книгата се издава със спомоществувателството на ФАБ. Можете да получите екземпляр като се свържете с нас.

Обесването на Христо Ботев

из предговора към новото издание

…може би щастие е за него [Ботев], че е умрял, без да дочака времето, когато по думите на самия Ст. Стамболов, той би могъл в родна България да бъде обесен за крайните си убеждения и за своята революционна смелост.

Редно е тази книга днес да започне така, със своето заключение. Дължим го на нейния автор, защото в това вижда самият той смисъла на своя труд. Волков започва своя предговор с надеждата неговото изследване да постави едно начало на разговора за Ботев, за Ботевите идеи и Ботевата епоха. Без претенции за последна инстанция, руският биограф на Ботев пише: „ние направихме всичко, което можехме; нека направи повече този, който може, и нека нашият труд да му послужи поне за материал“. Евгений Волков се надява краят на неговото произведение да бъде начало на други, но през последвалите 93 години това не става. Книгата е на практика погребана, а дори първото ѝ, пролежало 14 години, издание според автора е поразено от множество произволни съкращения, които „грубо извращават и обезценяват цели глави от книгата, а на някои места даже съвършено лишават моето произведение от яснота и логическа последователност“. С надеждата, че за явление като Христо Ботев сто години не са много и не е късно истинският разговор да започне и днес, издаваме тази книга и затова започваме нейното второ издание с последното изречение на първото.

На 11 май 2010г, в София , пред централния вход на Софийския Университет, се проведе протест срещу намаляването на бюджета на СУ с 25%. Официални организатори са били Студенстския съвет и ръководството на СУ. Освен от студенти, протеста е бил подкрепен от учени от БАН и синдиката „Образование и наука” към КНСБ, присъствали са общо около 300 души.
Компактна група от студенти – анархисти и активисти на ФАБ се включи в протеста със свой транспарант : „Образованието – за хората, не за държавата и капитала”. Целта беше да се акцентира върху това, че проблемите на образованието не са само в намаляването или увеличаването на бюджета, а в това дали то е достъпно и какво е нивото му.
Това явно не се харесва на организаторите, за които със сигурност се знае, че са добри в харченето на бюджети, а защо не и на техните гости от КНСБ, които не са организирали нито един социален протест, откакто Премиера им каза, че „ще ги чака на другия тротоар” или пък „учените от БАН”, при които, ако се съди по данните на Комисията по досиетата, най-често създавания „научен продукт” в последните десетилетия са били ... доносите.
Срещу групата на анархистите организаторите изпращат охраната на Университета, която се опитва да вземе транспаранта и да ги отстрани от протеста. Ето какво ни написа един от присъствалите студенти-анархисти за случката и цялостното протичане на събитието:

Около 10 часа бяхме пред Софийския университет. Имаше доста хора, а от всички страни прииждаха още. Организаторите заеха места на стъпалата и опънаха транспарантите си.
Бяхме десетина човека. Заехме позиция от дясната страна на стълбите и разпънахме нашият транспарант, който гласеше – „Образованието – на хората, не на държава и капитала!”.
Никой не ни направи забележка или намек, че не сме желани, дори ни обърнаха точно срещу репортерите. Така стояхме около 20 минути, в които трима от нашите бяха интервюирани, като обясниха защо протестираме.
През цялото време едно портиерче от университета търсеше конфронтация с нас.
Още с разгъването на призива ни, той застана пред транспаранта. Повтори няколко пъти, че такива като нас нямат място там и ни приканваше да си ходим. В един момент се разпищя, че на транспаранта пише против държавата, а това било недопустимо.
След като ореваха орталъка, от охраната се посъветваха със Студентски съвет и отговорът бе, че не са ни канили и не сме желани от тях. Веднага имаше реакция и ни беше казано да слезем от стъпалата.
Тогава въпросната мижитурка се опита да събори транспаранта, което нажежи обстановката. Единствената причина поради, която не се стигна до физическото му пребиване беше възпитанието и културата на анархистите.
Разбира се ние отново издигнахме транспаранта. Тук видях нещо много хубаво.
Голяма част от журналистите, студентите и обикновените граждани се застъпиха за позицията ни.
Защо бяхме изблъскани тогава?
Нито правихме нещо лошо, нито правихме провокации. Просто изразихме мнението си, което явно беше проблем за някого.
Интересно ми стана само защо организаторите, които уж протестираха срещу намаляването на бюджета им, се обърнаха срещу нас?
На всички трябва да им е ясно, че ние няма да се откажем от нашата борба за правото на образование.

Въпреки нежеланието на организаторите, групата на анархистите остава на протеста, а проявата до края представлява дрънкане на общи и празни приказки и въргаляне по стълбите пред университета на някакви облечени като Арлекино, което въщност било „протестен театър” на студенти от Университетския театър . Представлението започнало със следния речитатив: „Държавата трябва да е майка, а не смъртна присъда... Живот, отиващите на смърт те поздравяват. Дръжте левия си крак, докато не ни накарат да си вдигнете и другия!" След това „актьорите” се търкулнали по стълбите...
Изводът от горните палячовщини е, че са нужни напълно нови организации, подходи, предложения и решения за да имаме едно истинско, ново образование насочено към човека и обществото, а не такова изхранващо търтеи в тоги и костюми и с единствено предназначение да създава „кадри” за държавната администрация и капиталистическите фирми.

На борба за свободно, безплатно и общодостъпно образование!

На 16 юни Белградският съд приключи последното си (най-накрая) заседание по въпроса с обвиненията срещу шестимата анархисти, повечето от Анархосиндикалистка инициатива - Сърбия. Както сме информирали неколкократно те бяха обвинени в „международен тероризъм“, заради два коктейла „Молотов“, хвърлени по сградата на гръцкото посолство в Белград. Отговорност за тази акция на солидарност с намиращия се по това време в 45-ти ден на гладна стачка гръцки анархист Тодорис Илиопулос тогава пое никому неизвестна група с име "Черен Илия". Почти шест месеца прекараха първо в предварителния арест, а после и в Белградския централен затвор шестимата сръбски анархисти - Ратибор Тривунац, Тадей Курепа, Иван Вулович, Саня Дойкич,Никола Митрович и Иван Савич. По време на ареста повечето от тях бяха подложени на психически и физически тормоз от полицията. След безпрецедентно постоянно отлагане на делото, най-накрая на 17 февруари то се състоя. След показаната интернационална солидарност, изразяваща се в присъствието на техни другари в залата и протести по цял свят, както и благодарение на добрата адвокатска защита, шестимата бяха освободени, но абсурдното обвинение остана. В средата на май, след още 2 безсмислени заседания, най-накрая обвинението в "международен тероризъм" отпадна и беше заменено с мого по-лекото "причинявана на обществена опасност". Сега, на 16 юни, съдът се произнесе, че шестимата са абсолютно невинни и че делото приключва.

Всички ние се радваме за щастливия край на тази 9-месечна агония и пожелаваме на нашите сръбски другари успехи и кураж в борбата! Задаваме си обаче въпроса не е ли удачно анархистите от Белград да заведат на свой ред контра-дело срещу сръбската държава, обвинявайки я в неправомерно задържане и полицейски и съдебен тормоз, както и посочвайки истинската, политическа, причина за цялото дело?
Солидарността е нашето оръжие срещу всяка власт!

П.С. В момента усилията на другарите в Сърбия са насочени за премахване на обвиненията за нарушаване на обществения ред срещу трима членове на АСИ от малкия град Вършац, които през септември бяха арестувани с тези обвинения, докато лепяха плакати с надпис "Свобода за арестуваните анархисти", впоследствие бяха освободени, но обвинението остана. Друг аспект на борбата с държавата остава и връщането на паспортите на двама другари от чужбина - Дадо от Хърватска и Рада - от Австрия/от сръбски произход/, които по време на процеса на 17 февруари залепиха вътре в съдебната сграда плакат с надпис „Анархизмът не е тероризъм“!. Те бяха арестувани, обвинени в „натиск върху съдебната система“, освободени след една седмица, но без право да напускат Сърбия, докато не приключи делото на шестимата. Паспортите им и до момента остават в ръцете на сръбската полиция.