Елизе Реклю е роден на 15-ти март 1830 година в Сент Фуа ла Гранд, Южна Франция, в многодетното семейство на протестантски пастор и неговата жена. Получава религиозно възпитание и учи при „Моравските братя” в Германия, в протестантската школа Сент Фуа във Франция и се записва да следва в Монтабанския университет. Тук той се запознава с идеите на редица утопични социалисти като Сен Симон, Шарл Фурие, Томас Мор и Томазо Кампанела. С удоволствие чете трудовете на Уилям Годуин, Пиер Прудон, Макс Щирнер и други. В Реклю се заражда убеждението, че този свят е несправедлив и е нужно да бъде променен. Заради революционна и републиканска пропаганда той е изключен от университета. Завършва образованието си в Берлинския Университет, където следва дълъг курс по география при видния професор Карл Ритер. Напуска Франция заради политическите събития през декември 1851 г. и прекарва следващите шест години, пътувайки и работейки, във Великобритания, САЩ, Централна Америка и Колумбия. Връщайки се във Франция се отдава на научна дейност и вследствие на многото си пътешествия издава редица географски книги и публикации, сред които и 19-томната „Нова Всеобща География – Земята и Хората”, за която получава и златен медал от Парижкото Географско Общество.
Освен в попрището на учен-географ Реклю се изявява и като революционер. През 1871 г. участва в Парижката комуна. В борбата против несправедливия обществен строй и капитала той се проявява като убеден анархист. Заради тази своя дейност е осъден на вечно заточение. Елизе Реклю е и автор на много книги, статии и брошури с анархистко съдържание.
Участва в издаването на редица анархистки вестници и списания. Взема участие в събранията на Интернационала и се явява като твърд защитник на безвластническия комунизъм. Застава твърдо на страната на анархистите, борещи се против утвърждаването на марксистките доктрини за държавен комунизъм. Активно участва в изграждането и развитието на Юрската федерация в Швейцария след разцеплението и разпадането на Първия Интернационал. Поддържа връзки и си сътрудничи с известни анархисти като Михаил Бакунин, Пьотър Кропоткин, Джеймс Гийом, Жан Грав и др. Той е силно привлечен и от безвластническата педагогика и възпитание. За него тя е основния път, по който може да бъде формирана една нова свободна личност.
Според него истинското училище трябва да бъде „свободната природа с нейните очарователни картини. Невъзможно е в тесни стаи да се създадат хора с мъжествени и честни сърца.” Като педагог подържа сериозни контакти с големите педагози-анархисти Франсиско Ферер, Пол Робен и Себастиян Фор. Считан е за един от инициаторите на движението против семейните бракове, като предлага идеята за свободния съюз на индивидите, основан на любовта и взаимните интереси, а не продиктуван от държавата или църквата. Реклю е и отявлен вегетарианец и защитник на правата на животните, написал е съчинението „За Вегетарианството”, което е преведено и на български език. Той е симпатизант и поддръжник на международния език „Есперанто”, имащ за цел да обедини хората по света, като им помогне да общуват на лесен и политически неутрален език, чрез който да се насърчи мира и разбирателството между народите. Станал географ заради любовта си към природа, той не крие силните си натуралистичните виждания и често говори за ползите от нудизма. До края на живота си той остава верен на всички тези идеи за един по-добър свят, където хората живеят свободни в хармония с природата и всичко съществуващо. Елизе приключва житейския си път на 75 годишна възраст, умирайки близо до Брюж, Белгия, на 4-ти юли 1905 година. По всичко личи, че това е един човек на „новото време”, активен деец с прогресивна мисъл и висш идеал.

Wikipedia

КНИГИ ОТ ТОЗИ АВТОР

Еволюция, революция и анархисткия идеал

Настоящото издание на книгата „Еволюция, революция и анархисткия идеал” се роди, след като преди година, ровейки се из архивите на разградската библиотека, попаднах на няколко стари книжки и брошури. Те са били публикувани в края на 19-ти и началото на 20-ти век от местен анархистки колектив, създал едно от първите...