Д-р Константин Кантарев е роден на 5 август 1903 г. в гр. Пазарджик в многодетно семейство. Баща му изчезва през Балканската война и той отрано заживява със сирашките неволи. Семейството живее мизерно и жълтата гостенка отнема живота на майка му, на една сестра и един брат. Средното си образование завършва в родния град. Жаден за повече знания, през 1923 г. той записва медицина в София и следва с оскъдните средства, получени чрез заем от вуйчо му, които трябва да върне след дипломирането си.
Завършвайки следването си през 1928 г., той работи като селски, общински и околийски, а по-късно и като участъков лекар в пловдивските поликлиники. През 1940 г. придобива специалност по педиатрия и до пенсионирането си (1964 г.) работи като завеждащ детско отделение в IV-та поликлиника в гр. Пловдив.
Макар да е работил само в лечебната мрежа, а не в научни медицински заведения, д-р Кантарев редовно следи развитието на медицинската наука и проявява научни интереси. Активно допринася за въвеждането на БЦЖ ваксина в България и написва няколко публикации за нея. Провежда проучвания върху физическото и психомоторното развитие и кръвната картина на деца до 14 години. Прави наблюдения за усложненията след коклюш и морбили. Пише ръководство за работа в детските консултации.
Голям популяризатор на медицинските знания, той изнася множество сказки и беседи. Има отпечатани около 180 научнопопулярни статии в повече от 80 наши периодични списания като „Здравна просвета”, „Здраве и живот”, „Природен лекар”, „Човекът” и др. Заедно с д-р Ал. Минчев през 1931 г. издава в Пазарджик вестник „Обществена медицина”.
Сам заклет въздържател, той води страстна борба против алкохола и тютюнопушенето.
Д-р Кантарев проучва историята на българската медицина. Написва студията „Профили” – поредица статии за основателите на Софийския медицински факултет. Разработва въпроси, свързани с българския медицински периодичен печат, издирва и публикува данни за лекарите, работили в България след Освобождението.
Особено място в творчеството на д-р Кантарев заемат литературно-критичните му статии. Той винаги се е делил между медицината и литературата. Има над 100 публикации, между които студии за редица наши възрожденци-революционери (Левски, Ботев, Каравелов) и за много по-съвременни писатели – К. Величков, Йовков, Дебелянов, Елин Пелин, Стаматов и др. Венец на литературното му творчество са книгите „Пролетта на един град” и „Песента на мама”, свързани с любимия му Пазарджик.
С идеите на анархизма, според собствените му думи, го запознава съученикът му Илия Юруков. Става активен член на Пазарджишките ученически и младежки кръжоци. Активната му пропагандаторска дейност като ученик и студент не остава незабелязана от полицията и многократно попада в участъците и затворите. Публикува редица статии относно вижднията си за развитието на движението на безвластниците в редактирания от Г. Жечев „Мисъл и воля”.
Няколко години след 9 септември 1944 г. заедно с много други български анархисти е арестуван и след като е „обработван” повече от месец в мазетата на пловдивската Държавна сигурност, без да е осъден, е изпратен в ТВО „Богданов дол”. Там прекарва в мините и тухларниците половин година, след което заедно с голяма група лагерници са прехвърлени на островите край Белене, където са първите заселници. След общо година и половина заточение по лагерите, вече „превъзпитан”, е пуснат на свобода.
Криейки се дори от близките си, той описва преживяванията си в царските участъци и затвори и комунистическите лагери. Тези писания са грижливо укрити и извадени на бял свят едва няколко месеца след 10 ноември 1989 г. Лошото му вече здравословно състояние не му позволява да ги коригира и допълни сам. Д-р Кантарев умира на 21 август 1992 г., без да види публикуван най-свидния си литературен труд – „Моите тъмници”, който сега е на ваше разположение.

КНИГИ ОТ ТОЗИ АВТОР

Един Безвластник в лапите на Властта

На 24 април в Пловдив и на 26 април в Пазарджик беше представена книгата на доктор Константин Кантарев „Един безвластник в лапите на властта“. За качествата на книгата говори литературният критик Марин Кадиев, а за автора ѝ – неговият син доктор Николай Кантарев. Наистина, животът на д-р Константин Кантарев е...