Анархизмът в САЩ

печат
» » » продължава от миналия брой

Анархизмът и работническите движения

Албърт Парсънс
Албърт Парсънс
Луси Парсънс
Луси Парсънс

Антиавторитарните секции на Първия интернационал са предтечите на анархосиндикалистите, които целят замяната на привилегиите и властта на Държавата със свободната и непринудена организация на труда.
След като приема идеите на анархизма, Албърт Парсънс, съпруг на Луси Парсънс, насочва дейността си към растящото движение за 8-часов работен ден. През януари 1880 г. чикагската Лига за осем часа изпраща Парсънс на национална конференция в столицата Вашингтон – събиране, поставило началото на национална координация на работническите организации за извоюване и налагане на 8-часов работен ден. През есента на 1884 г. Парсънс започва да издава седмичен анархистки вестник в Чикаго – „Тревога“ (The Alarm). Първият брой излиза на 4 октомври 1884 г. в 15-хиляден тираж. Изданието е 4 страници голям формат с цена 5 цента. „Тревога“ посочва IWPA като издател и се обявява за Социалистически седмичник в карето на 2-ра страница.
На 1 май 1886 г. Парсънс, заедно със съпругата си Луси и двете им деца, повежда 80-хилядна демонстрация за осемчасов работен ден по Мичиган Авеню – първата първомайска манифестация в историята. През следващите дни 340 000 работници вдигат стачка. По време на Първомайската стачка Парсънс е извикан в Синсинати, където 300 000 работници се присъединяват към стачкуващите в събота следобед. В неделя той се обръща към митинга в Синсинати с новини от „епицентъра“ на стачката и участва във втора огромна демонстрация, водена от 200 въоръжени демонстранти – Съюзът Пушките на Синсинати, – убеден в предстоящата победа. През 1886 г. Федерацията на организираните занаяти и работнически съюзи (FOTLU) в Съединените щати и Канада единодушно обявява 1 май 1886 г. за деня, до който осемчасовият работен ден ще бъде нормиран. В отговор синдикати от целите Съединени щати се подготвят за обща стачка в подкрепа на събитието. На 3 май в Чикаго избухват стълкновения, докато стачкоизменници се опитват да преминат през живата верига, а двама работници загиват, когато полицията открива огън по събралото се множество. На следващия ден, 4 май, анархисти свикват митинг на площад Хеймаркет в Чикаго. В края на митинга, от неизвестен извършител е хвърлена бомба, която убива един полицай. В суматохата полицията започва да стреля напосоки, при което загиват седем полицаи и най-малко четирима работници.
Осем анархисти, пряко или непряко свързани с организаторите на митинга, са арестувани и обвинени в убийството на полицая. Мъжете стават символ на борбата за работническите движения по цял свят. Четирима са екзекутирани, а пети се самоубива преди екзекуцията. Събитието става известно като „аферата Хеймаркет“ и осуетява постигането на целите на работническите движения и борбата за осемчасов работен ден. През 1890 г. е направен втори опит – този път в международен мащаб – за организирана борба за осемчасов работен ден. Допълнителна цел на събитието е да се почете паметта на убитите работници в „аферата Хеймаркет“. Въпреки че е замислено като еднократно мероприятие, от следващата година нататък Първи май започва да се чества като Международен ден на труда. Албърт Парсънс остава в историята най-вече като един от четиримата непримирими от Чикаго, обесени за „аферата Хеймаркет“. Ема Голдман е привлечена от анархизма, след като чете за събитията и екзекуциите, които по-късно описва като събитията, които вдъхновиха моето духовно раждане и възпитание. Тя нарича мъчениците от Хеймаркет оказали решаващо влияние в моя живот. Нейният съратник Александър Беркман също нарича анархистите от Хеймаркет извор на силно и живо вдъхновение. Сред другите, чиито анархистки убеждения кристализират под влиянието на „аферата Хеймаркет“, са Волтерин де Клер и „Големия Бил“ Хейууд, един от основателите на международната синдикална организация на Промишлените работници по света (IWW). Голдман пише на историка Макс Нетлау, че „аферата Хеймаркет“ е пробудила социалното съзнание на стотици, може би хиляди хора.

Джо Лабади
Джо Лабади

Сред изтъкнатите работнически организатори по това време са и двама анархоиндивидуалисти, дописници в „Свобода“ (Liberty) на Бенджамин Тъкър. Джо Лабади е анархоиндивидуалист, работнически организатор, обществен деец, печатар, издател, публицист и поет. Той смята, че без потисничеството на държавата, хората биха избрали да живеят в хармония с великите закони на природата,… без да ограбват ближния с лихви, печалби, ренти и данъци. Той обаче е застъпник на общественото коопериране и обществен контрол на водоснабдяването, улиците и железниците. Макар да не подкрепя бунтовния анархизъм на анархистите от Хеймаркет, той се бори за свободата на обвинените, защото смята, че не те са извършителите. През 1888 г. Лабади организира Мичиганската федерация на труда, става неин първи председател и се съюзява със Самюъл Гомпърс, основател на Американската федерация на труда (AFL) – най-големият синдикат от началото на 20-и век и част от най-влиятелния днешен синдикат в САЩ, AFL-CIO.
Дайър Лъм е американски анархоиндивидуалист, работнически деец и поет от 19-и век. Виден анархосиндикалист и ляв интелектуалец от 1880-те години, той остава в историята като любим и духовен наставник на една от първите анархофеминистки Волтерин де Клер. Лъм е плодовит писател, автор на редица основни анархистки текстове, дописник на множество издания – „Майка Земя“ (Mother Earth), „Двадесети век“ (Twentieth Century), „Свобода“ (Liberty) на Тъкър, „Тревога“ (The Alarm) на IWPA, „При открити врати“ (The Open Court) и др. Той разработва теория на „взаимопомощта“ за синдикатите и съответно е активен участник в Рицарите на труда (Knights of Labor) и по-късно популяризира антиполитическите стратегии в AFL. Разочарован от движението за освобождаване на робите, духовните течения и синдикалните реформисти, Лъм приема анархизма и се застъпва за радикализирането на работниците, като стига до убеждението, че революцията неизбежно ще включва въоръжена борба между работническата класа и класата на работодателите. Убеден в необходимостта от въоръжена борба за постигането на социални промени, той се записва доброволец в Американската гражданска война, която се надява, че тя ще сложи край на робството.
„Свободен глас на труда“ (Freie Arbeiter Stimme) е най-дълго излизалото анархистко периодично издание на идиш, основано първоначално като американски двойник на лондонския „Другар на работника“ (Arbeter Fraynd) на Рудолф Рокер. То започва да излиза през 1890 г. и продължава под редакцията на Саул Яновски до 1923 г. В него пишат Давид Еделщат, Ема Голдман, Аба Гордин, Рудолф Рокер, Мойше Щаркман, Саул Яновски и др. Вестникът е известен също с публикуваната поезия на ди юнге – поети на идиш от 1910-те и 1920-те години.
IWW е основана в Чикаго през юни 1905 г. на конгрес от двеста социалисти, анархисти и радикални синдикалисти от целите Съединени щати (предимно Западната федерация на миньорите), които се противопоставят на политиката на AFL. •

Wikipedia
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *