Досие на Трамвай №22-4232-05.09.2006-23:25h.

печат

София, 05.09.2006г. около 23:25 часа, спирката на трамвай №22 от театър “София” за автогара “Изток”.Пардон “За депо *Искър*”. На въпроса “Защо е за депо ”, на гражданин с редовна карта за всички линии на градския транспорт (37 лв.), му беше показан графика, в който по време пише, в колко часа къде трябва да бъде въпросният трамвай№22 с номер 4232. Какво последва ли? Ами вие много добре знаете, все пак не веднъж сте били свидетели, потърпевши и дори съучастници, на и в такива ситуации.

Съучастници с действието или по-точно казано с бездействието си, защото сме свикнали в такива ситуации да замълчим, освен ако (а дори и тогава) не ни засягат пряко. След кратка дискусия с ватманката, всеки пое по своя път ПЕША, кой с билет, кой с карта, кой “ГРАТИС”. Трима мъже и две жени около полунощ от гара “Подуене”, под моста, по бул.”Ботевградски шосе”. Кой в кв, “Суха река”, кой в кв.”Христо Ботев”, кой в “Васил Левски”… Ами ако ние тримата не бяхме нормални и ги бяхме дръпнали в тъмнината под моста и после….на последната страница на в-к ”Нощен труд”. Ами ако бяха сами, едната около 45-те, другата момиче на 19 години, сами по това време….може би пак там…..заедно…..на последната страница, в криминалните хроники.

 

 

Кой е виновен за това ?

Ватманката се оправда с определеното по графика “време”.А не трябваше ли, въпреки че (или понеже закъсня) с 5-10 минути да си довърши смяната и след това да си ходи в депото? Или може би и там ги пускат до определено време? А дали тя ако има деца не се притеснява за тях, знаейки че има и други такива, като нея, които с безотговорното си отношение могат да причинят невъобразими страдания някому.

А дали е така?…?…?…..

Ами тя по-възрастната жена каза, че разчита на този последен транспорт, зада се прибира от работа и, че доста често и се случва гореспоменатата случка. Представяте ли си.

Някой “моралист” ще каже “А оная малката, какво е правила толкова късно там?” – Ами прибирала се е в къщи, какво като е с последния транспорт – него би трябвало да го има все пак, нали ? А не само да качват цените на билетите а качеството да си остава същото, че и по-лишо !!!

Един друг въпрос. Нещо, на което ставаме свидетели, потърпевши и съучастници почти всяка сутрин, когато отиваме на работа или училище или на пазар – хайки контрольори със или без полиция и съотвтетната кола на СКГТ или “Контрол по транспорта”, спират превозното средство

(автобус или тролейбус, трамваите са изклучения или поне аз не знам за подобни случаи) и започват едни проверки, едни караници. На въпроса ми “Защо заради вас трябва да закъсняваме за работа, да отнасяме мъмрения, наказания, парични глоби, недоволството на колегите си и т. н. ? ” отговора беше нещо подобно на това – “Ами ето тази госпожа не иска да си плати глобата или да слезе, на нея се сърдете!”

“Да бе а ние кълвем на корички и на царевица”(сиреч шаранчета).

И сега какво гратисчийте ми били виновни. Ама ако може да се заяждате с хората, които се бъхтят по цял ден, едвам-едвам свързват двата края и да ни накарате (и ние като тях) да ги мразим и да изпадаме в същото положение, когато го закъсаме за пари за билети и се качим в градския транспорт отивайки да изкараме насъщния – е няма да стане тая – “Наемете половината бедняци да избият другата половина”, а ?

Ами ако на всеки две спирки има хайки, какво ? Ами то аз ще отида на работа в 9:00 часа, а до тогава вече ще си имам достоен заместник (за тия уау – 350лв., уау). И т.н. и т.н.

Да ама както една контрольорка на около 60 години ми каза – “Един мъж винаги трябва да има пари за билет !”. Дори да няма за друго бих добавил аз. Ама как може с тия примерно 250-350 лв., сметки, храна и т.н. да не можеш да отделиш ти 30 лева за билети, аааа ?

И каква стана тя. Цените се вдигат – визирам по-специално за транспорт – градски, междуградски, Ж.П., а качеството на услугите си остава на едно ниво. А защо трябваше хората онази вечер в трамвая да надигнат гласове едва след като се качихме двама младежи, къде остана достойното иначе поведение на у(ж)важаващи себе си граждани и хора. Ами остана в кръчмите – “Пием пеем и беснеем и се зъбим на султана!”, а после тихо и мирно на работа в претъпканите, смърдящи и непроветряващи се кочини на “общинската” фирмата с гордото име Столична Компания за Градски Транспорт. Ама не трябва ли да се направи нещо по въпроса- трябва. Като не ни харесва или да не се возим, или понеже все пак (и все още) плащаме някакви си там данъци да се возим, но гратис, все пак това е един начин на протест. Да им покажем, НО ВСИЧКИ ЗАЕДНО, че не ни е страх от тях. И, че не ние а те управляващите трябва да се съобразяват с нас и нашите искания, иначе да си ходят ние можем и без тях, но те без нас няма как – няма кой да им бута рушветчета, за да си пекат г****е на Ривиерата. Ама хайде стига вече спахме, а да излезем да ги смажем веднъж за винаги !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *