Смърт на мерките, свобода на народа!

печат

Започваме да публикуваме текстове, произведени като част от вътрешната дискусия във ФАКБ за протестите срещу мерките, предприети от властта, по повод на Коронавируса. Очаквайте още по темата.

Недоволството срещу мерките срещу коронавируса нараства с всеки изминал ден. На все повече хора взе дотолкова да им писва от безкрайното епидемично положение, от разните експерти, щабове, статистики и мерки, че излизат на улицата, за да кажат на властта „Стига толкова!“.

Смърт на мерките!

По принцип, отношението на анархистите към протести срещу властта би могло да бъде само положително. Няма да се връщам към класиците, а ще цитирам един съвременен мислител, Ноам Чомски:

Ядрото на анархистката традиция, както съм я разбрал аз, е, че властта винаги е неоправдана, освен ако успее докаже обратното. Ако някой твърди, че определени йерархични властови отношения са оправдани, трябва да го докаже. Ако не може да го докаже, те трябва да бъдат унищожени.

Затова, доколкото протестиращите хора поставят под въпрос всякакви задължения – от PCR тестове до ваксини на работното място, всякакви привилегии от рода на ваксинационни паспорти и здравословни разделения, ние само можем да ги приветстваме.
При все това, анархистите по цял свят остават встрани от протестите срещу Ковид-мерките. Защото това не са протести за промяна, а за запазване на статуквото.
Тук съвсем не поставяме принципният въпрос дали един мирен и законен протест не подпомага Системата като посочва слабостите ѝ. Напротив, въпросът е за какво се протестира – протестиращите призовават предимно „да се премахнат мерките“, „да продължим да работим“, „да си плащаме сметките“. Това е един отчаян зов към властта не да подобри живота им, а поне да не го съсипва допълнително.

Голямото нулиране идва

Протестите срещу мерките са част от консервативната вълна, която в началото на новия век поде хората от т.нар. „златен милиард“. Наричащи сами себе си средна класа, а всъщност привилегировано малцинство в машината на световния капитализъм, доскоро те се радваха относителна стабилност на доходите, предвидимо бъдеще и политическа свобода. С развитието на глобализацията и автоматизацията стана възможно тази сигурност да бъде превърната в растяща печалба за новите свръхбогаташи. В свят, в който една страна произвежда половината индустриална продукция и е на челно място в развитието на роботи, няма място за глезотии като „право на работа“, „живот без кредит“ и „заслужена пенсия“.
Промяната на обществения строй е неизбежна. Световните властелини вече експериментират с различни модели, но изглежда най-популярната визия е „голямото нулиране“ (всъщност – зануляване на претенциите на по-малко богатите, за да се увеличат привилегиите на свръхбогатите). Авторите на голямото нулиране сами посочват, че „Ковид-19 е криза, която предоставя възможности“ то да се случи. А това, което се случва, е просто засилване на процеса на ограбване на „златния милиард“ – доходите намаляха, цените се покачиха, репресиите от властта се засилиха, все под предтекста на кризата (климатична, здравна или… каквато там се появи).

Електронна тояга и изгнил морков

Подобен процес няма как да протече безболезнено, затова всяка алтернативна промяна би могла лесно да се превърне в знаме на онези, които ще бъдат най-нулирани – протестиращата средна класа. За да предотврати това, кликата на свръхбогаташите прилага стратегията на тоягата и моркова. От една страна, засилва цензурата и възможностите на репресивния апарат, като използва Ковид пандемията – това лесно може да се установи в разпръскването на паника и същността на мерките. От друга страна, представя като единствена алтернатива на „либералните“ си мерките „консервативните“ глави на многоглавата си хидра – това лесно може да се установи, като се види кой политик какви глупости говори и каква трибуна му се предоставя от медийните господари.
Така недоволството на „златния милиард“ остава канализирано между една съвременна, моторизирана, електрифицирана и оборудвана с изкуствен интелект репресивна тояга и примамката на едно изгнило минало, което никога няма да се превърне в бъдеще.

Робството на страха

Науката, която спаси средновековния европеец от страха пред нашествия и чуми, днес е в ролята на средновековна религия – има си своите храмове и жреци, които тълкуват научното познание, има си своите еретици, които могат да бъдат превърнат в светци от недоволните маси. Изправен пред страха от нашествие на мигранти и корона-чума, днешният западен човек отново прави по същество религиозен избор – избира жреци и пророци, говорещи онова, което иска да чуе.
Науката всъщност не е религия, научният метод има ясни принципи и не е трудно те да бъдат приложени в случая с Ковид-19, за да се прецени какви мерки да бъдат предприети от обществото. Но, за да бъде приложен върху даден проблем, методът се нуждае от информация – за натрупаното дотук знание и за конкретните факти по проблема. А информацията се контролира от същите институции и личности, които налагат решенията. Затова хората просто избират да не им вярват и да приемат само онази информация, която им харесва. По същността си това не е научен, а религиозен подход към проблема. Но можем ли да ги обвиним, щом науката им се поднася под формата на религия?

Свобода за народа?

Противно на твърденията на либералстващите защитници на властта, недоверието в държавата и конкретно в мерките срещи Ковид е съвсем рационално. Нямаме причина да обвиняваме политиците в добронамереност. Напротив, практиката по света и у нас показва, че от държавните дела печелят все богатите, мнозинството хора продължават да обедняват, а на някои нещастници им се случват и по-лоши неща. Същите онези, които довчера ни убеждаваха да затегнем коланите, защото „няма безплатен обяд“, днес ни раздават безплатни ваксини, че и демонстративно си ги слагат по телевизията. Ако човек е успял да запази скептицизма си след мозъкомелачката на образователната система, няма как да не му светне предупредителната лампичка.
Но рационалните аргументи на протестиращите срещу ваксинирането стигат дотук. Следват спекулации с данните, подбиране и прикриване на факти, игнориране на утвърдени научни вярвания, дори откровени лъжи. Стига се до старите тъжни вицове за 5G, Chemtrails, HAARP и ционските мъдреци, лошо преведени на български от уеб-сайтовете на американските религиозни фашисти и граничещи по глупост с теорията за плоската земя. Глобалната пандемия и глобалният заговор за реакция извадиха от гардероба скелетите на безбройните теории за световна конспирация, които са могъщи, защото са легион, но са безплодни, защото водят в бездната на отчаянието.
Изправени сме пред движение, задвижвано от недоверието във властта, но оглавено от абсурдните надежди за по-добра и по-освобождаваща власт. Лесно е да отвърнем глава от него и да обвиним хората, че се подвеждат по елементарни фашистки манипулации. Но този път ще обвиним анархистите.
Трудно е да се обобщава за анархистите по света, защото различните анархистващи групички са разнообразни, децентрализирани, различни… но като че ли разговорът с анархистите относно пандемията и съпътстващите я политики е подобен в целия Запад, като тук не изключвам и България. Той започва с почти безвъпросно приемане на образа на пандемията такъв, какъвто е представен от властта – от размера на опасността до ефективността от мерките. И завършва с критика срещу нея, че не прави достатъчно, за да минимизира щетите. Тук-там се промъкват надежди тя да се превърне в катализатор на процесите, водещи към революционна ситуация. Но почти никой анархист не си даде труда да постави под въпрос разгърналата се полицейщина и лицемерието на политиците и богаташите.
Имаше и изключения:

Мерките нямат нищо общо с COVID-19. Забраните за плод на усилията да бъде контролирано обществото, изправено пред криза, и да се направи истинската криза неразбираема и незабележима.

Но като че ли повечето от нас се ограничиха със съвети към властта:

необходимо е в момента да затворим всички несъществени компании, тъй като работните места несъмнено са се доказали като ключов източник на заразата

Тогава можем ли да обвиняваме онези, които не вярват на властта, че не вярват и на нас? Конспиративните теории, които парализират силите им за борба с властта, може да са неадекватни, но им дават поне едно нещо, което ние не успяваме – усещането, че не се борят сами.

Златко

1 коментар

  • ТяхЗадКолоните

    Мерките срещу Ковид представляват всичко, което е зло и нечовешко в сегашната ни система: затегнаха мерките, хубаво, но като им свърши капитала бяха принудени да отворят отново. Защо така? Защото партиите в представителната демокрация не носят никаква дългосрочна фискална отговорност за Народа: и няма как. Моментът, в който една партия предложи остеритет, тя бива погребана от друга, безкрупулна, популистка такава. Харчат всеки лев, който погнат, за да изпълняват грандиозни, нереалистични обещания, и когато настъпи криза се вайкат какво да правят: държавната хазна е къде прахосана, къде ограбена. Разбира се, най-лесното решение се взима: народът да чисти след тях. Обикновения работник трябва да излезе по хотелите и по магазините, да се труди за един буржоазен лукс, който той никога сам няма да изпита, да умира от Ковид, да се страхува за живот и здраве като войник на война; той умира за техния капитал така, както винаги е било.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.