Антифашистите и антиглобализмът
Новите десни като Волен Сидеров или сталинистите от БКП (Българска комунистическа партия) и други червено-кафяви другари считат, че антиглобализмът е борба против западното разбиране за свобода и за възкресение на предишната мощ на българската държава. Видни западни антиглобалисти, като например канадската писателка Наоми Клайн или италианският философ Тони Негри, считат антиглобализма за борба за свобода и демокрация за всички хора, борба с властта на монополистите и експлоатацията в световен мащаб. В България има антиглобалисти, споделящи подобни идеали, като преди всичко това са хора, добри познати със западните антиглобалисти и близко сътрудничещи си с тях.
Едно предварително уточнение. Терминът, който ще използваме “антиглобалисти” е наложен от корпоративната преса. Самите участници в това движение се определят като “алтерглобалисти”, “антикапиталисти” или и двете…
В последните години антиглобализмът стана предмет на постоянни спорове в средите на нашите колеги – западните антифашисти. От българска гледна точка тази дискусия представлява нещо малко понятно, в краен случай прокарва рязко разграничение между източноевропейските и западните антиглобалисти. Различията стават очевидни, ако при разглеждане на идеите на едните и другите антиглобалисти, за най-адекватен критерий бъде избрано тяхното отношение към свободата.
Не подлежи на съмнение, че симпатиите на антифашистите трябва да бъдат на страната на тези, които защитават човешкото достойнство, и не е важно, застъпват ли се те за капитализъм или са против него, както западните антиглобалисти. Въпреки всичко остава нерешен и проблемът с търсенето на общ език, общото отношение към миналото и общото разбиране за настоящето.
Много наши западни колеги-антифашисти например са били поразени от появата на руски националисти и сталинисти в редовете на антиглобалистите на демонстрациите в Генуа. Представители пък на комунистически организации от България имаше в Солун 2003, по време на протестите срещу срещата на върха. Но не бива да се учудват толкова, защото родните сталинисти са били поканени да участват в тези демонстрации: не е тайна, че твърде много марксистско-ленински организации активно участват в западното движение на антиглобалистите. От друга страна движението съвсем не е параван за комунистически организации. Напротив, то започна като обединение на демократични групи. Един от основните принципи на този съюз е “съгласие по несъгласията” и в него се влага призив към идеен плурализъм и практическо сътрудничество.
Накратко за западния антиглобализъм
За да разберем, какво е това антиглобализъм, трябва да се изправим пред едно твърде неопределено понятие – “глобализация”. Глобализация започнаха да наричат процеса на икономическо обединение на света, станал очевиден след разпада на СССР. Антиглобалистите осъждат западните компании и правителства за тяхната неоимпериалистическа политика, чиято цел е по различни начини да увеличат собствената им власт в света. Протестът на антиглобалистите на първо място е предизвикан от това, че едрите западни компании пренасят значителна част от производството си в страни, където е лесно да експлоатират хората, и това на свой ред предизвика вълна от безработица в развитите страни, където трудът се заплаща по-високо. Освен това антиглобалистите се възмущават остро от нерегулираното разпространение на финансови потоци по целия свят – явление, което неведнъж довежда до тежки финансови кризи, създаващи на свой ред социална нестабилност. И накрая, антиглобалистите изразяват своята крайна загриженост по повод неопределеното бъдеще на западните демокрации, доколкото отделни демократични държави в Европа и Америка се обединяват в Европейски съюз и NAFTA, които ние не считаме за демократични организации. Антиглобалистите също критикуват и условията на живот в западните страни, където строгата икономическа дисциплина и интересите на бизнеса премахват грижите и отговорностите за социалните нужди и културните потребности на населението.
Възмущение предизвикват и многобройните случаи на неописуема експлоатация на работници в бедните страни в Азия и убийствата на жителите на страните от Африка, населяващи земи, богати на полезни изкопаеми, както и все по-засиленото използване на маркетинговите технологии в развитите страни. С последните са добре запознати и хората тук, където прожекцията на всеки филм по телевизията десетина пъти се прекъсва за реклами, а на позвънилия в бюро справки се налага да изслуша куп ненужни обявления.
Антиглобалистите осъждат (в различна степен) такива международни организации като МВФ (Международен валутен фонд) и Световната банка, главно за това, че тези организации превръщат бедните страни в свои длъжници по собствено усмотрение, определяйки тяхната икономическа политика, което води до плачевни резултати. Вълненията в Аржентина през 2001 г. са жив пример за това.
Антиглобалистите се прочуха преди всичко със своите кампании против Световната търговска организация (СТО), в която участват почти всички западни и развити промишлени държави. Антиглобалистите са особено възмутени от това, как СТО се опитва да наложи международни правила, гарантиращи сигурността на чуждите инвестиции, което неизбежно влиза в нарушение от страна на компаниите на социалните и екологичните закони в отделните страни. На срещата на СТО в Сиатъл през 1999 г. тези планове не успяха да получат одобрение поради вътрешни разногласия, по същото време зад стените на заседателната зала протичаше масова антиглобалистка демонстрация в знак на протест.
Антиглобалистите несъмнено са прави, когато заявяват, че съвременната иконо мическа система на капитализма нанася екологични вреди във всяка точка на планетата и разрушава традиционните социални връзки почти във всички общности. Антиглобалистите отбелязват ограничеността на съвременната икономическа система на капитализма. За мнозина този анализ не е нов – част от постулатите бяха формулирани още преди десетина години. Антиглобалистите успяха в това, че техните възгледи получиха известност както в средствата за масова информация, така и в ръководните структури на компании и международни организации.
Успехите на антиглобалистите привлякоха към тяхната кауза ново поколение активисти по целия свят, което укрепи движението като коалиция от различни политически групи и направления. Хората от старото поколение, чийто активизъм се корени в левите движения от XX век, считат, че антиглобализмът им дава възможност да построят нов ляв фронт против капитализма. За много други такъв подход за догматичен и остарял. Силната страна на антиглобалисткото движение е в откритата дискусия, в свободата на развитие на идеи за нови дейности, както настоящи, така и бъдещи. Това е истинско политизиране. И то, както информационната мрежа “Индимедия”, предоставя на всеки желаещ възможност непосредствено да публикува и обсъжда новини в Интернет. И то, както марксистката и постмодернистка философия, намира път към сближаване, преодолявайки противопоставянето през изминалите години, позволява да се почувства новаторството и силата на явлението.
Антифашисти за антиглобалисти
Има многобройни застъпници на едното и другото, които не правят почти никаква разлика между двете понятия. Френското списание “No pasaran!” е типичен пример за това, както и американецът, въвел понятието “корпоративен фашизъм”. Ако се запознаем с дискусията за антиглобализма в такива антифашистки списания като “Searchlight” или “Antifasсhistisches Infoblatt”, може да направим извода, че мнозина западни леви считат антиглобализма за продължение на техните антифашистки борби. Съзнанието за отговорността на антифашистите нарасна във връзка с насилието, прилагано от западните правителства по отношение на антиглобалистите. Тях направо ги разстрелват на протести, като например в Генуа, където полицията уби мирен демонстрант.
Антифашистите има за какво да критикуват антиглобалистите. От една страна тяхното недоволство довежда до включването в антиглобалисткото движението на фашистки групи и идеи, а от друга – те са скептично настроени по отношение на самата концепция на антиглобализма. Антифашисти като холандската група “Fabel van de Illegaal” от Лайден предупреждаваха още преди събитията в Сиатъл, че стремежът на антиглобалистите преди всичко да се борят с всички могъщи международни капиталистически структури ще привлече в техните редици националисти и антисемити. Показателно е, че антиглобалистите не обсъждат принципите на антифашизма, така както антифашистите активно дискутират антиглобализма. Затова много антиглобалисти, като че не възприемат обвиненията от страна на антифашистите. На тях, безусловно им липсва разбирането на миналото, така както редица антиглобалисти декларират, че те живеят и действат в нова историческа епоха и тях не ги интересува предшестващото развитие. И все пак мнозина антиглобалисти демонстрират жива готовност към обсъждане на антифашистката критика.
Въпреки всичко антиглобалистите приемат куп странни и парадоксални политически решения, като идеята да застанат в защита на националните държави. Съгласно техните представи, държавите осигуряват безопасен път за разрешаване на конфликтите между силните и слабите в световен мащаб. За антифашистите винаги остава открит въпросът за това, доколко самите държавни закони са антихуманни. Всъщност, това е отново въпросът за разделение на властите. Ако разгледаме историята на предишното столетие, ясно ще видим, че националните държави никак не оправдаха възлаганите им надежди и не успяха да осигурят мир и развитие на своите граждани. Не е учудващо, че продържавната позиция, заемана от антиглобалисти, се оказва изключително привлекателна за всевъзможни националисти, доколкото напълно съответства на тяхното консервативно възприемане на съвременния свят.
Убеждението на някои антифашисти, че антиглобалистите способстват за разпространението на антисемитизма, е повече от очевидно. Някои плакати на антиглобалистите изглеждат напълно антисемитски: нарисуван, да речем, така “типичният” еврейски вид, дебелак с пачка долари в джоба, пушещ голяма пура и алчно взиращ се в глобуса. Освен това, някои видни антиглобалисти играят странна роля в палестино-израелския конфликт, поддържайки само и изключително палестинците, и то не само мирните от тях.
Накрая, сериозен повод за критики е присъствието на групи фашисти, сталинисти и ленинисти на антиглобалистките акции. В Западна Европа съществува договореност за недопускане на фашисти на антиглобалистки митинги, но присъствието на ленинисти не предизвиква еднозначно противодействие. Разбира се, те осъждат и тях, но не ги гонят. Идеята за “ляв съюз” все още е силна, независимо че от идеологическа гледна точка движението на антиглобалистите вече не се вписва в остарелите представи за политическо “ляво”.
Размишления
Днес всеки ден виждаме реставрацията на онези структури на властта, които неотдавна лежаха в основата на българския тоталитаризъм. Зачестяват расистките прояви и нападения и логично възниква въпросът: “И защо пък трябва да се безпокоим още и за отвратителните отношения на Запада с останалия свят?”
Интернационализмът ни е необходим, доколкото общите идеи и действия обединяват нас с антифашистите по целия свят.
Ние много добре знаем, че само нито ние, нито някой друг може да даде на света елементарно обяснение, както това се опитват да направят нашите противници – фашистите.
Борбата с несправедливостта е обща борба – вън от нашите движения и вътре в тях. Обсъждането и критиката остават най-полезното нещо в нашия политически живот. •
