"УВОД", Георги Шейтанов, 1925г.
Материалът е увод към брошурата „Опит за една програма“, написана от Борис Георгиев и Александър Пешев със съдействието на Г. Шейтанов, издадена нелегално през 1925г, от групата „Безвластие“.

Време е да разберем, че анархистическото движение в България трябва да има своя постоянна почва, на която ще сее и ще жъне.
Политическата среда на нашето движение трябва да бъде средата на трудещите се. Само тази среда е действителният проводник на идеологията ни. Не се ли свържем с тази среда по пътя на реализма и схващането на по-близките си и по-далечни задачи, ще си останем секта. Ние пропуснахме големи събития, в някои от които участвувахме само с ръцете си, но малко, много малко се поучихме. Кому не бие на очи днешната ни безпочвеност и безпомощност, като че ли се боим, или не можем още да напипаме практическия пулс на анархизма, затова и тъпчем на място като роби, а не като господари на идеите. За всяка стъпка дирим санкции от стари книги, на всяка крачка се озъртаме неуверено. Не искаме да разберем, че учителите ни не могат да ни бъдат и бавачки. Те дадоха онова, което можаха да дадат за времето си. За времето, в което ние живеем, сами трябва да начертаем задачите си и сами да ги изпълним. За тази работа трябват самостойни анализи и заключения.
Едно революционно движение трябва да вложи всичките си интелектуални и организаторски сили в работа, за която да има ясна представа. Анархистическото движение в България се развиваше настрана от големите въпроси на времето, като с това аскетираше и атрофираше силата си.
Въпросите на синдикалното и кооперативното движение на работниците и селяните, въпросите за вътрешната и външната политика на буржоазията и толкова още въпроси, които включваха в себе си ежедневната болка и надеждите на трудещите се, не ни занимаваха. Ние говорихме за работи, които нямаха цена, а мълчахме по всичко, за което трябваше да говорим. Нашият народ преживя в едно късо време няколко катастрофални войни, които го пробудиха от дългия му сън. Българската буржоазия остави в чужди ръце Добруджа и Босилеградско, разпокъса Македония, с чиято кауза и днес търгува. Народът позна отблизо и на дело „родолюбието“ на мародерите. Какво мнение имаме ние по националния въпрос? Ние мислим, че всяка народност има право да поддържа свои независими културни учреждения, да има свои училища, да говори своя език и да се обособи в етнографските си граници. Но ние изобличаваме буржоазията, обвиняваме я в лицемерие и корист, защото тя търгува с неволята на поробените малцинства, купувайки и продавайки интересите им, защото балканската проблема е културна и социална проблема, чието разрешение лежи в съюза на балканските народи, а не в кървавите ръце на буржоазните правителства и царете.
Затова ние сме за Балканската федерация. Ние мислим, че буржоазните правителства не могат и няма да дадат автономия на Македония и другите поробени краища. Автономията на тези земи ще дойде от задружната борба на балканския пролетариат, чиято борба за икономическо и политическо освобождение включва и идеалите на поробените малцинства за тяхната национална независимост. Наследството на войните изобличи лъжливия патриотизъм на буржоазията. Народът изпитва на плещите си тежестите на репарациите, безработицата, скъпотията и глада. Българската буржоазия отнема днес залъка от устата на трудещия се народ и с чужда пита прави майчин помен, заплащайки репарациите на европейските империалисти. (Ние мислим, че народът не трябва да плаща репарациите, защото той гладува.) Ние мислим, че трябва да се смаже правителството, което откупува с народната пара греховете на класата, от която изхожда, което е лакей на чужди и наши лихвари, което е агент-провокатор за България и народа. След кървавата поука от войните, чието цинично наследство днешното правителство манифестира, ние мислим, че между буржоазията и народа мостът е вече съборен. Идеите на буржоазията не са и не могат да бъдат вече идеали на народа. Трудещият се народ в България има свой идеал, на който трябва напълно да се отдаде. Това е идеалът на социалното му освобождение, идеалът на революцията.
Народът обаче направи грешки, които изкупва сега с тежка цена. След като трудещият се български народ, отвратен от касапницата и пепелищата в Македония, тръгна с оръжие в ръка да изгони Фердинанда и Радославова, той, въоръженият народ, който събори Фердинанда и Радославова, отиде по домовете си с едно осъдително лекомислие.
Българският народ не се попита тогава как трябва да нареди работите си, за да бъде невъзможна вече фердинандовщината в тази страна. Земеделското управление се оказа половинчато със своето политическо и икономическо преустройство на България, то остави династията – стълба на буржоазията, остави невредими политическите и икономическите институти на капиталистическия строй, остави змията в пазухата на народа и тази змия на 9 юни 1923 година показа главата си! Поуката от трагичните юнски и септемврийски събития трябва да накара народа да се замисли по-дълбоко върху нуждата от едно ново икономическо и политическо преустройство на България, в което е само изходът за народа. Докато индустрията и земята са в ръцете на шепа капиталисти, народът ще гладува. Докато двама или двадесет души се разпореждат със съдбата на милионния народ, той ще робува. Народът трябва да разбере това. За това ние му казваме: унищожи капитализма и държавата и ти ще станеш свободен.
Няма вече илюзии, превръзката пада от очите на масата и голата истина е налице. След като синдикалното движение на работниците в България е потъпкано, след като селячеството лежи повалено под ударите на един драконовски режим, след като буржоазията отнема всяка легална възможност в пътя на политическото и икономическото развитие на работниците и селяните, трудещите се, революционна България трябва с оръжие в ръка вече да въстане, да строши икономическите и политическите вериги на капитализма и държавата и да поеме твърдо и самостойно делото на социализма.
Умира вече времето на илюзията. Народът има един форум, откъдето може да каже и откъдето може да му се чуе думата – това е СЪЗДАВАНЕ НА форумът на революцията. За съжаление обаче и тук има търговци. Това са онези политикани, които залъгват още масите с буржоазното наследство, с идеята за „революционно“ правителство, към което отправят погледа си. Всички властници в опозиция говорят революционно, но управляват, когато дойдат на власт, реакционно. Да се поддържа идеята за бъдещо правителство, в чиито ръце да се поверят ключовете на революцията, е опасна глупост. Ние мислим, че пътят на революцията ще трябва да мине само през свободните работнически и селски съвети; еднички те ще обезглавят държавната хидра, ще смажат главата й с чука на федерализма.
Политическото устройство на страната трябва да поемат работническите и селски съвети по места, а не правителствата. Ние не сваляме един, за да качим друг; ако ни трябваха нови господари, няма защо да правим революция; ние и без нея си имаме такива. Народът трябва да разбере, че задачата на революцията е една: икономическото освобождение ще дойде в деня, в който фабричните работници социализират производството, поемайки контрола над индустрията чрез фабричните си комитети, които трябва да станат господари на фабриките в деня на революцията.
Това освобождение ще дойде, когато трудещите се поемат размяната и организират самостойно разпределението на благата за участващите в производството чрез кооперациите си, когато трудещите се социализират жилищата чрез своите домови комитети, когато най-сетне трудещите се повсеместно се въоръжат по места и станат непосредствено ръководители на революционната отбрана.
Това нито едно правителство не може и няма да даде. Затова ние говорим за свободните работнически и селски съвети, които трябва да бъдат едничкият политически фактор за революционното строителство. Само те ще унищожават капитализма и правителствената власт, само те, съветите, трябва да ръководят революцията, защото само те дават пълна възможност на трудещите се да изградят собственото си дело. Да пропагандираме идеята за свободните работнически и селски съвети, върху които трябва да почива революцията, това значи да включим в нейните задачи икономическото и политическото освобождение на масите, това значи да завоюваме една гранитна позиция за анархизма, от която в революцията нашето влияние ще засяга все по-пълно и по-дълбоко насоката на социалния и културен живот на народа, който, завладявайки етапите на икономическото и политическото си революционно строителство, ще се доближава сигурно и твърдо към свободните комуни, към безвластието. Нека излезем от вцепенението си, нека разберем, че идеите са за хората, а не хората за идеите, нека подирим и да намерим реалните пътища към анархизма, да пробудим и обединим идейните си и организаторски сили, да се свържем с градските и селските маси и навлизайки в народната борба против фашизма и буржоазията, да внесем в нея нашия метод на разрушение и съзиждане. Животът заставя и нас да се замислим върху непосредствените си действителни задачи, да подирим отправната точка на нашата практическа работа.
Настоящата книжка (*) включва поуката на нашите руски другари от революцията, в която те са участвали, която поука и нас би могла да ползва, още повече че и ние сме на прага на революцията.
Нам също е нужно да знаем откъде да подхванем работата си, за да бъде тя по-смислена и по-резултатна. Колкото по-дълбоко забиваме корените си в земята, толкова по-високо ще се издигнем към небето. С тази книжка ние правим един скромен принос към ориентирането на движението на страната за революционното практическо строителство, уверени, че слагаме на обсъждане въпроси, които времето повдига.
Ние не претендираме, че с тази брошура, която е един опит за анархистическа програма, сме разрешили в положителен и категоричен смисъл всички повдигнати въпроси. Напротив, ние набелязваме пътищата за една ПРАКТИЧЕСКА деятелност, като само повдигаме въпросите. На анархистическото движение като ЦЕЛОКУПНО движение, предстои категорично и положително да разреши повдигнатите въпроси. То трябва да създаде своята програма.
Този принос към една анархистическа програма е предназначен за анархистите, а не и за широко пропагандиране всред работническите и селски маси, защото по стил и излагане, трябва да си признаем това, тя е мъчна за разбиране от широките народни маси. Но, както казахме, преди ние, като целокупно движение, да имаме правилна ориентировка и тогава масите.
Георги Шейтанов
1925г.
(*) „Опит за една програма“