Спонтанност и организация в революцията

Анархистите губеха сраженията си за бъдещето не защото им липсваше една термидорианска, ленинско-сталинистка или франкистка дисциплинирана и централизирана партия – „ръководителка“. Социалните революции завършваха с фиаско или диктатура(което е едно и също), защото те бяха само организация на липсата, на нямането,на невъзможността да се задоволят нуждите на всички, поради което на историческата сцена изскочиха банди, които „организираха“ разпределението на недостигащите предмети за потребление в своя полза. От това се роди диктатурата и покровителстваната от нея или директно упражнявана кражба на труда на поданиците. Днешната супермодерна технология с компютрите и роботите надхвърли ерата на недостига. Тя прави възможни незабавното осъществяване на всеобщия интерес върху солидните бази на изобилието за всички и премахването на труда като проклятие за изгонения от рая човешки род. Това е единствената реална основа, върху която робът, подтиснатият и ограбеният мога да премахнат безвъзвратно господарството и неговата производна – експлоатацията. Това е новият фактор, който е в състояние да елиминира фундаменталната предпоставка на контрареволюцията – недостигът, подхранвал до сега привилегиите и служил за оправдание на господството. Наличието на необходимите материални условия и технологическия структури вещаят настъпването на една нова епоха на социални революции – последната, която ще ознаменува края на държавата и класовото общество.