Първи май – на протест срещу терора на властта!

печат

НА 1 МАЙ ОТ 12:00 ЧАСА ПРЕД НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

По официални данни за изминалите три месеца на 2007 година са установени 54 790 нарушения в трудовия сектор: 41% от тях са липса на безопасни условия на труд, 28% са от неадекватно заплащане (или липса на такова), превишено работно време, липса на почивка през деня, липса на отпуски.

Както всички знаем, проверки се правят на произволни места, далеч не се следи всичко, тъй че сами можем да се досетим колко още такива нарушения има и колко хора работят за без пари, по 10-12 часа на ден, без отпуск и така нататък.

По официални данни за изминалата 2006 година 139 души са загинали при трудови злополуки, а 20 човека са останали инвалиди.

По официални данни 92% от работещите поне веднъж месечно работят и събота, и неделя.

По официални данни безработицата в България достигна близо 9%, а отчетена по отделни райони, тя често надхвърля 11-12%.

По официални данни 5% от българите са богати, 25% спадат към средната класа, а 70% са бедни, като 35% от тях са на абсолютния праг на бедност.

По официални данни населението на България за последната година е намаляло с 22 хил.души, а броят на емигриралите вече достига 800 хиляди. На две родени деца у нас умират трима души.

 

 


През изминалата година и по-специално през последните няколко месеца всеки човек усети ценовия шок, предизвикан от влизането ни в ЕС. Така нареченият „европейски стандарт”, за който толкова години властимащите ни разказваха призказки, се оказа точно това, което и предполагахме – поредната гавра с народа. Най-елементарният пример са именно цените, които плащаме и заплатите, които получаваме. С всеки следващ месец стоките и услугите се повишават с десетки проценти, а заплатите, които получаваме се остават все същите, независимо от количеството положен труд.

Но нали си имаме синдикати, които да ни търсят правата – защо сме на улицата? За близо, вече, 18 години на всеки му е станало ясно как точно синдикатите се борят за правата на работещите – и по-точно: НИКАК. Синдикалните лидери са борбени до момента, в който не седнат да преговарят – от там нататък всичко ни е ясно, виждали сме го много пъти до сега.

Истинското значение на първи май не е в разхождането из града и яденето на кебачета, последвана от речите на всякакви политици и бюрократи от професионалните съюзи. Първи май е облян в потта и умората на работниците и кръвта на анархистите от Чикаго през 1886 г. Още тогава те показаха, че съществува истинска, практическа алтернатива за възраждане на работническото движение в условията на експлоатиращата капиталистическа система. Тази алтернатива е революционният анархизъм.
Този „празник” трябва отново да бъде ден на работническите борби по света и на солидарност. Трябва да изградим истинска, боеспособна и функционираща алтернатива, и да градим новият свят, върху скелета на стария!

Нека да решим проблемите си заедно, като сме на улицата! Да бъдем солидарни и сплотени помежду си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *