|
На 4 юли 2001 г. се навършват 96 г. от смъртта на големия учен-географ, хуманист и безвластник Елизе Реклю.
Той е роден на 15 март 1830 г. в Южна Франция. Син е на протестантски пастор. Получава религиозно възпитание и учи при “Моравските братя“ в Германия, в протестантската школа в Сент Фуа – Франция и се записва да следва в Монтабанския университет.
Тук той се запознава с идеите на утопичните социалисти – Сен Симон, Шарл Фурие, Томас Мор, Томазо Кампанела и др. С удоволствие чете трудовете на Уилям Годуин, Пиер Прудон, Макс Щирнер и др. В Реклю се заражда убеждението, че този свят не е справедлив и е нужно да бъде променен. Заради революционна и републиканска пропаганда той е изключен от университета.
Под влиянието на видния професор-географ Карл Ритер Реклю започва усилено да се занимава с география и се заема да напише пълно съчинение в тази област. За тази цел той обикаля редица страни по света, изследвайки техните географски особености, флора и фауна. От печат излизат научните му съчинения “Земята”, “Всеобща география – Земята и хората” и др.
Освен в попрището на учен-географ Реклю се изявява и като революционер. През 1871 г. участва в Парижката комуна. В борбата против несправедливия обществен строй и капитала той се проявява като убеден анархист. Заради тази своя дейност е осъден на вечно заточение.
Елизе Реклю е и автор на много книги, статии и брошури с безвластническо съдържание, между които “Еволюция, революция и безвластнически идеал”. Участва в списването и редактирането на редица анархистически вестници и списания (Работник, Бунтовник и др.). Участва в събранията на Интернационала и се явява като твърд защитник на безвластническия комунизъм. Застава твърдо на страната на безвластниците борещи се против утвърждаването на Марксовите доктрини за държавен комунизъм. Активно участва в изграждането и развитието на Юрската федерация в Швейцария след разцеплението и разпадането на Първия Интернационал. Подържа връзки с известни анархисти като П. Кропоткин, Дж. Гийом, Жан Грав и др.
Елизе Реклю е силно привлечен и от безвластническата педагогика и възпитание. За него тя е основният път по който може да бъде формирана една нова свободна личност. Според него истинското училище трябва да бъде “свободната природа с нейните очарователни картини. Невъзможно е в тесни стаи да се създадат хора с мъжествени и честни сърца.”
Като педагог подържа сериозни контакти с големите педагози-безвластници Франсиско Ферер, Пол Робен и Себастиян Фор.
Реклю умира на 4 юли 1905г., като до края на живота си остава верен на идеалите на анархията и революцията. Едни от последните му думи са: “Революцията иде… Революцията приближава.”
|
