Размисли без страсти

печат


Един народ заспал като Крали Марка Ботев не можа да го събуди, па белким е време сам да се надигне?
I. ЧАСТ “Добро утро, Българийо!”
Из “Политическа зима” на Хр. Ботйов
“Дали се зора довърши или се две нощи смесиха”
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и
няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува.
Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или
стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и
богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с
който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата
славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро
като тюмбекия*– тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи,
– пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така
сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш
се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи
жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
Михал
“Знаме”, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.


Та си седя аз и си мисля, че колкото е бил прав Ботев през онази 1875 година, толкова думите му важат и за днес.
Да видим:
От 01.07.2006 г. се вдигна например цената на билета за “обикновените”
(а, то значи имало и други) хора. Не посмяха общинарите да вдигнат
картите на студентите – редовно обучение (то не, че за задочниците
има), именно защото знаеха, какво ще последва. Ама чакайте малко, бре
хора – а ние не живеем ли в този град, не плащаме ли данъци, такси,
осигуровки? Откъде накъде едни ще пътуват безплатно (нищо против тях),
а ние “обикновените” хора на труда, къде взимаме по 250-300, в
най-добрия случай по 500 лв. и работим (някой) на по две-три места, за
да изхранваме семействата си, да нямаме право на безплатен транспорт?
Защо от студентите да ги е страх а от нас не?

Защото не можем да се вдигнем и да протестираме като тях ли? Ще
извинявайте, но тук ще отговоря с ДА, защото през четирите месеца, през
които ФАБ правеше протести в София против ценовия геноцид на
правителството по колко души се събираха? А вие другите какво, стигат
ви паричките ли, депутатски деца ли сте или просто по-лесно е да си
влачим хомота, а пък тия, лудите, я ги виж – мислят си, че ще променят
нещо. Е да, ама без вас драги ми съотечественици, няма да стане. Вашето
бъдеще е във вашите ръце, ако го искате разбира се!
Сега за безплатния градски транспорт – всеобщо право, за което се борим
и как. Ами то половината градски транспорт вече е налепен с реклами –
нарисувайте ги всичките, дами и господа общинари, направете градския
транспорт безплатен и спрете да се гаврите с нас, иначе все по-често ще
чувате и четете по вестниците, че някой контрольор е бил пребит,
напръскан със спрей или по-лошо!
И не ни ги разправяйте тия, че това са бълнувания на болните ни
анархистки мозъчета, моля! В Белгия, в някакво си закътано провинциално
градче го направиха, та вие ли големите столични общинари ли не можете?
А вие, мили мои българи, не спете под дима, ами когато чуете или видите
някаква такава несправедливост спрямо вас и тези около вас, не чакайте
общината да ви разреши да протестирате, ами се съберете с комшиите,
обадете се на приятели – те на други и излезте на улиците да им
покажете, че не може вече да се гаврят с вас…
Да на говорим за парното, тока, въглищата, кокса, последните три от
които от 01.01.2007 г. ще се облагат с акциз (т. нар. „наказателен
данък”) за всеки kV, тон и пр. – ами сега какво – ще чакаме пак да ни
се подпали чергата ли?
„Ама вие какво искате?”
Все същото каквото и вие, от 70 години насам, но поне си го казваме а
не се увъртаме, че можело да не се понрави на началника. “Изискваме
премахване на всички социални класи и превръщането им в една единствена
класа на свободни, честни и образовани производители.
Искаме трудът да стане основата, на която се гради обществото, светът
да се превърне в една огромна федерация на свободни работнически
колективи от дадена област, които, обединявайки се помежду си, да
представляват една напълно автоматична местна федерация; местните
федерации от един район да съставят районна федерация, отделните
районни федерации да образуват национална и накрая всички такива от цял
свят да съставят голяма международна федерация.
Настояваме оръдията на труда, земята, мините, плавателните съдове,
морският транспорт, железниците, фабриките, машините и пр., станали
пълна собственост на цялото общество, да бъдат организирани и внедрени
в производството единствено от работническите колективи, с чиято помощ
работникът ще получава продукт от своя труд;
За всички лица от двата пола изискваме общо изучаване на науката,
промишлеността и изкуствата, за да се премахнат интелектуалните
неравноправия и разрушителните последици от труда. Тогава чрез
производството на потребителски блага ще постигнем единствените
съзидателни предимства на икономическата сила;
Вярваме, че чрез организацията на обществото като широка федерация от
основани на базата на труда колективи на работниците всяка авторитарна
власт ще изчезне и ще се превърне в обикновен изразител на колективните
интереси; че националният дух и патриотизмът, толкова противоположни на
обединението и солидарността между хората, ще отстъпят място на
голямата родина на труда, която е целият свят;
Това представлява социализмът, прокламиран от Интернационала, и двата
му основни принципа са: като икономика – колективизъм, като политически
принцип – анархия. Колективизмът означава обща собственост върху
оръдията на труда и използуването им от работническите колективи, които
пряко ще ги внедряват в производството, както и лична собственост върху
придобитото от труда за всекиго поотделно. Анархията, или премахването
на правителствата, е всъщност превръщането им в обикновени изразители
на обществения интерес.”
(Из „Манифест към общественото мнение, съставен от Федералния съвет на
испанската секция на Първия интернационал”, публикуван в книгата на
Гастон Левал „Събитието на века – Анархистическа Испания 1936–1939 г.”)
„• Отхвърляне на всякакви ангажименти и споразумения от които следват политически, икономически, военни и материални задължения.
• Безусловна свобода на мисъл, печат, слово, организация и достъп до радио и телевизия.
• Цялата икономика пряко в ръцете на народа.
• Земята – на онези, които я работят, колективно, кооперативно, еднолично, семейно, без експлоатация на чужд труд.
• Мините, подземните и наземни ресурси – на онези, които с труда си ги
извличат и ги правят достояние на обществото в неговата цялост.
• Средствата за производство : индустриални, технически, занаятчийски
на онези, които с ръчния си труд, с техническите си знания и сръчност
осигуряват социалната общност с всестранно задоволяване нуждите на
всички.
• Средствата на всякакъв вид транспорт на блага, предмети, материали и
хора, сухоземен, железопътен, воден, въздушен – на персонала ангажиран
в него.
• Средствата за широка просвета и култура, университетите,
институциите, лабораториите за издирвания, научни и технически
изобретения – на тези, които влагат там усилията, знанията, талантите
си в открития, усъвършенствания, в преподаването и усвояването на
знанията.
• Размяната на произведения между клоновете и отраслите на производство
пряко между самите тях, а на благата на производителите – вътрешно и
външно – чрез специализираните разменно-потребителни организации на
кооперативен принцип и общините.
• Организацията на социалните граждански отношения и обществена
администрация – на местните общини, съставени по квартални съюзи,
съюзени териториално по околии, окръзи, области и в обща за цялата
страна федерация.
• Всеобщ дух на солидарност, на човешки напредък и на социализъм в свобода”.
(„Програма за преустройство” от книгата на Георги Хаджиев „Федерация на автономните комуни в България”)

Ще кажете – я, социализъм – това ми е познато май, а вие явно симпатизирате на БСП и прочие!
Какво общо има тук БСП (БКП бивши) с Анархията – сиреч липсата на
всякаква власт. Нима не си спомняте “светлото” тоталитарно минало, в
което ни се говореше, че сме били социализъм, а сме строели комунизма
(сиреч безвластно общество), и той щял да дойде скоро, ей там зад онзи
ъгъл, през тоя баир, отвъд оная Вселена – ха–ха – просто е, драги –
властта винаги промива мозъците ни така, че да си мислим, че освен нея
никой друг не може да ни угоди. И в един момент вижте как „другарите”
станаха „господа” и от уж социализъм май минахме на баш капитализъм.
И я докарахме дотам, че наистина повечето от нас чакат някой друг да им
оправи положението, а те могат и с по 20 “еуро”-цента на ден да я
карат. Ами да нали то само 2-3 (50…,100…) годинки щяло да бъде така
и после изведнъж – стигаме зад ъгъла, изкачваме баира и шус! – към
светлото бъдеще (още веднъж, с повече чувство).
Какво, да не ви стана странно – ето тези пък искат да забравя народа си
и да тръгна подир някакъв измислен Интернационал. Това въобще не е
така, драги мои. Искаме да обичате народа си, както и ние го обичаме –
само че без да мразите другите народи – ето това е разликата между
родолюбието и националистическия шовинизъм, който е използуван за много
злини, но най-вече за да разпалва вражда между народите.
Идните поколения ще ги осъдят. Но те ще съдят и нас, затова, че не сме
се опитали да ги спрем и че безхаберната ни дрямка днес ще роди кошмара
на децата ни утре. •

БЕЛЕЖКИ
* тюмбекия – тютюн за наргиле (б.а.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *