|
Както всяка друга година така и тази, Федерация на Анархистите в България ( ФАБ ) не изневери на себе си и на идеите си и на 1 май отново даде е своя принос в борбата за работнически права и социална справедливост.
Десетки хиляди листовки заляха София , Перник , Кюстендил и достигнаха до много обикновени трудови хора . Листовки бяха раздавани и пред комбината Кремиковци.
С призиви и статистики, листовката на ФАБ, напомни на хората , че те не са роби , нито роботи , трябва да се организират в независими синдикати и да се борят за правата си.
На 1 май сутринта, един от основните мостове в София осъмна с голям транспарант който гласеше „ Заедно срещу държавата и капитала „. Десетки анархистически графити се появиха на публични места в столицата и други градове.
Междувременно представителна група от ФАБ, посети Скопие, където участва в протестно шествие, организирано от местната анархистка група и младежи с левичарски идеи. Участваха и другари от Солун. Подобен първомайски протест, с участието на анархисти, се организира за пръв път в Македония. С излизането си на улицата в този ден, македонските анархисти дадоха заявка за ежегодно отбелязване на 1 май.
Синдикатите подобно на тези у нас, пасуваха на 1 май и изобщо не излязоха да защитят работническите права. Именно това беше и акцентът поставен от анархистите - че има нужда от нов работнически синдикат, който да обедини борбите на трудещите се за по-добри условия на труд.
Присъствието на участници в протеста от България и Гърция, освен интернационалната солидарност, показа и анархистката позиция както против македонизма и шовинистичната политика на правителството на Никола Груевски, така и против националните политики на България, и на Гърция. Участниците призоваха за балканска солидарност срещу експолатацията и отровата на национализма.
Шествието започна от сградата на социалистическият синдикат, мина през парламента и завърши на централния площад в Скопие. Скандираха се лозунги на различните езици: „1 май не е ден за скара, а борба за права”, „България, Гърция, Македония – врагът ни е в банките и министерствата”, „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта” и др.
На трибуната след края на шествието се говореше за проблемите на трудещите се в Македония. Изказа се остра позиция против мерките на правителството за вдигане възрастта за пенсиониране (63 години за жените и 67 за мъжете), за да се дават пари за пенсии само на малцината, които оцелеят. Това от своя страна ще утежни положението на младите хора в Македония, които и без това трудно намират работа и търсят спасение основно в столицата Скопие, България или където другаде могат извън страната си.
След края на протеста анархистите организираха палатков лагер в планината Водно край Скопие. Проведоха се разговори от различно естество, засягащи социално-икономическата ситуация в Македония, България и Гърция, както и евентуалните бъдещи общи действия. Остатъкът от вечерта премина с народни песни и веселие около огъня.
На следния ден след опаковането на багажа се изчисти цялата местност в която беше разположен лагера. Освен немарливост към социално-икономическите проблеми местното правителство явно беше абдикирало и от екологичните такива...
Към обед, анархистите от България и Македония организираха честване в памет на Гоце Делчев, посетиха гроба му , отбелязвайки 97 години от убийството му и си направиха обща снимка за спомен. За пореден път анархистите показаха, че деленето на революционери по национална принадлежност е манипулация!
С този си акт анархистите от двете страни на границата демонстрираха, че за тях не съществуват тиражираните от медиите различия, а да се почитат общите национални герои е възможно и без правителствата на двете държави.
|
Следете за нови коментари с RSS
