Анархизмът в САЩ

печат
» » » продължава от миналия брой

Краят на 20 век и съвремието

Според Андрю Корнел Сам Долгоф и други полагат усилия да съживят анархосиндиката IWW заедно с новите синдикални формации като групата Рисърджънс (Resurgence – Надигане) от Чикаго и Руут енд Бранч (Root & Branch – Корен и клон) от Бостън; колективът Анархос на Букчин задълбочава теоретичните връзки между екологичната и анархистката мисъл; Фифт Естейт (Fifth Estate – Пета власт) черпи много от френската ултралевичарска мисъл и се ориентира към критика на техниката в края на десетилетието. Междувременно Социалнореволюционната федерация на анархистите (Social Revolutionary Anarchist Federation) свързва хора и кръгове от цялата страна с размножаван на циклостил месечен дискусионен бюлетин. Не по-малко влиятелни за анархистките среди, оформили се през следващите десетилетия, обаче са усилията на Движение за ново общество (Movement for a New Society, MNS) – национална мрежа от феминистки радикални пацифистки колективи, просъществувала от 1971 до 1988 г.
Дейвид Гребер пише, че в края на 1970-те години в североизточните щати основният вдъхновител за антиядрените активисти – или поне основният организационен вдъхновител – е група, наречена Движение за ново общество (MNS) от Филаделфия. MNS е водена от активист за правата на гейовете на име Джордж Лейки, който – като неколцина други членове на групата – е едновременно анархист и квакер. … Много от типичните днешни характеристики на формалната процедура за постигане на консенсус – например принципът, че модераторът никога не трябва да действа като заинтересувана страна в дебата, или идеята за „блока“ – за пръв път са разпространени на обученията на MNS във Филаделфия и Бостън. Според Андрю Корнел MNS популяризира консенсусното вземане на решения, въвежда съвета на делегатите („спици в колелото“, spokescouncil) като метод за организация на активистите в Съединените щати и е виден застъпник на множество практики – комунален живот, отучване от потисническо поведение, създаване на кооперативи, – които днес често се обединяват под общото наименование първообразна политика (prefigurative politics) [тоест устройство първообраз на новото общество – б. прев.].
Фреди Пърлман е роден в Чехия, натурализиран американски писател, издател и активист. Неговата най-популярна творба Срещу хис-сторията, срещу Левиатан! [игра на думи с history (история) и his-story (неговата, тоест „мъжката“ история) – б. прев.] описва възхода на господството на държавата с преразказ на историята през метафората за Левиатан на Хобс. Книгата продължава да бъде основен източник на вдъхновение за антицивилизационните течения в съвременния анархизъм, най-вече за идеите на философа Джон Зързан. Зързан е американски анархист, философ примитивист и писател. Неговите пет основни книги са Елементи на отказа (1988), Бъдеще първобитно и други очерци (1994), Захранвани от празнота (2002), Срещу цивилизацията: прочит и размисли (2005) и Залезът на машините (2008). Зързан е един от редакторите на Грийн Анарки (Green Anarchy – Зелена анархия) – дискусионно издание за анархопримитивистка и бунтовническа мисъл. Води предаването Радио Анархия в Юджийн, по радиостанцията KWVA на Орегонския университет, работи като редактор-дописник на списание Анархия и публикува в списания като Адбъстърс (AdBusters – Рушители на рекламата). Мач! е атеистично/анархистко издание, излизащо от 1969 г. в Тусон, Аризона. Мач! се редактира, издава и отпечатва от Фред Уудуърт. Не се печата редовно; нови броеве излизат обикновено веднъж или два пъти годишно. Досега са издадени над 100 броя. Грийн Анарки е списание, издавано от колектив от Юджийн, Орегон. Има тираж 8000, разпространява се предимно в затворите, като абонатите затворници получават безплатни броеве, както е обявено в списанието. Джон Зързан е един от редакторите.
Фифт Естейт е американско периодично издание, основано през 1965 г. и излизащо в Детройт, но със сътрудници из цяла Северна Америка. Възгледите на редколегията по темите, отразявани в списанието, понякога се разминават, но по принцип споделят анархистки, антиавторитарни виждания и недогматичен, действен подход към промяната. Името внушава, че изданието е алтернатива на четвъртата власт (традиционните медии). Фифт Естейт често се споменава като най-продължително излизащото анархистко издание на английски език в Северна Америка, макар че въпросът е спорен, тъй като то става отявлено антиавторитарно едва през 1975 г., след като десет години излиза като част от движението за нелегален печат през 1960-те години. Анархия: списание за въоръженото желание (Anarchy: A Journal of Desire Armed) е северноамериканско анархистко списание, едно от най-популярните анархистки издания в Северна Америка през 1980-те и 1990-те години. Идейните му влияния са в диапазона от постлевичарския и различни течения на бунтовническия анархизъм до анархопримитивизма. Основано е от членове на Кълъмбийската анархистка лига от Кълъмбия, Мисури и продължава да излиза близо петнадесет години, в края почти изцяло под редакторския контрол на Джейсън Маккуин (пишещ първоначално под псевдонима Лев Чорни), преди да се премести за кратко в Ню Йорк през 1995 г. и да бъде издавано от членове на колектива Отономедия (Autonomedia). Фалитът на независимата разпространителска фирма Файн Принт за малко не убива списанието и се налага то да се върне при колектива от Кълъмбия след само два броя. Остава в Кълъмбия от 1997 до 2006 г., а след това се издава веднъж на две години от група от Бъркли, Калифорния. Списанието се счита за родоначалник на постлевичарската анархистка критика („отвъд идеологическите граници“), чиито представители са автори като Хаким Бей, Лоурънс Джарак, Джон Зързан, Боб Блек и Волфи Ландщрайхер (с предишни псевдоними Дивия фавн (Feral Faun), Дивия кресльо (Feral Ranter) и др.).
Анархистите стават по-забележими през 1980-те със своите публикации, протести и конференции. През 1980 г. се провежда Първият международен симпозиум за анархизма в Портланд, Орегон. През 1986 г. в Чикаго се провежда конференция, отбелязваща стогодишнината от събитията на Хеймаркет. Следват ежегодни континентални конференции в Минеаполис (1987), Торонто (1988) и Сан Франсиско (1989). Това са години на очевидно възраждане на анархистките идеали в Съединените щати. През 1980-те анархизмът се свързва със скуоти и социални центрове като Ей Би Си Ноу Рио и Си Скуот в Ню Йорк. Институтът за изследвания на анархизма е организация с идеална цел, основана от Чък Морз през 1996 г. в духа на анархокомунистическата мисъл с цел да подпомага писателите анархисти и да доразвива теоретичните аспекти на анархисткото движение. През 1984 г. е основан Алиансът за работническа солидарност като анархосиндикалистка политическа организация, издаваща Айдиас енд Екшън (Ideas and Action – Идеи и действие) и свързана през един период с Международната работническа асоциация (IWA-AIT) – международна федерация на анархосиндикалистки съюзи и групи.
В края на 1980-те години Лав енд Рейдж (Love and Rage – Любов и ярост) започва да излиза като вестник, а през 1991 прераства в континентална федерация. Тя внася в традициите на движението както нови идеи – например привилегированото положение на белите, – така и нови хора като антиимпериалистите и бившите членове на Троцкистката революционна социалистическа лига. Разпада се през 1998 г. след принципни разногласия в организацията по въпросите на расовата справедливост и жизнеспособността на анархизма. Лав енд Рейдж наброява стотици активисти от цялата страна в своя апогей, включително секция в Мексико Сити – Амор и Рабиа (Amor Y Rabia – (исп.) Любов и ярост), – издаваща вестник със същото име. Съвременният анархизъм постепенно измества своя фокус от класовото към всички форми на потисничеството и започва сериозно да разглежда расовото потисничество през 1990-те с чернокожите анархисти Лорензо Ървин и Куаси Балагун, изданието Рейс Трейтър (Race Traitor – Изменник на расата) и организации, изграждащи движения, като Лав енд Рейдж, Цветнокожи анархисти, Черна автономия и Бринг дъ Ра­къс (Bring the Ruckus – Вдигай гюрултия).
В средата на 1990-те в Съединените щати се заражда и бунтовно анархистическо крило, предимно под южноевропейско влияние. Краймтинк (CrimethInc.) е децентрализиран анархистки колектив от автономни клетки. Краймтинк през този период излиза на сцената първо със списанието за хардкор пънк Инсайд Фронт (Inside Front – Вътрешен фронт), а по-късно, през 1996 г. започва да работи като колектив. Досега е издало много популярни статии, списания за анархисткото движение, разпространява свои постери и книги. Клетки на Краймтинк издават книги, звукозаписи и организират национални кампании срещу глобализацията и представителната демокрация, застъпващи се за радикално организиране по места.
Американските анархисти стават все по-забележими по протестите, особено със своята тактика, известна като Черен блок. Анархистите в САЩ утвърждават своето присъствие на протестите срещу Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл. Обща борба – анархокомунистическа федерация или Lucha Común – Federación Comunista Libertaria (бившата Североизточна федерация на анархокомунистите (NEFAC)) – е платформистка/анархокомунистическа организация от североизточния регион на Съединените щати, основана през 2000 г. на конференция в Бостън след протестите срещу СТО в Сиатъл през 1999 г. След няколкомесечни дискусии между бивши участници в Атлантическия анархистически кръг, бивши членове на Лав енд Рейдж от САЩ и бивши членове на колектива на вестник Деманарши (Demanarchie) от Квебек Сити, организацията е основана като англо- и френскоезична федерация с групи членове и поддръжници от североизточните Съединени щати, южен Онтарио и провинция Квебек, но през 2008 г. се разделя. Членовете от Квебек сформират своя Анархокомунистически съюз (Union Communiste Libertaire (UCL)), а американските запазват името NEFAC, преди да го променят на Обща борба през 2011 г. и накрая да се влеят в Анархистическата федерация „Черна роза“. Бившите членове от Торонто основават своя платформистка организация – Обща кауза – в Онтарио.

След урагана Катрина анархисти основават колектива Общ език и се включват активно в събитията. Анархисти изиграват определена роля и в началото на движението Окупирай. През ноември 2011 г. списание Ролинг Стоун приписва на американския анархист и учен Дейвид Гребер авторството на лозунга на движението Окупирай Уолстрийт „Ние сме 99-те процента“. Ролинг Стоун пише, че Гребер помага за свикването на първото Общо събрание в Ню Йорк, само с 60 участници, на 2 август 2011 г. Прекарва следващите шест седмици в активно участие в разрастващото се движение, като модератор в общи събрания, участник в групови срещи и организатор на юридическо и медицинско обучение и курсове по ненасилствена съпротива. Писателят Марк Брей описва движението Окупирай Уолстрийт в своята книга Анархия в превод: анархизмът на Окупирай Уолстрийт като пряк свидетел на участието на анархистите.
В периода преди и след движението Окупирай се активизират няколко нови организации и инициативи. Поредица конференции под надслов Класова борба – конференция на анархистите по инициатива на Алианса за работническа солидарност, към която по-късно се присъединяват и други групи, си поставят за цел да обединят местни и регионални анархистки организации. Първата конференция е проведена в Ню Йорк през 2008 г. и събира стотици активисти. Следващите са в Детройт през 2009 г., Сиатъл през 2010 г. и Бъфало през 2012 г. През същия период, през 2011 г. се сформира групата Анархистки алианс „Първи май“ с членове в Мичиган и Минесота, която се определя като ориентирана към работническата класа и популяризираща недоктринерски анархизъм. През 2013 г. е основана Федерацията на анархистите „Черна роза“ (Black Rose Anarchist Federation, BRRN), обединяваща редица местни и регионални групи като Обща борба, Организацията на анархистите „Четири звезди“ в Чикаго, Автономия и солидарност в Маями, Червено и черно в Рочестър и Колектива „Дива роза“ в Айова Сити. Отделни членове на Алианса за работническа солидарност се включват в новата федерация, но организацията гласува да остане самостоятелна. Във федерацията се преплитат различни влияния, предимно анархокомунизъм, анархосиндикализъм, южноамериканския „чист“ („еспесифизмо“) анархизъм и платформизъм. Една от първите дейности на федерацията е да координира турне под надслов Борба за победа: анархисти, изграждащи народна власт в Чили през 2014 г. на двама организатори-анархисти, което провежда мероприятия в повече от 20 града. През 2016 г. организацията издава брошура в интернет, озаглавена Черен анархизъм: христоматия. През май 2017 г. неин член публикува във вестник Орегониън коментар за полицейските репресии по време на първомайската демонстрация в Портланд и участва също така в предаване на Вайс Нюз за левите антифашистки протести в Портланд.
По време на мандата на Доналд Тръмп и митинга Обединение на десницата по цялата страна се надигат антифашистки групи. Този антифашистки организационен подем довежда много нови хора в анархистките пространства. Много анархисти се организират като антирасисти заедно с движението Животът на черните има значение (Black Lives Matter). Много анархисти се включват и в протестите след убийството на Джордж Флойд и насочват вниманието към съкращаването на бюджета и премахването на полицията. Цифровата епоха дава начало на множество независими анархистки медии като Итс Гоинг Даун (It’s Going Down – Започва се) и Юникорн Райът (Unicorn Riot – Бунтът на еднорога). През юни 2020 г. Центърът за стратегически и международни изследвания изтъква, че макар крайнодесният тероризъм да продължава да бъде основната заплаха, „станала значително по-сериозна от тероризма от други видове извършители“, анархистите „биха могли да представляват потенциална заплаха“ в Съединените щати.
По време на пандемията от COVID-19 в САЩ анархисти участват в разпространилите се организации за взаимопомощ, даващи пример както за провала на държавата да даде адекватен отговор на нуждите на хората, така и за формите на анархистка практика по мирен и законен път. •

Wikipedia


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *