Преобразуването на обществото или екоанархизмът.Екоанархизмът, Мъри Букчин

печат

Издателство Шрапнел, 2006.Превел от френски Георги Константинов. 248
страници. Цена 5 лв.

Авторът, който ни напусна съвсем наскоро, е още един от многобройните
примери за богатството, разнообразието и неизчерпаемостта на
анархистката мисъл. Пръв обръща внимание върху решителната роля на
екологичния фактор за развитието на човечеството. Призовава страдащите
от замърсяването на земята, въздуха и водата да разчитат на себе си, а
не на филантропията на ощастливените за тяхна сметка.
Когато защитата на околната среда се ограничава до пунктуални реформи,
често нейните защитници се оставят да бъдат изкушени от сирените на
политиката, от електоралните, парламентарни и партизански активисти.
Не са необходими особени промени, за да се трансформира едно лоби в
политическа партия, един екореформатор в парламентарист или един
„просяк в принц”. Между този, който се моли унизително на властта, и
онзи, който я упражнява арогантно, съществува една гибелно дегенерираща
симбиоза. И двамата споделят идеята, че промяната е възможна само чрез
властта и по-точно само чрез властта на държавата – този професионален
корпус от убийци и крадци, от законодатели, бюрократи, военни и
полицаи, които сами са корумпирани и се корумпират от капитала,
включително в неговата мафиотска форма. Всеки път, когато се апелира
към тази власт, тя излиза по-засилена и и същевременно народът губи
мощта си. Властта, която държавата печели, е спечелена за сметка на
народната сила и обратното. Всеки опит да се легитимира властта на
държавата означава да се отнеме легитимността на народната мощ.
Земята не трябва повече да бъде притежавана, а споделена. Нейните
плодове, включително и тези, произведени от технологиите и труда, не
могат повече да бъдат присвоявани от неколцина; те трябва да бъдат
направени достъпни за всички в зависимост от нуждите. Възможността за
вземане на решения трябва да бъде освободена от контрола на елитите и
да бъде преразпределена под една форма на участие и съучастие на всички
в този процес. Докато тези фундаментални проблеми не са решени, не ще
може да се разкрие никакъв всеобщ интерес, който да позволява да се
формулират политическите решения на една екологична криза, която ще
продължи да се влошава в едно общество, неспособно да я реши. •
Г. Константинов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *