„Асамблея“, Харков: много хора не приемат опасността от война сериозно

печат

Предлагаме на вниманието на читателите, превод на интервю дадено от екипа на Харковския анархистки информационен портал и списание „Асамблея“ за английското издание „The Communer“. Текстът дава представа за настроенията вътре в Украйна, на фона на разтръбяваната паника пред войната между Русия и Украйна, която изглежда почти неизбежна.

Това експлозивно интервю от Асамблея – списание, базирано в Украйна, предоставя свежа гледна точка на руско-украинския конфликт. Изображението на корицата гласи „И двамата умряхме за капиталисти“, като каските на мъртвия войник показват отличителните знаци съответно на Русия и Украйна.

Интервюто води Хавиер Сетнес от „The Communer“

Хавиер: Другари, благодаря ви, че се съгласихте на това интервю! Много ни хареса скорошната ви статия в The Commoner, „Времето дойде?“, за продължаващата социално-икономическа съпротива в Украйна. Днес светът гледа с ужас, когато армията на руския президент Владимир Путин струпва над сто хиляди войници на източната граница на Украйна. Съобщава се, че тези сили са съставени от шестдесет батальонни тактически групи (БТГ), включително специални части на Спецназ, стотици танкове и десетки единици с балистични ракети – да не говорим за Черноморския флот, или за въздушните сили.

Въпреки че, Украйна получи формална независимост от разпадащия се Съветски съюз през 1991 г., Путин многократно е изразявал носталгия по царския и съветския империализъм, докато Мария Захарова, говорител на руското министерство на външните работи, отдавна омаловажава идеята за украинския суверенитет.

В момента Обединеното кралство продава леки противотанкови оръжия на Украйна, докато САЩ предоставиха милиарди долари военна помощ на страната от 2014 г. насам, след като руските военни окупираха и анексираха Крим. Някои медийни източници предполагат, че Путин все още се двоуми дали да заповяда нахлуване, което може да предизвика най-разрушителния конфликт в Европа след Втората световна война, дори ако Украйна не е част от Организацията на СеверноАтлантическия договор (НАТО).

Сега, след срив в преговорите, президентът Джо Байдън според съобщенията обмисля изпращането на хиляди войници на НАТО в балтийските страни.

Можете ли да ни кажете как се чувствате и каква е ситуацията на терен в Харков в момента, разположен близо до руско-украинската граница?

Според наблюденията ни в нашата общност, особено бедните и крайните квартали, много хора почти не приемат тази новина сериозно. В по-голямата си част хората се притесняват от прекомерните сметки за електроенергия, които водят до спиране на отоплението на все повече къщи, а предприятията спират да работят или навлизат в сенчестия сектор, прецаквайки работниците си. Украинският газ се изнася предимно за Европа, докато енергийните носители за електроцентралите се купуват от Русия и окупираната част на Донбас. Така че, можете да си представите защо бихме били скептични към тези ужасни прогнози от западната преса. Вярно е, че сме на ръба на социален колапс, но той няма да бъде причинен от военен конфликт.

Хавиер: Определено сме изненадани, тъй като видяхме в Киев да се провеждат протести срещу последните военни заплахи. Историкът Олена Чебелюк от Лвов изрази притесненията си, че Русия ще „нахлуе и ще превземе Украйна“. САЩ и Русия започнаха да евакуират своите посолства и хиляди украински цивилни очевидно са се включили доброволно да се бият.

Вие рисувате толкова различна картина от нашите медии, че трябва да се запитаме: наистина ли е възможно това?

9 януари 2022 – протест в Киев срещу заплахата от нахлуване на Путин в Украйна
22 януари 2022 – Протест в защита на дребния бизнес в Украйна, протестиращите опитват да влязат в парламента

Вчерашната атака срещу украинския парламент от дребни предприемачи, протестиращи срещу премахването на намаленото данъчно облагане и задължителните касови апарати, доста убедително показва какво наистина тревожи масите тук: икономическата, социалната и данъчната политика (около 300 от тези активисти са от Харков). В англоезичните медии обаче почти не се споменава за тези сблъсъци, само в местните. Евакуацията на посолствата се извършва само от някои западни страни – същите, чиито финансисти сега се освобождават от украинските държавни облигации. Журналисти, свързани със специалните служби на същите тези страни, в края на 2021 г. обвиниха украинския президент Владимир Зеленски в корупция с документите Пандора. Така те системно оказват натиск върху украинските висши служители, опитвайки се да ги принудят да предприемат някакви стъпки в техен интерес (какви – не можем да знаем със сигурност). Ето защо разпространението на слухове за голяма война е по-скоро един от техните технически трикове, отколкото отражение на реална заплаха. От друга страна, ние не чухме нищо за тази акция в Киев, която описвате. Изглежда, че е организирана специално за репортажа на The Guardian! Това е само още едно доказателство, че масовата западна преса съзнателно изгражда паралелна реалност.

Хавиер: В контекста на това заплашително противопоставяне украинската организация Social Movement пусна международен призив за солидарност срещу руския империализъм. Знаем, че руските военни окупират Крим и водят война срещу Украйна от 2014 г., като отмъщение за това, че народът свали от власт неприлично корумпирания, ориентиран към Москва президент Виктор Янукович по време на бунта „Евромайдан“.

Къде бихте казали, че сте съгласни и къде се различавате от изявленията и/или политическия подход на „Социално Движение“?

Имайте предвид, че Социално Движение е гражданска организация, която възнамерява да се превърне в лява парламентарна партия като Сириза или Подемос. До голяма степен сме съгласни с тяхното твърдение и нашите приятели в други градове провеждат съвместни акции с тях, но структурата им не е нито либертарианска, нито революционна. Едва ли е нужно да анализираме подробно изявлението на Социално Движение. Те ще използват всякаква реторика, стига да смятат, че ще увеличи популярността им, за да я превърнат в депутатски мандати. Много е скучно!

Резиденцията на сваления през 2014 президент на Украйна Янукович днес е музей на корупцията

Янукович беше проруският кандидат по време на президентските избори през 2005 г., но през 2010 г. беше избран до голяма степен благодарение на обещанията да се интегрира повече с ЕС. Семейството му (забележете!) държи откраднатите по време на властта му средства в западни банки. Да, той се опита да се пазари с Русия, но никога не е бил такъв съюзник на Путин като белоруския президент Александър Лукашенко или бившия казахстански президент Султан Назарбаев.

Моля, споделете с нас вашия анализ на наследството от Евромайдана и т. нар. Революция на достойнството (2013-2014).

Само държавна пропаганда или много измамени хора могат да нарекат този олигархично-парламентарен преврат революция. Терминът „революция на достойнството“ е въведен от тях, за да демонстрира пълната им враждебност към Октомврийската (1917) революция: те казват, че не се борят за хляб или за средства за производство, а просто за пренареждане в рамките на управляващата класа. Какво общо могат да имат враговете на всяка йерархия с подобно движение? Анархистите останаха чужди на този конфликт, никой нямаше желание да създаде третата сила: повечето от нас предпочетоха по същество да изоставят собствените си принципи, разтваряйки се сред либерали и националисти, само поради масовия мащаб на тяхното движение, след което постепенно отхвърлиха дори анархистката самоидентификация. За няколко години анархизмът почти изчезна от политическата карта на Украйна и сега ние само се опитваме да възстановим това, което имахме в началото на 2010-те. Въпреки че един от нашите журналисти също участва в местния Евромайдан, тогава той беше обикновен десен боец, а не анархист.

„Майдан“-ът от 2014 свали от власт правителството на Янукович, но не донесе по-лек живот за украинците.

В същото време няма да отречем, че въпреки мракобесието на дневния си ред, победата на Евромайдана обективно изигра някаква прогресивна роля. Новият режим не започна антисоциалните реформи, а ги продължи и задълбочи класовото неравенство в обществото дотолкова, че думите „капитализъм“, „неолиберализъм“ и „национализъм“ сега станаха обидни за мнозина в Украйна. Например, след отварянето на пазара на земеделска земя на 1 юли 2021 г., нашият регион е абсолютен лидер в Украйна по площ на продадена земя, със средна цена от само $698 на хектар. Излязохме на челно място и по дългове за парно и топла вода, около половината от населението на региона има дългове и от сметката за газта. Всичко това представя възможността за революционна ситуация, но обществото изостава в осъзнаването на ситуацията поради причините, описани по-долу. Следователно няма смисъл да се тъгуваме за „мирната 2013 г.“ или да обсъждаме дали е могло да се случи по друг начин – трябва да проучим днешната реалност около нас и да действаме за нейната промяна.

Хавиер: От войната му срещу Чечня (1999-2009) до нашествията му в Грузия (2008) и Украйна (2014 до днес), плюс интервенциите му в Сирия (2015 до днес) и Казахстан (2022), за да подкрепи други автократи, заплашени от въстания, Путин придоби доста забележителна репутация въз основа на доктрината си за „антихуманитарна интервенция“. Като начало, неговото правителство наскоро забрани известната правозащитна организация „Мемориал Интернешънъл“, която разследваше зверствата на съветската държава за над три десетилетия.

Подобно авторитарно наследство, съчетано с насочеността на пропагандисткото есе на Путин от юли 2021 г., „За историческото единство на руснаци и украинци“, може да не вещае добро за настоящата криза на руско-украинската граница.

Така че вместо блясъка на „нова 1917 г. на прага ни“, която приветствахте в скорошната си публикация, може ли близкото бъдеще да предполага връщане към по-мрачните години на 1914, 1936 или 1939 г.?

Няма съмнение, че режимът на Путин днес играе същата роля на континентален жандарм, както руският царизъм при Николай I. Също така сте напълно прав, че преди 1917 г. имаше 1914 г., когато цяла Европа смяташе, че една малка победоносна война ще продължи само няколко седмици, но която доведе до световна революционна вълна, завършваща през 1923 г. Имайки предвид това, можем да разберем защо империалистическите политици и корпорации са още по-предпазливи, че един военен сблъсък в самия център на Европа отново може да доведе до съпоставим социален взрив в техните страни (поне в САЩ — като се вземе предвид нарастването на революционната борба там през последните години). Така че световните лидери възнамеряват да разделят сферите на влияние по мирен начин и да дрънкат с оръжията си, само за да улеснят преговорите си. Пандемията показа, че съвременният капиталистически ред е Колос с глинени крака – и самият факт, че светът е навлязъл в нова ера на глобално преразпределение, потвърждава това с пълна яснота.

Например, Украйна също провежда военни учения на полската граница и украинските власти прославят онези, които извършиха геноцида над поляците по време на Втората световна война. Но наистина ли мислите, че Украйна се готви да атакува Полша? Нито пък ние!

16 ноември 2021 – Украински гранични войски в трениворка на границата с Беларус и Полша в региона на Волин.

Но призракът от октомври 1917 г. е видим дори и без сценария за по-широка руска намеса. Не забравяйте, че позиционната окопна война вече се води в съседния нам регион от 2014 г., а президентските избори през 2019 г. могат да се сравнят с февруари 1917 г. (украинският президент Владимир Зеленски дори действа често като Керенски). Липсва само една част от пъзела – структурата на нашата социална тъкан. Хората тук обикновено живеят с едни хора, работят с други, а прекарват свободното си време с трети – така че украинското общество е много по-аморфно и инертно от западните страни. Това силно подтиска масовата активност и особено усложнява възприемането на анархистките идеи: дори тези, които по принцип признават, че сме прави, по никакъв начин не могат да го приложат в ежедневието си, камо ли да решат да предприемат практически стъпки в тази посока. Това от своя страна означава липса на ресурси за нас: сега сме в положението на Южноруския работнически съюз през 1880 г., който беше една от първите пролетарски организации в Руската империя. Неговите събирания привличаха стотици работници, които с нетърпение слушаха всеки разговор, но даренията бяха толкова символични, че движението всъщност работеше със средства, които съоснователят му Елизавета Ковалская получава от майка си, за да наеме апартамент в Киев (майка ѝ, помешчик, притежаваше имение в Харков).

Хавиер: Някои наблюдатели предполагат, че Путин бие барабаните на войната, за да отклони вниманието от вътрешните проблеми в Русия, особено от пандемията COVID-19, и че неговата агресивна позиция не е сериозна, а по-скоро е предназначена да наложи отстъпки от Украйна, САЩ и Европейския съюз, особено над НАТО.

В действителност подобни интерпретации може да са прекалено оптимистични. Какви са вашите мисли по тези въпроси? Какво мислите, че ще се случи, ако Путин действително даде зелена светлина за пълна инвазия в Украйна?

Съветът на Федерацията на Русия единодушно одобри искането му да изпрати армията тук преди почти 8 години. Нищо ново за нас.

Графит, изобразяващ мъртви руски и украински войници, казващи „Аз умрях за капиталистите“

Как можем ние и нашите читатели да подкрепим Вас, Вашите другари и Вашите сънародници сега и в бъдеще?

На първо място, имаме нужда от помощ за разпространяване на новини за анархистката дейност в Украйна в чужбина, но вие вече правите това и това е наистина прекрасно! Бихме искали също да преведем на английски нашите разследвания за забравената история на местното либертарианско движение, но в момента нямаме достатъчно голям бюджет, за да започнем това. Целият свят празнува Първи май, но кой знае, че почти същото като Чикаго 1886 се е случило тук 14 години по-рано от това? Или, както вече споменахме, Ковалска, която е родена близо до нашия град и започва революционна работа в Харков, има епичен житейски път, не толкова различен от Луси Парсънс. Защо те да не заслужават еднакво международна любовна памет? Има толкова много такива примери… Накрая искаме да ви благодарим за вниманието към нашите скромни мнения и да кажем на нашите другари от Казахстан, ако четат това: продължавайте да се борите! Вашата борба вдъхновява сърцата ни и въпреки всички кланови интриги, които се случват на заден план, в сравнение с Украйна-2014 и Беларус-2020, това е истинско народно въстание!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.