Пьотър Алексеевич Кропоткин (9 XII 1842 – 8 II 1921)

печат

Пьотр КропоткинРоден в Москва в княжеско семейство водещо началото си от първия руски княз Рюрик, завършил императорския пажески корпус, камерпаж на император Александър, на двадесет годишна възраст той съвсем съзнателно скъсва с царския двор и висшето общество.

Предприема няколко експедиции в Сибир, Китай, Манджурия, Швеция и Финландия и си създава име на голям учен, географ и геолог, и е избран за главен секретар на руското географско общество.

Не можещ да остане пасивен свидетел на страданията на народните маси, той става социалист-революционер, член на кръжока „Чайковци“, пионер на знаменитото „отиване сред народа“, за което е арестуван и хвърлен в Петропавловската крепост.

Три години по-късно той успява да избяга оттам и се прехвърля в западна Европа, където веднага се включва в редовете на революционното движение. Прогонен от Швейцария, във Франция заедно с още 52-ма френски анархисти е осъден на пет години затвор заради членството си в Първия интернационал, след което живее и твори в Англия.

След смъртта на Бакунин той става най-видния теоретик на анархизма. Някои от по-главните му трудове са: „Думи на един бунтовник“, „Хляб и свобода“, „Полета, фабрики и работилници“, „Взаимопомощта – фактор на еволюцията“, „Великата френска революция“, „Съвременната наука и анархизма“, „Етика – I том“

След избухването на революцията 1917 г. той се завръща в Русия, където пише последния си труд „Етика“. За съжаление не успява да го завърши и на 8 II 1921 г. умира от пневмония на 78 годишна възраст.

Погребението му се превръща в последната анархистична манифестация в Москва. След ковчега му манифестират 20 000 души с черни знамена и скандират: „Където има държава – няма свобода“ и „Освобождението на работниците е тяхно собствено дело“. Процесията преминава покрай затвора Бутирки и затворниците изпращат големия учен, хуманист и революционер пеейки анархистични песни и удряйки по решетките на килиите си.

Това отбелязва и края на Руската революция – месец по-късно избухва Кронщадското въстание което е жестоко потушено. Хиляди работници и анархисти са избити или хвърлени в затворите и лагерите, вследствие на развихрилата се болшевишка реакция.

От Пьотър Кропоткин

Нравствените основи на анархизма

Избори, правителство и революция

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *