АДСКИ КАЛЕЙДОСКОП, Г. КОНСТАНТИНОВ

печат

"Адски калейдоскоп" е втора част от трилогията на Георги Константинов за
съпротивата на анархиста срещу болшевишкия режим.

В „Адски калейдоскоп”,
продължение на „Ставайте, робове”, авторът разказва за преживяното по затворите
и лагерите на „най-демократичния строй” и своите срещи с неговите бранители –
копоите, техните помагачи и други животни. За мнозина читатели тази книга ще
бъде просто увлекателното продължение на „Ставайте, робове”. От дистанцията на
годините действията на нейните герои се изпълват с романтика и смисълът на
тяхната борба може би придобива повече някакъв ореол на младежки идеализъм, героизъм
дори, а днешният читател все по-трудно разбира защо е било всичко това. Нали
накрая „всичко се оправи” и дойде демокрацията?

За
малцината вярващи в тази лъжовна приказка и за мнозината страдащи от мрачната
истина зад прокъсания вече демократичен воал е тази книга. За хората, които се
питат защо днес България изглежда също тъй лишена от бъдеще, както допреди 20
години. Защото с властта и парите, дарени от „бащата на народите”, живеят в
охолство днешните „най-млади синове на партията” и ревностно бранят заграбеното
като същински патриции по завета на своите биологични и идейни отци. Авторът
пише:

„Представих ги зли, тъпи,жестоки, еднопланови и униформени
– не поради някакваманихейска злоба. Нещо повече – търсих с фенер поне един
човек сред тях – от милиционерите и надзирателите до полковниците и генералите
им, но не намерих такъв. Дори и да го е имало, „работата” в тъмното ведомство
го е умъртвила.Те нямаха души, нито сърца. Те бяха роботи, които се стремяха да
убият всичко човешко.Властолюбие, алчност и лакомия, прикривани със „защитата
на социализЪма от враговете на работническата класа” и садистична
отмъстителност заради изхрачените в лицетоим истини са основните неща,които бих
упоменал, ако трябва аз да издавам характеристика на копоите и най-вече на
техните вдъхновители и подстрекатели от Политбюро на ЦК на БКП.

Когато беше отменена „историческата необходимост”,никой от
тях не се съпротивляваше, никой не пожела да воюва за „идеала”, а се
надпреварваха като стадо свини кой пръв ще стигне до новата „пазарно-демократична”
… копаня. Остатъците и изтърсаците им вкупом станаха набожни, черкуваха се
със свещи в ръка при своя агент Максим и го викаха заедно с клира да освещава
офисите, банките и холдингите им.Историята не помни по-ревностни салтоморталета
и във

външната политика, когато обърнаха гръб на московските си
чорбаджии и предоставиха

услугите си на новите вашингтонски господари срещу
гарантиране на известен дивидент

и безнаказаност за старите им и нови престъпления…” •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *