Ноам Чомски за 1 май

печат

Ако си сериозен революционер, тогава не търсиш самодържавническа революция, а народна, която да се движи към свобода и демокрация. Това може да се сбъдне само ако големи части от населението я осъществяват, трудят се за нея и решават проблемите. Разбираемо е, че те няма да се посветят на това, докато не открият за себе си, че има граници за реформите.

Разумен революционер би опитал да придвижи реформите до тези граници, поради две добри причини.
Първо, защото реформите могат да са ценни сами по себе си. Би било по-добре хората да работят 8, а не 12 часа. И, като цяло, би трябвало да искаме да действаме в хармония с обикновените етични ценности.

Второ, в стратегически план, трябва да покажеш, че има ограничения пред реформите. Може би понякога системата ще се приспособи към нужните реформи. Ако е така, здраве да е. Но ако не, тогава изскачат нови въпроси. Може би има момент, когато е необходима съпротива, стъпки за преодоляване на бариерите пред нужните промени. Може би е дошло времето да се прибегне до принудителни мерки за защита на правата и справедливостта като форма на самозащита. Но, освен ако мнозинството от населението разпознава такива мерки като форма на самозащита, те няма да вземат участие в тях, или поне не би трябвало.

Ако стигнете до точка, в която съществуващите институции няма да се преклонят пред народната воля, трябва да елиминирате институциите. Първи май започна тук, но тогава стана международен ден за поддръжка на американските работници, които бяха подложени на брутално насилие и съдебно преследване. Днес, борците продължават да честват Първи май не като „празник“, както го описват политическите лидери, а като ден, чието значение е определено от хората, ден, основан за организиране и работа за по-добро бъдеще за цялото общество.

https://www.commondreams.org/view/2012/04/29-4#.T54CWk-fWmc.facebook