Анархията в информационната ера

печат
» » » продължава от миналия брой

Технологическият прогрес

Бихме могли да работим много по-малко, отколкото днес. Ако премахнем огромния безсмислен труд, извършван заради нуждите на неколцина милиардери, ако въведем навсякъде новите технологии на автоматизация, ще можем да създаваме повече неща по-бързо и по-лесно. Това ще освободи за всеки от нас огромно количество време, което можем да използваме за решаване на общите въпроси, вместо за прищевките на началниците.
Подобно освобождение е невъзможно в рамките на капиталистическата система. В нея машините увеличават производителността на труда, но от това печелят само собствениците им – още повече власт и пари. На обикновените хора се налага да търсят все нови и нови начини да прислужват на богаташите, за да се изхранват.
Затова анархията е обвързана с комунистическата икономическа система. По-долу ще покажем чрез вече съществуващи технологии как би могла да функционира тази система и как капитализмът възпира пълното разгръщане на технологичния потенциал.

3D-принтери във всеки дом

Печатането на книги даде възможност на хората да умножават знанията си много по-бързо от преди. Подобно на това, печатането на предмети ще даде възможност всеки от нас да произвежда в домашни условия сложни индустриални продукти, за които доскоро бяха нужни цели заводи. 3D-принтерът може с право да се нарече комунистическа технология, защото отнема монопола върху производството и позволява да се удовлетворят все повече от потребностите на всеки човек в домашни условия. Пълното разкриване на потенциала му е в състояние да унищожи днешната пазарна система, като направи ненужни повечето индустриални комплекси и така отнеме властта на техните собственици. 3D-печатът в производствената сфера е това, което е Интернет в сферата на информацията.
Още днес възможностите на 3D-принтерите изглеждат безгранични. Занапред те ще се усъвършенстват още повече и в развитите страни ще влязат във всеки дом – обикновен предмет на бита, какъвто е компютърът.
В капиталистическото общество обаче пълното разгръщане на капацитета на тази технология е невъзможно поради същите причини, които ограничават интернет. Правителствата и капиталистите се стремят да контролират производството и се борят със свободното разпространение на информацията. Законите за „авторското право“ преследват и наказват разпространението на нелицензирани 3D-програми и чертежи и печат на забранени предмети, наричат ги пиратски. Със забраните те целят съхранението на пазара с покупко-продажбите. Тези мерки затрудняват свободното развитие на 3D-печата.
При комунистическа икономика, в създаването на програми за 3D-принтерите ще участват както любители и ентусиасти, така и професионалисти, а потребители ще бъдат всички. Повсеместното разпространение на 3D-принтери и свободната циркулация на информацията ще преобразят изцяло обществото – у всеки дом ще има компютър и 3D-принтер. Всеки ще може да „разпечата“ нужните предмети от бита и повечето от днешните заводи и магазини за бита ще бъдат заменени с доставка на „мастило“ по домовете.
Днес са разработени 3D принтери, които произвеждат много неща – от храна и оръжие до мостове, жилищни домове и нови 3D-принтери. Много от тях вече са напълно достъпни за хората със „среден“ доход, а производството им се развива и удивлява всяка година с невероятни възможности. Още преди революцията това ще унищожи цели сектори на капиталистическата икономика, ще освободи все повече хора от робството на труда и ще създаде излишък от продукти. Това ще наложи разпределената планова икономика като единствена алтернатива пред обществото.
Бъдещето се приближава с мълниеносна скорост.
В Китай за три часа са „напечатали“ двуетажна вила с електроинсталацията, водопровода, банята, тоалетната и мебелите. Без строителен боклук и абсолютно безвредно за околната среда – с материали, събрани от промишлени отпадъци. Вилата има солидна топлоизолация – през лятото в нея не е горещо и зимата не е студена. Тя е водоустойчива, огнеупорна и даже противоземетръсна. Стойността ѝ е по-ниска от строените по „класически“ начин. В Китай планират в близко бъдеще масов „печат“ на такива къщи.
В Токио работници в международното летище са заменени с роботи – 5 робота ще метат и мият подовете на етажите, още три робота ще служат като носачи, а останалите работници ще бъдат оборудвани с екзоскелети, което ще им позволи да вдигат тежки товари, без да вредят на здравето си и без прекомерни усилия.
Подобни новини могат да се прочетат или чуят все по-често. Роботи, екзоскелети, андроиди, роботизирани протези, управлявани с мисълта – това не е реквизит от фантастичен филм, а самата реалност. Вече съществува богата гама роботи: бойни; обслужващи хора; заменящи физическия труд; самообучаващи се в извършване на самостоятелни медицински изследвания и изобретяване на лекарства. Разработват се или вече са разработени множество други фантастични технологии – летящи дронове, ховърбайкове, невидими плащове, чипове, които контролират мозъчната дейност…
За да осъзнаем колко много тези технологии са променили живота ни, е достатъчно да погледнем малко назад. Преди две-три десетилетия преносимите компютри бяха много редки и примитивни. Днес без тях не би могло да работи ни едно предприятие и учреждение – нито едно квартално магазинче и селско училище. И най-смелите предположения на фантастите от 80-те и 90-те години на ХХ век изглеждат смешно в сравнение с възможностите им днес. Днес може да видим изпълнител или картина в Интернет, без да обикаляме галерии, библиотеки и концерти по целия свят. Телефонът в джоба ни замени телефонните жици, писмата, вестниците, книгите и учебниците, ръчните часовници, радиокасетофоните, диктофоните, семейните албуми и телевизорите. С лекота може да замени още много неща – например урните за бюлетини и депутатите, ако го извоюваме. Ако преди 20 или 30 години някой беше прогнозирал това, биха го взели за побъркан мечтател.
Днес е трудно да си представим живота без компютър, без мобилен телефон и без Интернет. Не можем да си представим обаче света, който идва на смяна само след 10 години. Несъмнено в живота на всеки от нас ще има невероятни промени. Основният въпрос обаче е: Как новите технологии ще променят обществото? Какво ще дойде на смяна на съвременната политическа и икономическа система?

Роботизацията взривява капиталистическото общество

Невъзможно е цялата икономика да се построи само с 3D-принтери. Някой трябва да приготвя суровините, а и сигурно не всичко ще може да бъде „отпечатано“. Серийното производство също няма да изчезне напълно. В тези области обаче е на ход роботизацията: роботи заместват не само физическия, но в значителна степен и умствения човешки труд – както в производството, така и в сферата на услугите. В глобалното капиталистическото общество това вещае невиждан социален взрив. Милиарди безработни ще се окажат ненужни за пазара на труда.
Капитализмът навлиза в неразрешимо противоречие сам със себе си. Новите технологии позволяват да се произвежда почти без труд огромно количество стоки, които обаче няма на кого да бъдат продадени, защото покупателната способност на милиардите безработни клони към нула.
По-далновидните властници се опитват по всякакъв начин да смекчат този ефект. Заговориха за гарантиран нетрудов доход за всеки безработен и за други подобни социални програми и реформи. Когато безработните обаче станат милиарди, капитализмът става безсмислен дори и за собствениците: техните роботи произвеждат, но за да бъдат изкупени стоките им, трябва се да раздават и пари. Като се плаща на купувачите, не може да се спечели и стотинка.
За да се запази капиталистическата система, би могло да бъде премахната по-голямата част от населението на планетата, която става все по-ненужна за така наречения „елит“. С помощта на програми за контрол на раждаемостта, долнокачествена храна и други постепенни мерки или бързо, жестоко, посредством геноцид, по модела, прилаган от Сталин, Хитлер или техните по-малко известни колеги на Запад и Изток. И това обаче би било временно „решение“. Защото концентрацията и централизацията на капиталите във все по-малък брой ръце ще произвеждат все нови и нови „излишни“ хора… до края на човешкия род.
Тази смъртоносна тенденция има само една реална алтернатива – създаването на комунистическа икономика, управлявана чрез пряка демокрация. Тя ще предостави произведените блага на цялото човечество, а не на намаляващия брой най-едри корпорации, заплашващи да се превърнат в един-единствен глобален капиталист – „Левиатан“, обединил в себе си властта и собствеността над човечеството. Автоматизираната икономика не трябва да се оставя в ръцете на една световна Държава-Корпорация. Тя трябва да бъде унищожена още в зародиш, а производството и разпределението на благата – поставени под обществен контрол.
Световната икономика е способна да осигури изобилие и да удовлетвори основните човешки потребности на всички и на всеки още днес. Трябва „само“ да се преодолее настоящата социалноикономическа и политическа система, защото налага абсолютно неравенство между различните региони, страни и социални класи. Тогава автоматизацията и роботизацията на производството и услугите ще създадат такова изобилие на блага, което ще позволи на цялото човечество да живее според нуждите си. Скоро целият физически и значителна част от умствения труд ще бъдат извършвани от роботите с тяхната фантастична производителност. Целият въпрос се свежда до това кой ще контролира тези блага – богаташите и политиците или цялото човечество? •

(следва)
Колектив „Буревестник“


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *