"УВОД", Георги Шейтанов, 1925г.

Материалът е увод към брошурата „Опит за една програма“, написана от Борис Георгиев и Александър Пешев със съдействието на Г. Шейтанов, издадена нелегално през 1925г, от групата „Безвластие“.

Време е да разберем, че анархистическото движение в България трябва да има своя постоянна почва, на която ще сее и ще жъне.

Политическата среда на нашето движение тряб­ва да бъде средата на трудещите се. Само тази среда е действителният проводник на идеологията ни. Не се ли свържем с тази среда по пътя на реализма и схващането на по-близките си и по-далечни задачи, ще си останем секта. Ние пропуснахме големи съби­тия, в някои от които участвувахме само с ръцете си, но малко, много малко се поучихме. Кому не бие на очи днешната ни безпочвеност и безпомощност, като че ли се боим, или не можем още да напипаме прак­тическия пулс на анархизма, затова и тъпчем на мяс­то като роби, а не като господари на идеите. За всяка стъпка дирим санкции от стари книги, на всяка крач­ка се озъртаме неуверено. Не искаме да разберем, че учителите ни не могат да ни бъдат и бавачки. Те дадоха онова, което можаха да дадат за времето си. За времето, в което ние живеем, сами трябва да начертаем задачите си и сами да ги изпълним. За тази работа трябват самостойни анализи и заключения.

Едно революционно движение трябва да вложи всичките си интелектуални и организаторски сили в работа, за която да има ясна представа. Анархисти­ческото движение в България се развиваше настрана от големите въпроси на времето, като с това аскетираше и атрофираше силата си.

Въпросите на синдикалното и кооперативното движение на работниците и селяните, въпросите за вътрешната и външната политика на буржоазията и толкова още въпроси, които включваха в себе си ежед­невната болка и надеждите на трудещите се, не ни занимаваха. Ние говорихме за работи, които нямаха цена, а мълчахме по всичко, за което трябваше да говорим. Нашият народ преживя в едно късо време няколко катастрофални войни, които го пробудиха от дългия му сън. Българската буржоазия остави в чуж­ди ръце Добруджа и Босилеградско, разпокъса Маке­дония, с чиято кауза и днес търгува. Народът позна отблизо и на дело „родолюбието“ на мародерите. Как­во мнение имаме ние по националния въпрос? Ние мислим, че всяка народност има право да поддържа свои независими културни учреждения, да има свои училища, да говори своя език и да се обособи в ет­нографските си граници. Но ние изобличаваме бур­жоазията, обвиняваме я в лицемерие и корист, защо­то тя търгува с неволята на поробените малцинства, купувайки и продавайки интересите им, защото бал­канската проблема е културна и социална проблема, чието разрешение лежи в съюза на балканските на­роди, а не в кървавите ръце на буржоазните прави­телства и царете.

Затова ние сме за Балканската федерация. Ние мислим, че буржоазните правителства не могат и няма да дадат автономия на Македония и другите поробени краища. Автономията на тези земи ще дой­де от задружната борба на балканския пролетариат, чиято борба за икономическо и политическо осво­бождение включва и идеалите на поробените малцин­ства за тяхната национална независимост. Наследс­твото на войните изобличи лъжливия патриотизъм на буржоазията. Народът изпитва на плещите си те­жестите на репарациите, безработицата, скъпотията и глада. Българската буржоазия отнема днес залъка от устата на трудещия се народ и с чужда пита прави майчин помен, заплащайки репарациите на европейс­ките империалисти. (Ние мислим, че народът не тряб­ва да плаща репарациите, защото той гладува.) Ние мислим, че трябва да се смаже правителството, което откупува с народната пара греховете на класата, от която изхожда, което е лакей на чужди и наши лихвари, което е агент-провокатор за България и народа. След кървавата поука от войните, чието цинично нас­ледство днешното правителство манифестира, ние мислим, че между буржоазията и народа мостът е вече съборен. Идеите на буржоазията не са и не могат да бъдат вече идеали на народа. Трудещият се народ в България има свой идеал, на който трябва напълно да се отдаде. Това е идеалът на социалното му осво­бождение, идеалът на революцията.

Народът обаче направи грешки, които изкупва сега с тежка цена. След като трудещият се български народ, отвратен от касапницата и пепелищата в Ма­кедония, тръгна с оръжие в ръка да изгони Фердинанда и Радославова, той, въоръженият народ, който съ­бори Фердинанда и Радославова, отиде по домовете си с едно осъдително лекомислие.

Българският народ не се попита тогава как трябва да нареди работите си, за да бъде невъзможна вече фердинандовщината в тази страна. Земеделското уп­равление се оказа половинчато със своето политичес­ко и икономическо преустройство на България, то остави династията – стълба на буржоазията, остави невредими политическите и икономическите инсти­тути на капиталистическия строй, остави змията в пазухата на народа и тази змия на 9 юни 1923 година показа главата си! Поуката от трагичните юнски и септемврийски събития трябва да накара народа да се замисли по-дълбоко върху нуждата от едно ново икономическо и политическо преустройство на България, в което е само изходът за народа. Докато индустрията и земята са в ръцете на шепа капиталис­ти, народът ще гладува. Докато двама или двадесет души се разпореждат със съдбата на милионния народ, той ще робува. Народът трябва да разбере това. За това ние му казваме: унищожи капитализма и държа­вата и ти ще станеш свободен.

Няма вече илюзии, превръзката пада от очите на масата и голата истина е налице. След като синди­калното движение на работниците в България е по­тъпкано, след като селячеството лежи повалено под ударите на един драконовски режим, след като бур­жоазията отнема всяка легална възможност в пътя на политическото и икономическото развитие на работниците и селяните, трудещите се, революционна Бъл­гария трябва с оръжие в ръка вече да въстане, да строши икономическите и политическите вериги на капитализма и държавата и да поеме твърдо и самостойно делото на социализма.

Умира вече времето на илюзията. Народът има един форум, откъдето може да каже и откъдето може да му се чуе думата – това е СЪЗДАВАНЕ НА форумът на революцията. За съжаление обаче и тук има търговци. Това са онези политикани, които залъгват още масите с бур­жоазното наследство, с идеята за „революционно“ правителство, към което отправят погледа си. Всички властници в опозиция говорят революционно, но уп­равляват, когато дойдат на власт, реакционно. Да се поддържа идеята за бъдещо правителство, в чиито ръце да се поверят ключовете на революцията, е опас­на глупост. Ние мислим, че пътят на революцията ще трябва да мине само през свободните работнически и селски съвети; еднички те ще обезглавят държав­ната хидра, ще смажат главата й с чука на федерализма.

Политическото устройство на страната трябва да поемат работническите и селски съвети по места, а не правителствата. Ние не сваляме един, за да качим друг; ако ни трябваха нови господари, няма защо да правим революция; ние и без нея си имаме такива. Народът трябва да разбере, че задачата на револю­цията е една: икономическото освобождение ще дойде в деня, в който фабричните работници социализират производството, поемайки контрола над индустрията чрез фабричните си комитети, които трябва да станат господари на фабриките в деня на революцията.

Това освобождение ще дойде, когато трудещите се поемат размяната и организират самостойно раз­пределението на благата за участващите в производ­ството чрез кооперациите си, когато трудещите се социализират жилищата чрез своите домови комитети, когато най-сетне  трудещите се повсеместно се въоръжат по места и станат непосредствено ръково­дители на революционната отбрана.

Това нито едно правителство не може и няма да даде. Затова ние говорим за свободните работнически и селски съвети, които трябва да бъдат едничкият политически фактор за революционното строителст­во. Само те ще унищожават капитализма и правител­ствената власт, само те, съветите, трябва да ръково­дят революцията, защото само те дават пълна въз­можност на трудещите се да изградят собственото си дело. Да пропагандираме идеята за свободните работнически и селски съвети, върху които трябва да почива революцията, това значи да включим в ней­ните задачи икономическото и политическото освобождение на масите, това значи да завоюваме една гранитна позиция за анархизма, от която в революцията нашето влияние ще засяга все по-пълно и по-дълбоко насоката на социалния и културен живот на народа, който, завладявайки етапите на икономичес­кото и политическото си революционно строителст­во, ще се доближава сигурно и твърдо към свободните комуни, към безвластието. Нека излезем от вцепенението си, нека разберем, че идеите са за хората, а не хората за идеите, нека подирим и да намерим реалните пътища към анархизма, да пробудим и обединим идей­ните си и организаторски сили, да се свържем с град­ските и селските маси и навлизайки в народната борба против фашизма и буржоазията, да внесем в нея нашия метод на разрушение и съзиждане. Животът заставя и нас да се замислим върху непосред­ствените си действителни задачи, да подирим отправ­ната точка на нашата практическа работа.

Настоящата книжка (*) включва поуката на нашите руски другари от революцията, в която те са участвали, която поука и нас би могла да ползва, още повече че и ние сме на прага на революцията.

Нам също е нужно да знаем откъде да подхванем работата си, за да бъде тя по-смислена и по-резултат­на. Колкото по-дълбоко забиваме корените си в зе­мята, толкова по-високо ще се издигнем към небето. С тази книжка ние правим един скромен принос към ориентирането на движението на страната за револю­ционното практическо строителство, уверени, че сла­гаме на обсъждане въпроси, които времето повдига.

Ние не претендираме, че с тази брошура, която е един опит за анархистическа програма, сме разре­шили в положителен и категоричен смисъл всички повдигнати въпроси. Напротив, ние набелязваме пътищата за една ПРАКТИЧЕСКА деятелност, като само повдигаме въпросите. На анархистическото движение като ЦЕЛОКУПНО движение, предстои категорично и положително да разреши повдигнатите въпроси. То трябва да създаде своята програма.

Този принос към една анархистическа програма е предназначен за анархистите, а не и за широко пропагандиране всред работническите и селски маси, защото по стил и излагане, трябва да си признаем това, тя е мъчна за разбиране от широките народни маси. Но, както казахме, преди ние, като целокупно движение, да имаме правилна ориентировка и тогава масите.

Георги Шейтанов

1925г.

(*)  „Опит за една програма“