Този месец радиопредаването ЕРА навършва една година. През това време видяхме доста неща, научихме доста неща, а и някои хора научиха нещо от нас. Не търсихме широка аудитория, затова и не я намерихме, но смело можем да твърдим, че радиото ни помогна да намерим нови приятели и сподвижници на анархизма. Годината беше добре използвана.
Радиостанцията тепърва ще се разширява. С помощта на нови участници и, надяваме се, на нови предавания. Но това зависи много повече от вас, отколкото от нас. Всякакви предложения и помощ от ваша страна са добре дошли. Ние ще бъдем насреща.

Група младежи в бели престилки, маски на лицето и пластмасови предпазни очила започнаха почистване на оградата на Финансово стопанската гимназия и намиращата се срещу нея сграда, върху които от дълго време са изрисувани свастики и националистически надписи.

Младежите казаха, че са от неправителствена организация и че едва ли ще успеят сами да почистят града от подобни надписи, но се надяват да дадат пример.

Един от тях - Иван, изрази възмущение от зачестилите прояви на насилие от страна на неонацистки групировки.

По думите му, първият надпис, който са успели да отстранят е бил поздравът към Хитлер. Иван изрази възмущение, че на оградата на гимназията един до друг висят надписите „Да живее България" и „Всички турци в масов гроб".
Младежите се бяха подготвили с препарати, строителни стълби, четки. Те имат намерение да се справят днес с тези два обекта.

Оръжието на организираната престъпност, известно под името ГДБОП, посегна на българската култура. След нареждане от съответните офиси спецпрестъпниците се сбориха с „организираната престъпна група“, поддържаща сайта chitanka.info. За щастие не всички в България са престъпници, затова на новата версия на въпросния сайт можете да прочетете достатъчно информация и коментари по темата. Ние ще ви дадем само няколко съвета за борба с организираната престъпност:

• Дейността на онлайн библиотеките е официално призната за законна от престъпниците, които ни управляват. Справка при Григор Гачев.
• Последната версия на библиотеката може да бъде използвана на забележителния адрес chitanka.gdbop.com
• Никога в историята на българската култура не е имало (и сигурно няма да има) свободна библиотека, която да не признава правата на авторите да оттеглят произведенията си от нея. Ако някой се почувства ощетен, че произведението му е публикувано нека просто се обади на подържащите библиотеката! Доколкото знаем, такива хора до момента се броят на пръстите на едната ръка и претенциите им са удовлетворени напълно.
• За сметка на това огромна част от българските автори (включително и сред най-успелите на пазара) сами публикуват произведенията си в библиотеката.
• Не подпомагайте престъпността! Издателствата (и останалите бандити), които са замесени в това престъпление, ще се замислят сериозно ако спрем да им купуваме продуктите. За други полезни инициативи, погледнете в Читанката.
• Свободният достъп до информацията е жизнено важен за свободата на хората. Ако някой си мисли нещо друго... да се гръмне! Или по-добре да прочете книгата, посветена на такива като него.

ЕДНА КУЛТУРА Е ОЩЕТЕНА САМО КОГАТО ПРОИЗВЕДЕНИЯТА Й НЕ СА СВОБОДНО И НЕОГРАНИЧЕНО ДОСТЪПНИ ЗА ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ.

На 16 юни Белградският съд приключи последното си (най-накрая) заседание по въпроса с обвиненията срещу шестимата анархисти, повечето от Анархосиндикалистка инициатива - Сърбия. Както сме информирали неколкократно те бяха обвинени в „международен тероризъм“, заради два коктейла „Молотов“, хвърлени по сградата на гръцкото посолство в Белград. Отговорност за тази акция на солидарност с намиращия се по това време в 45-ти ден на гладна стачка гръцки анархист Тодорис Илиопулос тогава пое никому неизвестна група с име "Черен Илия". Почти шест месеца прекараха първо в предварителния арест, а после и в Белградския централен затвор шестимата сръбски анархисти - Ратибор Тривунац, Тадей Курепа, Иван Вулович, Саня Дойкич,Никола Митрович и Иван Савич. По време на ареста повечето от тях бяха подложени на психически и физически тормоз от полицията. След безпрецедентно постоянно отлагане на делото, най-накрая на 17 февруари то се състоя. След показаната интернационална солидарност, изразяваща се в присъствието на техни другари в залата и протести по цял свят, както и благодарение на добрата адвокатска защита, шестимата бяха освободени, но абсурдното обвинение остана. В средата на май, след още 2 безсмислени заседания, най-накрая обвинението в "международен тероризъм" отпадна и беше заменено с мого по-лекото "причинявана на обществена опасност". Сега, на 16 юни, съдът се произнесе, че шестимата са абсолютно невинни и че делото приключва.

Всички ние се радваме за щастливия край на тази 9-месечна агония и пожелаваме на нашите сръбски другари успехи и кураж в борбата! Задаваме си обаче въпроса не е ли удачно анархистите от Белград да заведат на свой ред контра-дело срещу сръбската държава, обвинявайки я в неправомерно задържане и полицейски и съдебен тормоз, както и посочвайки истинската, политическа, причина за цялото дело?
Солидарността е нашето оръжие срещу всяка власт!

П.С. В момента усилията на другарите в Сърбия са насочени за премахване на обвиненията за нарушаване на обществения ред срещу трима членове на АСИ от малкия град Вършац, които през септември бяха арестувани с тези обвинения, докато лепяха плакати с надпис "Свобода за арестуваните анархисти", впоследствие бяха освободени, но обвинението остана. Друг аспект на борбата с държавата остава и връщането на паспортите на двама другари от чужбина - Дадо от Хърватска и Рада - от Австрия/от сръбски произход/, които по време на процеса на 17 февруари залепиха вътре в съдебната сграда плакат с надпис „Анархизмът не е тероризъм“!. Те бяха арестувани, обвинени в „натиск върху съдебната система“, освободени след една седмица, но без право да напускат Сърбия, докато не приключи делото на шестимата. Паспортите им и до момента остават в ръцете на сръбската полиция.

Поради трагичната смърт на трима банкови служители по време на протестите на 5 май в Атина, нашите другари от Антиавторитарно Движение счетоха за нужно да излязат със съобщение, което публикуваме тук:

Изявление на Атинската асамблея на Антиавторитарно движение

По време на голямата стачка обществото спечели значителна победа, която беше подкопана от опитите да му бъде вменена вина за трагично събитие, която то не заслужава.

Огънят в банка „Марфин“ предостави „топлина“ на политическата и социална система, която вече предсмъртно „изстиваше“ в студената хватка на златото.

Трагичният инцидент не е част от атмосферата на народна ярост и от начина, по който тя беше изразена – от булевард „Александрас“ до площад „Синтагма“. Причината за него е нетолерантността на „специалистите по насилието“. Мантията на агресивния авангард падна и показа истинската роля на „бойната напаст“ – роля на хора извън и срещу обществото. Желанието, заповедите и себевъзприемането срещу обществото доведоха до смъртта на трима служители.

Ясно се видя, че такава теория и практика подкрепя и служи на интересите на шефовете и държавата. Подобно подлагане на силите на подтисничеството е дори по-ефективно, отколкото би могло да бъде формалното сътрудничество с шефовете и държавата. Огромното шествие на 200 000 души в центъра на Атина е отговорът към носещите насилие. Социалният гняв и начинът, по който ще бъде изразен той всеки път (окупации, сблъсъци и демонстрации) е избор на обществото, а не на самоназначили се спасители.

„Антиавторитарно движение“, според свето виждане за обществото и девиза „пряко социално действие - пряка демокрация“, събра хиляди хора в масивен, самоорганизиран и здрав блок, точно както другите структурни блокове на анархистите. Като органична част то взе участие в изразяването на много радикално социално навдигане, което демонстрира, че държавата не е легитимна в очите на хората.

Въпреки гаврата с мъртвите от страна режима, който се опита да разпространи лъжи за смъртта на тримата работници, техните колеги в „Марфин“ сами посочиха подстрекателите: „моите колеги бяха убити днес от злоба. Злобата на банката и г-н Вгенопулус лично, наредил всеки, който не остане на работа, да не идва на следващия ден.“ Извършителите са тези, които създадоха на работното място условия за превръщането му в крематориум на платените роби. Служителите загинали в огъня не могат да бъдат оплакани със сълзите на политическите лидери, а само от движението на народа.

ДИРЕКТНО ДЕЙСТВИЕ, ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ!

ПАМЕТ ЗА МЪРТВИТЕ РАБОТНИЦИ!

ВСИЧКИ НА УЛИЦИТЕ!

Почина един от най-видните деятели на безвластническото движение в България. По-долу прилагаме надгробното слово, прочетено от друг наш другар:

Уважаемо семейство, уважаеми близки, приятели и съграждани на Христо Колев Велинов

Сбогуваме се с един изключителен пример на човек, отдал целия си живот за добруването и развитието на семейството си и за развитието, опазването и чистотата на анархистическото движение в България.

Христо Колев е роден на 15.02.1925 година в село Домлян, Карловско. Учи и завършва гимназията в Карлово, където се включва в анархистическото движение и в борбата на анархистите за свобода, равенство, справедливост и нравственост.

След гимназията се записва в Педагогическото училище в Казанлък, но е учил в него само един час – изгонен е като анархист.

Той е един от най-младите делегати на Конференцията на ФАКБ в Княжево. Тогава, на 10 март 1945 година, е арестуван и задържан, маже би, за първи път.

След мен, за митарствата му през душегубките на болшевиките, както и за анархистичната му дейност, ще ни разкаже другия ветеран на нашето движение Александър Наков.

Когато синът , Николай, ми се обади преди 3 дни, че бай Христо е покосен от инфаркт и е на легло, аз си помислих, че младият Христо никога не е допускал, че ще доживее до 85 години и ще умре на легло. Само си спомнете за паметната плоча на Христо Нестеров в Габарево и за паметника на в Домлян, все негова инициатива а и за още много други рано покосени негови другари.

След смъртта на Сталин ги пуснаха от Белене (след години). Тогава Христо Колев се задомява. Оженва се за съселянката си Радка през 1953 година. През 1955 година им се ражда син – Николай, с който бащата се гордееше и на когото се опитваше да помага. Има снаха и внук – Христо. Обичаше ги и ми говореше за тях с нежност и уважение.

Преди около месец, на 18 март дойдох да го видя. От известно време се беше заседял вкъщи. Обажда ми се:”Ела бе, народ, имаме много работа да вършим!”.

Спомнихме си за една нелегална сбирка в неговата къща през 1986 или 1987 година – не можахме да уточним, за възстановителната конференция в Казанлък, когато заявихме, че Федерацията на анархистите е жива, а той беше избран за секретар.

Обещахме си, че ще направим плоча или скулптура на Христо Колев – Големия в Балван. Заради еднаквите имена, Христо Колев от Балван наричахме Големия, а този бай Христо Колев – Малкия. Това беше само заради по-малката му възраст- И двамата бяха Големи - мислещи, работещи и отговорни дейци на движението ни.

Казах му, че на 24 и 25 ще се отбележи годишнина от Ямболските събития и откриване на паметника, изразих мнение, че не е здрав, за да пътува. Реагира, ходил е и е внесъл сума за бъдещата книга, която ще издадем – „Предвестници на бурята” от Петър Манджуков.

Разлистих му бележника. Беше си отделил 3 мисли:

1. „Без равенство няма справедливост, без справедливост няма нравственост.” (П. Кропоткин)

2. „Марксизмът се зачена в мерзост, живя в престъпления и ще умре с лъжа на устата си” (Манол Васев)

3. „Едно движение е живо, докато има кой да страда за него.” (Христо Колев – Големия)

Е, бай Христо, ние сега страдаме за теб, за един от най-видните представители и яки стълбове на анархистическото движение. Страдат и твоите близки – син, снаха, внук, родственици, съграждани. Но в страданието ни има и много гордост, че те имаше и че бяхме близки.

Ти беше и ще бъдеш наш пример за твърд характер, будна мисъл, неспокойно сърце и пълна отдаденост на семейството и на анархизма.

Да бъде жива и свята паметта за теб!

Моля, да сведем глави за едноминутно мълчание, за почит на Христо Колев и на неговия идеал.

25.04.2010

Карлово