АПЕЛ: Нека не изоставяме пряката демокрация в Рожава!

печат

Територия в Северна Сирия, голяма колкото Белгия, Рожава е мястото на един изключителендемократичен експеримент, припомня авторът на тази статия. Но, застрашен от Турция, този експеримент, който смесва социалната и екологичната революции, може да загине, ако международните политически инстанции продължат да отклоняват погледа си. 

Ние си имаме своите грижи: коронавирусът, неговата ваксина, увеличаващите се социални планове, нарастващият дълг, злоупотребите с обществените свободи, провалите на представителната демокрация… Но, оправдава ли това забравата за малката република Рожава?
Там, някъде в Месопотамия, се провежда един експеримент, който трябва да подкрепим и защитим.Защото сме длъжници на онези, които териториално победиха Ислямска държава с цената на над 11 000 мъртви и 24 000 ранени общо от 70-те хиляди бойци.Тъй като Рожава е не само тази военна епопея на кюрдите и техните арабски съюзници, тя е и безпрецедентен и завладяващ демократичен опит. Безпрецедентен, тъй като конституцията на Рожава, наречена Социален договор на Демократичната конфедерация на Северна Сирия, свързва пряката демокрация и парламентарната демокрация. Една невероятна комбинация от автономни общини, законодателни асамблеи и изпълнителни съвети на кантони и региони, всички федерирани от Демократичната автономна администрация.
Тя не желае да бъде правителство. Напротив, тя възнамерява да даде най-големи правомощия на гражданите. Зад това намерение е обявена целта: да се мине без националната държава, като се създаде общество с възможно най-малко власт за времето, необходимо да се прехвърлят всички мисии на публичната служба и всички суверенни функции на местните самоуправляващи се институции. Така се стига до демократичния конфедерализъм, застъпен от кюрдския лидер Абдула Йоджалан, който няма за какво да завижда на бездържавния федерализъм на Прудон.
Тя е очарователна, защото Рожава процъфтява в сърцето на Близкия изток сред диктатури, хаотични демокрации, национални държави с хегемонистични цели, сред общества с патриархални обичаи и консервативни религиозни практики. Тази демокрация защитава правата на човека и основните свободи, които всяка друга демократична държава, при същите геополитически условия, би съкратила в името на извънредното положение, на извънредните обстоятелства или на обсадното състояние.
Тя обединява кюрдските, арабски, асирийски, халдейски, туркменски, арменски, чеченски, черкезки и др. народи… от различни религии – мюсюлмански, християнски и язидски, в федерация, с равни права и задължения. Тя насърчава и защитава културната мозайка; всички майчини езици имат право на гражданство, от детската градина до университета.Конфедерацията установява абсолютен паритет и съпредседателство на мъже и жени във всички публични и граждански органи. Там жените имат своето пълно място, осигуряващо им най-високите административни, политически, военни и граждански отговорности. Там, където царуваше законът на най-силните, сега надделява принципът на равенството и справедливостта на консенсуса.

Да се замени капитализма със самоуправлението чрез кооперации

Точно както държавата трябва да бъде сведена до няколко функционалности, така се работи капитализмът постепенно да бъде заменен със самоуправлението на производителните селскостопански и индустриални дейности.Кооперациите правят това с опазване на околната среда. Не обикновена екология, а социална екология, както теоретизираше американският мислител Мъри Букчин: да се замени разрушителният капитализъм с естествено общество, освободено от господство във всичките му форми, където технологията е в услуга на човека и децентрализацията на производството клони към местната самодостатъчност.
Без съмнение, не всичко работи перфектно в Северна Сирия. Ако напредъкът в областта на правата и свободите е неоспорим и забележителен, той остава скромен в икономическата област, като социална и екологична алтернатива, а на политическо ниво конституционните институции се борят, за да функционират. Що се отнася до армията – Сирийските демократични сили – тя е склонна да заеме мястото на цивилната власт, което, както казваха сапатистите, не предвещава нищо добро. „Цялата власт на Комуните!“ си остава амбиция, постоянно припомняна, но трудна за постигане. Как би могло да бъде иначе в условията на османската империалистическа война на Ердоган, натискът на мракобесите от джихада, заплахите от Асад да завладее отново територията и предателствата отстрана на руските и западни “съюзници”?
Днес ситуацията е свръх-сериозна. Турция и нейните ислямски наемници всеки ден бомбардират градовете и селата в северната част на Рожава, подготвят четвърта инвазия след онези три, които доведоха до окупацията на триъгълника Азаз-Бад-Джарабъл през 2016 г., на кантона Африн в 2018 г. и на ивицата Girê Spî-Serêkaniyê през 2019 г. Ако нищо не се предприеме от страна на гражданското общество, ако международните политически институции продължат да гледат в друга посока и особено ако държавите, гарантиращи прекратяването на огъня през 2019 г. – Русия и САЩ – за пореден път предадат кюрдите и арабите, това ще бъде краят на този политически опит, богат на уроци както за демократите, така и за революционерите, на „това странно единство, което може да се нарече множеството“, за което Жил Дельоз и ФеликсГуатари не предполагаха, че то ще се сбъдне в сърцето на този толкова малко анархистически Близък изток.

12 януари 2021
Пиер Банс  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *