Из проекта за програмна декларация, представен на Х-ти конгрес на ФАБ

печат

Нашите принципи, цели и средства

Какво е ФАБ

ФАБ е анархистка революционна организация. Нейната цел е
свободното и безкласово общество, нейното средство е революцията, а нейната
сила са организираните действия.

Анархистите и идеала

За нас естественото състояние на човека е развитието.
Развитието е непрекъснат стремеж към идеала и този идеал наричаме свобода.

Анархистите и свободата

Ние, анархистите, се борим за свободно и безкласово
общество. Алфа и омега на нашите обществени борби е свободата.

Свободата е обществено отношение. Вън от човешкото общество,
тя или няма смисъл, или води до деградация на човека. Човек е действително
свободен само когато неговата свобода е доброволно призната и гарантирана от
другите и намира простор и импулси за своето разгръщане в тяхната свобода.
Затова ние твърдим, че е лъжа, че свободата на едни ограничава свободата на
останалите.

Човек може да бъде свободен само сред свободни хора.
Робството само на един е оскърбление на човечността и отрицание на свободата на
всички. Това е още по-очевидно за господството.

Затова наш девиз е: нито роб, нито господар!

Затова на мястото на днешното разделение на човешкия род на
господари и слуги, ние сме за утвърждаването на едно свободно общество от
свободни хора.

Анархистите и равенството

Свободата е неосъществима без икономическо и социално
равенство. Нещо повече – без него тя е измама и гавра с народните стремежи
и мечти.

За нас равенството не означава заличаване на индивидуалните
различия. Напротив, точно това разнообразие на сили и способности, на полове и
възрасти, на раси и народности представлява богатството на народа и човешкия
род, към който принадлежим всички. Икономическото и социалното равенство не
изисква също нивелирането на личното потребление, доколкото то е резултат от
разгръщането на творческата енергия на отделната личност и необходимост за това
разгръщане.

Равенството изисква само такава организация на обществото,
при която всеки още с раждането си намира равни средства и възможности за
развитието, възпитанието и образованието си, а по-нататък и за упражняване на
различните сили и дарби, заложени в него от природата.

Осъществяването на свободата в условия на доброволно
обществено равенство наричаме справедливост.

Анархистите и комунизма

Осъществяването на равенството и справедливостта ние считаме
невъзможно без:

 

• Премахването на капиталистическата (частна или държавна)
собственост, която позволява на едни да паразитират за сметка на експлоатацията
на другите, и нейното превръщане в начин на ползване и управление, обслужващ
единствено интересите на свободното общество от свободни хора.

• Премахване на наемния труд, т. е. продажбата на едни на пазара
и купуването и употребата им от други срещу надници и заплати, и замяната му
със свободния труд в една обществена организация, изградена върху свободното и
доброволно съюзяване на производителите и потребителите.

• Премахване на привилегиите. Принципът „от всеки според
възможностите, на всеки според потребностите” ние считаме за осъществим
единствено с развитието на производството, а не с ограничаване на
потреблението. Развитието на производството е резултат единствено от
научно-техническите революции и следователно за обществото е въпрос на
оцеляване да създава и поддържа всички условия за изявата на човешкия гений и
най-добрите възможни условия на труд. Докато материалното производство не бъде
в състояние да задоволява насъщните човешки потребности на всеки, ние сме за
равно разпределение на благата, като предимство имат децата, болните и
възрастни хора.

Обществото, в което чрез доброволното сдружаване, чрез
солидарността и взаимопомощта между хората, групите и народите са създадени
условия за преодоляване на господстващите днес обществени и лични отношения,
пронизани от властолюбие, егоизъм, алчност и отчужденост, ние наричаме свободен
комунизъм.

Анархистите и държавата

Теоретиците на анархизма и практиците на марксизма доказаха
категорично, че такова общество не може да съществува редом с държавата.
Комунизмът и държавата се изключват взаимно. 

Държавата е построена върху принципа на йерархията,
командването и подчинението, на привилегиите и паразитизма. Тя е враг на
свободата и инструмент за поддържане на икономическото и социално неравенство с
помощта на насилието, законите и измамата. По силата на това властниците и
привържениците на държавния ред и организация на обществото са неразделна част
от господстващите и експлоататорски класи. Днешните институции не са създадени
от свободните хора, за да служат на свободните хора, а са им наложени от други
институции, за да служат единствено на собствената си сигурност и разрастване
против нуждите на човека.

Ние отхвърляме всякакви властнически теории в днешното
общество, независимо дали са вдъхновени от марксизма, фашизма, клерикализма,
монархизма, либерализма или „представителната демокрация”. Считаме, че
премахването на властта, на авторитета трябва да започне с разрушаването на
лъженаучните теории за властта.

Ние сме за премахването на държавата: на нейната
законодателна, изпълнителна и съдебна власт, на нейния йерархичен и
бюрократичен административен апарат, на нейните репресивни институции – армия,
полиция и затвори. Функциите на социалното осигуряване и разпределението на
благата ще бъдат поети от  една
обществена организация, основана върху федерация на общините и прякото участие
на гражданите в решаването на техните обществени проблеми. Такава организация ние
наричаме безвластен федерализъм или по-кратко анархия.

Анархистите и революцията

За създаването на такова общество считаме, че е необходима
цялостна, дълбока и необратима социална революция, която да ликвидира веднъж и
завинаги всички институции на потисничество и грабеж и да премахне икономическото,
политическото и духовното господство на човек над човека, а на тяхно място да
се изгради безвластническо общество върху основните човешки принципи – свобода,
равенство, солидарност и справедливост.

Затова ние сме врагове на национализма, шовинизма,
империализма и расизма, както в собствената ни страна, така и извън нея.

Затова приемаме другите народи за наши братя, а не за наши
врагове и работим за премахването на границите.

Затова сме солидарни с всяка борба (и в най-отдалечената
точка на планетата) срещу днешния обществен строй. Това убеждение и поведение
ние наричаме интернационализъм.

Ние сме убедени, че утрешният свят ще бъде анархистичен и че
това ще се реализира с борбата на всички потиснати и експлоатирани.

Анархистите и организацията

Затова, като отхвърляме принципите на индивидуализма при
решаването на общи проблеми и за да се възползваме в най-голяма степен от
общите си сили в стремежа към общия идеал, се обединяваме във Федерация на
анархистите, а чрез нея и с Интернационала на федерациите на анархистите.

Цели и форми на дейност

• ФАБ работи за духовното и нравствено усъвършенстване на
българския народ чрез популяризиране и разпространение на анархистките идеи и с
личен пример.

• ФАБ участва активно в обществения живот на страната, бори
се за радикална промяна на социално-икономическата система на основата на
принципите на свободата, справедливостта, взаимопомощта и солидарността.

• ФАБ се бори за постигане на максимално благоденствие за
всички (без ограничаване и разграничаване) и за неограничена лична свобода.

• ФАБ не си поставя за цел завземането на властта в
страната, тъй като това противоречи на следваните безвластнически принципи.

• ФАБ отрича всяка форма на власт, тъй като всяка власт
ограничава свободното развитие на обществото и личността. Принципът „власт на
народа” считаме за абсурден, тъй като народът не може да властва сам над себе
си, а може единствено да се самоуправлява.

• ФАБ отрича държавата във всичките нейни форми, както и
нейните репресивни институции: армия, полиция, съдилища, затвори, парламент,
правителство, партии.

• ФАБ е за обединение на всички народи по света по пътя на
федерирането между тях на равноправни начала за създаване на световна общност
от независими свободни народи. Интернационалните позиции, на които стои ФАБ, се
защитават с участието в Международното анархистко движение. •

декември 2006

София

Х конгрес на ФАБ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *