Анархизмът в САЩ

Анархизмът в Съединените щати се заражда в средата на 19-и век и започва да се разраства, когато навлиза в американското работническо движение и укрепва анархокомунистическото течение, което придобива известност с бурната си пропаганда и кампаниите за различни социални реформи в страната през началото на 20-и век. Около началото на 20-и век пикът на влиянието на индивидуалистичния анархизъм отминава и анархокомунизмът и други социални анархистически течения се превръщат в доминиращи анархистически тенденции. В епохата след Втората световна война анархизмът възвръща влиянието си чрез нови разработки като анархопацифизма, американската Нова левица и контракултурата от 60-те години. Съвременният анархизъм в Съединените щати е повлиян и се възобновява както от събития вътре в Щатите, така и отвъд пределите им, под влияние на различни тенденции в световното анархистическо движение като платформизъм, въстанически анархизъм, новите социални движения (анархофеминизъм, еко- или зелен анархизъм) и движението на алтерглобализма. В рамките на съвременния анархизъм антикапитализмът, наследен от класическия анархизъм, остава силен. В началото на 21-ви век анархизмът в САЩ придобива популярност и влияние като част от антивоенните, антикапиталистическите и антиглобалистките движения. Анархистите стават известни с участието си в протестите срещу СТО, Г-8 и Световния икономически форум. Някои анархистически групи по време на тези протести участват в бунтове, трошат капиталистическата собственост и влизат в ожесточени сблъсъци с полицията. Тези действия са вдъхновени от анонимни бойци без лидери, известни като „черни блокове“, докато други, привърженици на мирни организационни тактики, по същото време организират групи по интереси, за култура на безопасност и използване на децентрализирани технологии като Интернет. Знаменателно събитие от този период са протестите срещу СТО през 1999 г. в Сиатъл.
Ранен анархизъм. За да се разбере американският индивидуалистичен анархизъм, трябва да се има предвид социалният контекст на тези идеи, а именно трансформацията на Америка от предкапиталистическо в капиталистическо общество. Некапиталистическият характер на ранните САЩ личи по преобладаващия дял на самонаемането (в занаятчийското и земеделското производство). В началото на 19-и век около 80% от работещото (неробско) мъжко население е било самонаето. По-голямата част от американците по това време са земеделски производители, работещи на земята си предимно за собствени нужди, и затова индивидуалистическият анархизъм е подходящата форма на занаятчийския социализъм, докато комунистическият анархизъм и анархосиндикализмът са форми на индустриалния (или пролетарския) социализъм.
Историкът Уенди Макелрой счита, че трима са европейските мислители, оказали голямо влияние върху американския индивидуалистически анархизъм. Според нея едно от най-важните от тези влияния е на френският политически философ и анархист Прудон, чиито думи „Свободата не е дъщеря, а майка на реда“ стават мото на влиятелното индивидуалистично анархистично издание Liberty (Свобода) на Бенджамин Тъкър. Макелрой пише, че голямо влияние оказва също така германският философ Макс Щирнер. Третият чуждестранен мислител със силно влияние е британският философ Хърбърт Спенсър. Други съществени фактори са анархизмът на Уилям Годуин, повлиял идеологически на редица американски анархисти, и в още по-голяма степен – социализмът на Робърт Оуен и Шарл Фурие. След успеха на британското си начинание самият Оуен основава експериментална социалистическа общност в САЩ – Ню Хармъни (Нова хармония) в щата Индиана – през 1825 г. Един от членовете на тази комуна е Джозая Уорън, смятан за първия анархоиндивидуалист. Четиристраничният ежеседмичен вестник „Мирният Революционер“, който Уорън редактира през 1833 г., е първото анархистическо периодично издание, за което той изгражда собствена печатница, излива свой шрифт и прави свои цинкови печатни плочи. След като „Нова хармония“ се проваля, Уорън прехвърля своята идеологическа привързаност от социализма към анархизма, което анархистът Питър Сабатини нарича неголям скок, като се има предвид, че социализмът на Оуен се корени в анархизма на Годуин.
Възходът и ръстът на анархизма в Съединените щати през 1820-е и 1830-е години са тясно свързани с възхода и ръста на аболиционизма, тъй като никой не се нуждае повече от анархията, отколкото роба. Уорън въвежда понятието „цена до себестойността“, като „себестойност“ не означава заплатената парична стойност, а упражненият труд за производството на дадена стока. Затова той предлага система за заплащане с удостоверения за часовете положен труд. С такива удостоверения е било възможно да се взимат от местните магазини стоки, чието производство е отнемало същото време. Той прилага своите теории на практика, като основава експериментален „магазин с труд за труд“ в Синсинати, където търговията е вървяла с бележки с обещание за извършен труд. Магазинът постига успех, работи три години, след което Уорън го затваря, за да основава взаимоспомагателни колонии. Две от тях са Ютопия и Модърн Таймс (Модерни времена). Уорън казва, че Стивън Пърл Андрюс излага най-пълно и ясно неговите теории в своята книга „Науката за обществото, издадена през 1852 г. Според каталонския историк Хавиер Диез доброволните комунални експерименти, чието начало Уорън поставя, оказват влияние върху европейските индивидуалистически анархисти от края на 19-и и началото на 20-и век – например Емил Арман – и основаните от тях доброволни общности.
Хенри Дейвид Торо има съществено ранно влияние върху индивидуалистическата анархистка мисъл в Съединените щати и Европа. Торо е американски писател, поет, натуралист, противник на данъците, критик на промишленото развитие, изследовател, историк и изтъкнат привърженик на трансценденталната философия. В своето есе „Гражданско неподчинение“, публикувано през 1849, той твърди, че хората не трябва да разрешават на правителствата да се налагат над собствената им съвест и да я атрофират и че е техен дълг да не допускат подобно безропотно съгласие да позволява на правителството да ги превръща в посредници на несправедливостта. Торо е вдъхновен отчасти от своето отвращение от робството и войната между САЩ и Мексико. Неговите идеи за ненасилствена съпротива оказват влияние върху Мохандас Ганди, Мартин Лутър Кинг, Мартин Бубер и Лев Толстой. Той е и основният предтеча на анархопацифизма. Анархизмът започва да придобива екологична насоченост предимно в творбите на Торо. В своята книга „Уолдън“ той се застъпва за естествения и самодостатъчен живот сред природата като съпротива срещу нашествието на индустриалната цивилизация. Мнозина виждат в Торо един от предшествениците на екологичния анархизъм и анархопримитивизма, чийто днешен представител е Джон Зързан. Според Джордж Уудкок това отношение може да бъде мотивирано и от определена представа за съпротивата срещу прогреса и отхвърлянето на растящия материализъм, характерен за американското общество от средата на 19-и век. Самият Зързан включва текста на Торо „Излети“ (1863) в съставения от него сборник от антицивилизационни текстове, озаглавен „Срещу цивилизацията: прочит и размисли“ (1999). С „Уолдън“ Торо оказва влияние върху „зеленото“ европейско индивидуалистическо анархистко движение „анархонатуризъм“.
Според американския историк на анархизма Юнис Минет Шустър анархизмът на Прудон явно прониква в Съединените щати още през 1848 г. и не съзнава своята близост с индивидуалистическия анархизъм на Джозая Уорън и Стивън Пърл Андрюс. Уилям Бачелдър Грийн представя взаимоспомагателния анархизъм („мютюализъм“) на Прудон в най-чист и систематизиран вид. Грийн е мютюалист, индивидуалист-анархист, унитариански свещеник, войник и популяризатор на „свободните банки“ в Съединените щати. Известен е най-вече със своето произведение „Взаимоспомагателно банково дело“ (1850), което предлага безлихвена банкова система и трансцендентализъм – критика на философската школа в Нова Англия.
След 1850 г. Грийн взема дейно участие в синдикалните реформи и е избран за вицепрезидент на Лигата за синдикални реформи на Нова Англия, мнозинството от членовете на която се придържат към Прудоновата схема на взаимоспомагателно банково дело, а през 1869 г. става президент на Масачузетския синдикат. По-късно издава „Социалистически, мютюалистически и финансови фрагменти“ (1875). В мютюализма вижда синтез на свободата и реда. Организационната му дейност е силно балансирана от индивидуализъм: не се бъркай в чужди работи; не съди, за да не бъдеш съден и пр. Личността е пълновластен господар както в чисто личните дела – например морала, – така и върху това, която произвежда сама. Затова той настоява за равноправие и в брака – правото на жената да се разпорежда със своята лична свобода и собственост.
Стивън Пърл Андрюс е индивидуалист-анархист, сподвижник на Джозая Уорън. По-рано Андрюс е участник в движението на Фурие, но става привърженик на радикалния индивидуализъм, след като се запознава с делото на Уорън. Също като Уорън той държи на „индивидуалния суверенитет“ като висш принцип. Съвременният американски анархист Хаким Бей твърди, че Стивън Пърл Андрюс не е бил фуриерист, но като свидетел на бурния и бързо отшумял разцвет на движението е възприел множество принципи и практики на фуриеризма – създател на светове от слова. Съчетава аболиционизма, свободната любов, духовния универсализъм, Уорън и Фурие в грандиозен утопичен проект, който нарича Универсална пантархия. Основател на редица „доброволни общности“, сред които Браунстоун Ютопия на 14-а улица в Ню Йорк и Модърн Таймс в Брентууд, Лонг Айлънд. Последната става толкова прочута, колкото и най-известните комуни на Фурие (Брук Фарм в Масачузетс и Норт Американ Фаланкс в Ню Джързи). Модърн Таймс на практика се превръща в синоним на свободата любов и в крайна сметка е закрита, след като скандализира общественото мнение. Андрюс (и Виктория Уудхъл) са членове на печално известната Секция 12 на Първия Интернационал, отлъчена от Маркс за своя „анархистки, феминистки и спиритуалистически уклон“. •

Wikipedia
(Следва)


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *