Предвестници на бурята

печат

Един от групата на легендарните „гемиджии“ – солунските атентатори, организирали най-големия на Балканите акт срещу символите на турския и европейския империализъм през пролетта на 1903 г., – Манджуков е увлекателен разказвач, оставил безценни свидетелства за времето, културата, политиката, хората и техните борби.

Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959 година. По-късно той ги изпраща нелегално в Париж.

Българските анархисти и близки на автора получават 20 ксерокопия от оригиналния ръкопис. По едно от тях е съставено и това издание. То е и най-пълното досега – с минимални промени по оригинала, за да се съхранят възможно най-добре духът на времето и автентичността на историческия текст.

Книгата е издадена с подкрепата на Антон Николов, Петко Василев, Кръстю Павлов, Георги Беликапов, Георги Калчев, Александър Ванчев, Александър Наков, Койчо Койчев, Петко Кърпаров и др.

Поръчай тази книга:

Предвестници на бурята

цена: 15 лв.

Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата.

За автора

Роден е в 1878 година в скопското село Мирковци, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Племенник е на митрополит Натанаил Охридски, който го води в Пловдив, където учи в гимназията „Княз Александър I“. Става един от учредителите на анархисткия Македонски таен революционен комитет, поради което е изключен. Завършва педагогическо училище в Лом, а по-късно следва химия в Женева. Член е на така наречената Женевска група. През есента на 1898 година се връща в Македония и става член на ВМОРО. Манджуков и приятелите му решават да оберат митрополит Синесий Скопски. Опитът се проваля и Манджуков е задържан от местни българи и предаден на османските власти. Осъден през март 1899 година на доживотен затвор за конспирация. Манджуков обжалва присъдата и още същата година съдът го освобождава поради недоказаност на обвинението. Впоследствие влиза в четата на Гоце Делчев и през 1899 година обикаля Пирин, Алиботуш и Боздаг. През 1900 година с Павел Шатев, Слави Мерджанов и Петър Соколов участва в подкопната дейност под „Банк Отоман“ в Цариград.

След ареста и освобождаването си емигрира в България и става член на Върховния комитет. След овладяването на комитета от Иван Цончев на Деветия конгрес през август 1901 година и настъпилото разцепление в организацията подкрепя крилото на Христо Станишев. С Отворено писмо обвинява Цончев, че компрометира македоно-одринското дело, и че го поднася „пред краката на българския княз“ „за една паница леща“.

През септември 1901 година Манджуков начело на малка чета предприема опит да освободи от Одринския затвор приятеля си Слави Мерджанов, като за целта планира да плени Ориент Експрес и отвлече като заложници пътниците. Начинанието претърпява провал. Закъсал за пари, през лятото на 1902 г. в София той скроява убийството на свой познат от Цариград, след като предварително без негово знание го застрахова на свое име за крупна сума, която да бъде изплатена на трето лице. Начинанието се проваля, поради внезапното отпътуване на неведомата жертва. След провала на поредното си начинание Манджуков известно време се препитава с изнудване в полза на Върховния комитет.

Wikipedia

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *