Протестът на 8 април

печат

За трети пореден път анархисти и симпатизанти показаха, че духът за съпротива срещу социалния геноцид е буден и готов за действие.

Появилите се двайсетина „гвардейци“ водени от Боян Расате нажежиха обстановката почти до краен предел с появата и провокативното си поведение. До сблъсъци не се стигна, но доста от участниците просто се отказаха от участие, с което изразиха антинационалистическата си позиция. Това беше и частичният успех на нацисткото „включване“. Останалите продължиха по обявения маршрут и завършиха по традиция пред Народния театър, след което веднага се проведе среща на участниците за уреждане на бъдещите отношения към „неканените гости“. Най-честно и искрено организаторите признахме, че твърде много се увлякохме по организацията на самия протест и на изразената „добра воля“ от болшевики, нацисти и пр. да не се бъркат в нашите работи, защото най-малкото не ни трябват, а се оказа, че и ни пречат. За съжаление това се оказа грешка и най-малобройният досега протест е добра поука какво не бива да правим повече. Глупаво е да смятаме, че само защото някой не си е донесъл знамената и останалата бутафория, няма да се опита да си крещи националистическите лозунги и да прави суматоха.

Пускаме снимките без никакви редакции, за да видите точно какво видяха хората отвън – нищо по-различно от предишните ни протести [Видеозапис], но отвътре атмосферата беше отвратителна. Онези момчета просто не разбират от дума, меко казано. На обсъждането позицията на организаторите и участниците беше единодушна и категорична: очевидно има заплаха от страна на всякакви политически и особено националистически организации да отчитат дейност на гърба на усилията на най-заклетите антифашистки и антиавторитарни активисти. Още по-категорично се взе решение, че това не бива повече да се допуска. На нашите протести политически организации с амбиции за власт – независимо колко илюзорни – нямат място.

Този протест ще остане чист от властогонци с цената на всичко. Една от участничките в протеста ясно заяви, че е избрала да бъде именно на анархисткия социален протест, защото е най-изчистен от всякакви националистически глупости и ние се разбрахме, че освен да ги правим редовно, трябва да ги правим и както трябва. Носим тази отговорност и пред всички хора, с които имаме едни и същи болки, макар и да не четем едни и същи книги. Хвърляме доста усилия, а на редовни протести обикновено към четвъртия-петия има и момент на умора, който е критичен и е страшно важно да се очаква и да се преодолее сплотено, защото емоциите, отегчението и неизяснените неща са задушавали не една хубава идея. Учим се. Очакваме ви на 1 май, понеделник, БЕЗ ВСЯКАКВИ „вождове и учители на българския народ“. Да продължим искрено, без пропаганда, без тупане по гърба, да казваме ясно на властта: „Вашият срок на годност изтече отдавна.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *