Заявление във връзка с въведения режим на домашен арест в различни региони на Русия

печат

Заявление на руската секция на Международната асоциация на трудещите се във връзка с въведения режим на домашен арест в Москва и ред други региони на Русия.

Властта окончателно захвърли демократическата маска. В разпореждане на властите на Москва и десетки други региони, под предлог епидемията от коронавирус, на жителите се забранява да напускат квартирите, в които живеят. Това фактически представлява установяване на тоталитарен режим. Само в Москва, един и половина милиони жители на най-големия мегаполис в Европа, се оказаха под арест като истински затворници.
Тези несретници или смелчаци, които няма да успеят да понесат многодневния затвор в четирите стени на своите маломерни килии, ще бъдат подложени на сурови наказания: от многохилядни глоби до лишаване от свобода. В някой градове вече са въведени специални разрешения за изход от домовете, в Москва подобно „нововъведение“ се обсъжда. Внедряват се методи за тотално следене и контрол, които ни карат да си припомнил най-мрачните страници на Оруел и анти-утопиите на кибер-пънка.
Системата за обществено здравеопазване в Русия, както и в много други страни, се оказа фактически разрушена от политиките на поставените от богаташите управници, приложени в хода на „оптимизациите“ от последните десетилетия. Именно с това са свързани проблемите с лечението, от почти целия свят, на стотиците хиляди не само заразени но и тежко болни хора. Тази ситуация е и причината за масовата паника около епидемията, която медиите и управляващите кръгове от различни страни демонстрират. Тези проблеми те се опитват да решат с краткосрочни извънредни мерки (временно препрофилиране на вече действащи болници и стационари, временно повишаване на заплащането за лекарите, временно влагане на средства във здравеопазването), без да се променя социално-икономическия курс, провеждан изключително в интерес на едрите капиталисти и висшите чиновници.
Днес в Русия населението е наказано с домашен арест, загуба на работа и лишаване от възможност за нормален живот за това, че то не оказа дължимото съпротивление на неолибералните „оптимизации“ на медицинските отрасли: съкращаване на болнични легла, прогонване на професионалистите от здравеопазването, ликвидиране на звена за спешна медицинска помощ, разпродажба на изследователските институти, преход към застрахователен варят за продажба на медицински услуги, вместо оказване на помощ, разрушаване на системата от диспансери и професионални прегледи и т.н.
Тоталитарните мерки на властта се превръщат в тежък удар по социално икономическото положение на трудещите се. Спирането на работа на множество предприятия, фирми и служби лишава от средства за съществуване хиляди работници. Тук-там им е обещана материална компенсация, но нейния размер е недостатъчен за осигуряване достоен начин на живот. Собствениците на много фирми отказват да продължат да плащат заплати за престой. В особено трудна ситуация най-уязвимите слоеве от трудещите се са тези, които работят „неформално“, без договори и в „сивия“ сектор на икономиката се: те изобщо няма да получат нищо! Тези, които са принудени да продължат да работят (в транспорта, в здравеопазването, в магазините и др.), често са лишени от основни средства за защита срещу инфекция.
Материалната тежест на кризисната ситуация властта напълно е прехвърлила на раменете на трудещите се. Управляващата олигархия, както и преди, не желае да задължи богатите да плащат. Вместо това тя продължава да облага с данъци скромните спестявания на хората, натрупани в продължение на дълги години.
В тези трудни дни руската секция на Международната асоциация на трудещите се изразява силен протест срещу тоталитарните действия на властите и пълна солидарност с всички работници. Наясно сме, че в условията на общ режим на домашен арест възможността за масивна и открита съпротива е малка. Но всеки човек, принуден да си седи у дома или продължаващ да работи, сам може да оцени способностите си и да прецени потенциала на своите действия.
Разбира се, епидемия е епидемия, дори опасността от нея да е истерично преувеличена и е необходимо да се спазват всички мерки за лична хигиена. Но има още повече основание да се изискват от властите и предприемачите засилени мерки за осигуряване на безопасността на труда за тези, които продължават да работят днес: те трябва да бъдат снабдени с всички предпазни средства за сметка на предприемачите или държавата, трябва да се извършват редовни санитарни процедури и т.н. Призоваваме трудовите колективи да поставят тези искания и решително да ги преследват, до организиране на стачки, където работата все още продължава.
Тези, които са принудени да останат без работа (временно или постоянно), трябва да продължат да получават заплати. Това изискване трябва да бъде поставено на преден план! Ако компанията или институцията, в която са работили хората, се окаже съсипана, тези пари трябва да бъдат платени от държавата, тъй като приложените мерки накараха хората да спрат да работят. Държавата на свой ред на набави средства от много богатите и милиардерите!
Трябва да се търсят приемливи възможности за хората да пазаруват в магазините и да се разхождат, това повишава имунитета им. За тези, които са поставени под домашен арест от властите, има нови форми на протест и съпротива, например стачката за заплащане на жилищни и комунални услуги и стачката на наемателите, организирана от испанските анархо-синдикалисти на 1 април! И разбира се, най-важното в условията на насилствена социална изолация и опитите на властите да разрушат социалните ни връзки е взаимопомощта „отдолу“: помощ при закупуване на продукти за тези, които не могат да напуснат домовете си, подкрепа за болни и поставени под карантина, солидарност помежду си.
Призоваваме работниците да не губят връзка помежду си, да не се поддават на наложената ни социална изолация и да се организират – първо в социалните мрежи, а след това – по местоживеене и, когато се появи възможност, на работните места, за да отстояват човешките си права и правата и интересите си на трудещи се.
Нашите права не подлежат на карантина!
Не плачете – организирайте се!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *