Азбуката на революцията

печат
Целта на саботажа и на окупирането на предприятия, както от отделни лица така и от групи, е да се започне нелегална, неочаквана, светкавична стачка.
Всяка светкавична стачка трябва да доведе до окупиране на предприятието.
Всяко окупирано предприятие трябва да се използва, така че да се постигне максимална ефикасност на революционните действия.
След като предприятието бъде окупирано, събранието на стачкуващите трябва да стане самоуправляващо се. Това от своя страна изисква:
– да бъдат избирани отговорни пред него делегати, които може да се отзовават по всяко време и са упълномощени да следят за правилното изпълнение на решенията на събранието;
– събранието на стачкуващите да разполага с всичко необходимо за самозащита, така че стачката да може да се разпространява и да обхваща всички революционни елементи;
– и накрая, тя трябва да може да се разшири географски в търсене на оптимален обем на производителност на окупираните обекти (т. е. в посока към селскостопанските региони и особено към индустриалните зони).
Цялата власт на събранието се основава единствено на властта, която има всеки върху ежедневното си съществуване.
Най-добрата гаранция срещу всяка друга присъщо репресивна власт (т. е. на партиите, съюзите, йерархичните организации, групите интелектуалци, активисти и тям подобни ембриони на държавната власт) е правилната организация на коренно новите условия на живот.
Само координацията на усилията, насочени към установяване на самоуправление, може да изкорени пазарната система.
Всяка дискусия и използване на сила трябва да доведе до окончателен план за действие. Мярката, предложена от събранието, придобива силата на писан закон.
Нека се спрем на правилната организация за самозащита. Правото на самозащита е първото право на самоуправляващото се събрание. То се реализира чрез въоръжаване на масите, разчистване и разширяване на завоюваната територия посредством създаване на по-добри условия на живот за всички.
Революцията не изработва петилетни планове и не импровизира, но предвижда и подготвя. Жизнено важно е стачкуващите да имат следната информация:
Къде в продоволствените зони са местата за складове, за разпределители на едро и супермаркети. Местоположението на фабриките за производство на продукти е от особено значение, а също и на тези предприятия, чиято автоматизация е възможна в практически разумно време; местоположението на заводите, които могат да се реорганизират за нови производства; преразпределението на поземлените участъци и най-вече местонахождението на паразитните институции, които трябва да бъдат унищожени.
На вражеската територия: местонахождението на казарми, полицейски участъци, арсенали и др. Домашните адреси и начините за достъп до домовете на лидери, чиято неутрализация ще доведе до дезорганизация на силите на привържениците на държавната власт.
В зоните за комуникация и връзки: местоположението на паркинги, железопътни депа и хангари за самолети плюс разположението на големите гаражи и съоръжения за съхранение на горивата. Местоположението на телекомуникационните центрове: на местните радиостанции, телефонни централи, печатници и др.
В зоните за снабдяване: вода, електричество, газ, здравни заведения.
След като една зона бъде превзета, тя трябва да се задържи на основата на два безспорни принципа: самозащита и безплатно разпределение на произведените продукти.
Най-добрият начин да се избегне изолацията е да се атакува. Следователно всеки е длъжен:
Като се стреми към международно обединение, да създава своя собствена революционна група за завземане и отчуждаване.
Да укрепва и защитава връзките между революционните зони.
Да обкръжава врага и да унищожава неговите комуникации с диверсия, за да изтощи тила и да раздроби силите му, за да се предотврати евентуална обсада.
Да дезорганизира контрареволюцията, като обезврежда основните ѝ лидери и най-добрите ѝ стратези.
Да използва пресата, местните радиостанции и телекомуникациите, за да разпространява истината за движението за всеобщо самоуправление и да обяснява какво искаме и какви са нашите възможности. Да действа по такъв начин, че масите във всеки район, град или село да бъдат в курса на последните новини за случващото се в цялата страна. Да координира уличните схватки и борби в градските и селски местности.
Трябва да избягваме остарелите, пасивни и статични практики като барикади, масови демонстрации и студентски борби. За нас е изключително важно да измисляме (всеки път) нови, неочаквани тактики и да експериментираме с тях.
Успехът на тактиката в гражданската война, използвана паралелно със завземането на предприятия, зависи от скоростта и ефективността на подобни действия. Следователно е важно малките отряди от диверсанти (като тези, които днес властниците от всички сортове наричат ​​„градски хулигани“) да се обединят със „заводските хулигани“.
Нашата цел е да се противопоставим на всяко насилие, насочено срещу движението за пълно самоуправление, и в същото време да не разпространяваме това движение със силата на оръжието. Много по-важно е да се обезоръжи врагът, отколкото да се ликвидира физически. Колкото по-решителни и бързи са нашите действия, толкова по-малко кръв ще бъде пролята.
Дезертьорите от числото на първоначално враждебните към нас сили са пробен камък, който ще ни позволи незабавно да оценим успеха на първите мерки и цялостната им полза. Независимо от това, трябва да вземем под внимание и онези, които са доволни от съществуващия ред на нещата, които са доведени от навиците си на робство и на самоунижение до дълбоко затъване в мазохизма, до самоунищожение и до опити да флиртуват с властта, дори когато съществува действителна свобода. Въпреки всичко ние вярваме, че още в началото на въстанието могат да бъдат неутрализирани вътрешните (лидери на профсъюзи, на политически партии, стачкоизменници) и външните врагове (предприемачи, началници, полицаи, военни).
В случай че въстанието бъде задушено или заглъхне от само себе си, за самозащита ще трябва да се измислят други форми на евентуално оттегляне. Те ще се различават в зависимост от интензивността на борбата, в която се оказваме въвлечени, от естеството на грешките, които допускаме (обикновено вътрешна дезорганизация на движението), степента на насилие, използвано от врага, от очакваната тежест на репресиите и т. н.
Не трябва да се боим от поражението – трябва да усещаме какво е възможно и какво не, за да можем да предвидим, да предотвратим и отблъснем репресиите. Нищо революционно няма в един човек, който приема пролетарската революция, само ако тя може да бъде осъществена леко и безкръвно, ако победата на пролетариата в целия свят може да бъде установена незабавно и гарантирана завинаги.
Наказателните експедиции срещу Парижката и Будапещенска комуна, ни научиха, че репресиите винаги са безмилостни и че силите на държавата ни обещават само погребална почивка. Когато конфронтацията достигне стадия, след който (в случай на поражение) репресиите няма да пощадят никого, ние няма да пощадим нито един от онези страхливци, които най-вероятно ще дочакат нашето поражение, за да влязат в ролята на палачи. Длъжни сме да превърнем къщите им в факли, да унищожим заложниците и имуществото, така че накрая да не остане нищо друго, освен ние самите.
Ние не храним илюзии за това, което ни очаква в случай на поражение, и [въпреки това], уверени в победата, сме решени да не отмъщаваме на бившите си врагове. Ще бъдем готови за всяка форма на убеждаване, докато борбата продължава, особено чрез унищожаването на машини, ценности и заложници, за да принудим държавните сили да отстъпят и сложат оръжие. Ако борбата се ожесточи, ще прекъснем водопроводите, газопроводите и електропроводите към буржоазните квартали, където живеят и държавниците, ще ги залеем с помия, ще разбием асансьорите във високите сгради и пр.
Гласът на масите не се чува лесно в грохота на битката. Изобретателността на всеки от нас ще създаде нови и ефикасни оръжия за използване от диверсантите за самозащита. „Вандалите“ ще се опитат да преобразуват възможно най-бързо производството, за да се осъществи програмата за въоръжаване, провеждана в живота от самоуправляващите се събрания.
За незабавна употреба са подходящи такива видове оръжия като пусковите установки от тръби (например изпробваните във Венецуела през 60-те), зенитните ракети (направени например в кръжоците за авиокосмическо моделиране), гранатомети и катапулти за „коктейли Молотов“, огнепръскачки, минохвъргачки, ултразвуково оборудване, лазери… Ще бъдат проведени изследвания и в областта на бронезащитата, снаряжението за камиони и булдозери, бронежилетки, противогази (тези боеприпаси ще помогнат да се противостои на демобилизиращите оръжия на врага). Също така трябва да се проучат възможностите за халюциногени във водоснабдяването на врага и пр.
Ще бъдат изследвани противохеликоптерните оръжия: модернизираните зенитни оръдия; ракетите земя-въздух и оръдията с дистанционно управление, лазери, снайпери и шипове, възпрепятстващи приземяването на авиацията.
Трябва да се подготвим да отговорим на нашествието на бронираните машини с противотанкови ями, дистанционно управляеми ракети, базуки, напалм и мини…
Трябва да оборудваме тавани и мазета, да изкопаем тунели, свързващи сградите помежду им, така че да подготвим бързи и безопасни маршрути за достъп до нашите части за самоотбрана.
Трябва да използваме капани и оръжия с дистанционно управление, за да сведем до минимум риска. Трябва да ускорим прехода от оцеляване към живот. Трябва да сме уверени, че един ден ще можем да направим този преход смислен за всеки. Това не означава, че възнамеряваме да смажем пазарната система с един кавалерийски набег. Това значи само, че първите мерки, одобрени и приложени в живота от самоуправляващите се събрания, биха направили абсолютно невъзможно всяко връщане към стария ред на нещата. На старите условия ще бъде сложен край, а новите придобивки ще бъдат такива, че никой няма да иска да се откаже от тях. •

Раул Ванейгем
„От светкавичната стачка към всеобщото самоуправление“, втора глава


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *