Анархията изисква високо ниво на култура

печат

За теорията и историята на анархизма разказва докторът на социалните науки Александър Шубин

Какво представлява анархизмът от научна гледна точка? Кои социални движения са анархистически?
Анархизмът е учение за обществото, при което държавните структури са заменени с органи на самоуправление и пряка демокрация. Такова общество се нарича общество без власт, тоест анархия. Обществото без власт не е нито хаос, нито бандитизъм, нито междуособици.
Днес думата „анархия“ често – и напълно погрешно! – се използва за някакъв социален разпад – например за Либия или Източна Украйна.
За да има анархия, трябва да има високо ниво на култура. В крайна сметка, за да организира живота си сам сред други хора, човек трябва да се въздържа от конфликти с тях.
Така от гледна точка на анархизма във всяко общество, което върви към анархия, е важно гражданските права и свободи да се развиват едновременно със социалните права.

Имате предвид наред с неща като самоуправлението в предприятията например?
Да. Има такова направление, това е синдикализмът. Неговите идеолози считат, че работниците могат сами да управляват производството. В първите години на Испанската гражданска война, от лятото на 1936 г. в Каталуния и Арагон цялата икономика е под контрола на профсъюзите, където анархосиндикалистите са най-влиятелни. Работническите колективи управляват фабриките и на вълната на своя ентусиазъм успяват да преодолеят капиталистическата система и да установят по-човешки взаимоотношения помежду си.

Възможно ли е обаче този ентусиазъм да се задържи и занапред?
Опитът несъмнено показва, че след емоционалния подем в началото на революцията връх взема рутината. Поддържането на самоорганизация в продължение на години не е лесно и затова се изисква високо ниво на култура. Следователно се нуждаем не само от борба за освобождаване от авторитаризма и капитализма, но и от развитие на културата на самоуправление.
Човек трябва да бъде свободен не само „от“, но и свободен „за“ нещо – трябва да разбере защо живее. Заедно с борбата за нивото на потребление, в живота му трябва да влязат науката и творчеството.
В същото време анархизмът е бил популярен в бедни, селскостопански, икономически неразвити страни – Испания, Италия, Украйна. Има ли тук противоречие с изискването за развити хора, които създават проекти?
Интересът към анархизма наистина може да бъде лавинообразен в такива бедни – но не изцяло аграрни – страни. В тези три, към които можем да добавим и други региони по света, се осъществява преход към индустриално общество. Преходът от традиционното към индустриалното общество кара човек да променя коренно своя живот, да поема огромно количество информация. Когато човек се пресели от държава от „Третия свят“ в голям град, той асимилира количество информация, сравнимо с това, което научаваме през първите години от живота си.
Да, обществените порядки се преобръщат, но и умовете стават по-пъргави. Такъв преход дава шанс най-смелите социални проекти да се осъществят, но дали ще укрепнат по-нататък вече зависи от развитието на културата, което носи – или не носи – революцията като свое последствие.

Може ли да се каже, че първата половина на 20 век с анархистическите проекти в Испания и Украйна (Махновщината) е „златната ера“ на анархизма?
Според мен е по-голяма като география и по-продължителна като време. Теорията на анархизма е много популярна например във Франция и Латинска Америка в края на 19 и началото на 20 век. Най-големият синдикат във Франция в началото на миналия век е анархосиндикалистки. Мощно анархистко движение се развива в Аржентина, Мексико и Бразилия, но неговата популярност е съпътствана от опростяване на теорията. Анархистите хвърлят в недрата на многомилионните маси не конструктивна теория, а радикални протестни лозунги.
В Русия по време на Гражданската война има множество анархистически движения и направления – например Тряпицин в Далечния изток, Новоселов и Рогов в Сибир. Те обаче са победени и то не само защото както белите, така и червените, фашистите и либералите действат срещу анархистите. Ако разгледаме по-задълбочено съдбата на анархизма, ще видим, че модернизацията на промишлеността не насърчава възприемането на анархизма. Неговият разгар е в периода на индустриализация, когато вчерашният селянин идва във фабриката, но когато работникът вече е свикнал с фабричната дисциплина, технократичните теории като марксизма получават предимство. (Руският случай опровергава тези твърдения – б. прев.)

Тоест довчерашният занаятчия или собственик на парче земя, който е свикнал да се самоуправлява, се превръща в бездушно винтче в производството?
Да, и това остава актуално за антиавторитарните социалистически идеи дори след поражението на най-радикалната им форма – анархизмът. Социализмът, който води началото си не от Маркс, а от Прудон и народниците, може до голяма степен да смекчи безчовечността на индустриалния капитализъм и да улесни по-нататъшното движение на човечеството в 21 век.
Нещо повече, опитът на 20 век принуждава марксистите и другите социалдемократи да се поучат много от своите анархистически противници, а анархистите от своя страна – да обогатят своите теоретични постижения с поуките от отрицателния опит и краха на марксистите.
Хуманистичният протест на анархизма оставя своя отпечатък върху цивилизацията като един от факторите за възникването на социалната държава. Днес индустриалното общество е грохнало, не може да продължава по-старому, бъдещето е под въпрос и тук се появява възможността за възраждане на антиавторитарния социализъм или анархизма на високоинтелектуално ниво.

Гореспоменатата Махновщина се възприема у нас като „слободия“ без никаква власт и ограничения. Наистина ли е било така?
Махновското движение е сложна организирана система. Да, Махно командва армията – понякога авторитарно, – но силите му побеждават и бели, и червени. Населението обаче не се самоорганизира по нареждане на Махно, а се ръководи от опита на общините. На фронта Махно може да се съюзява с болшевиките или да се бие срещу всички, но вътрешната основа на неговия проект са свободните съвети, избирани от селяните – техни са основните правомощия. На територията на махновците през 1919 г. всички поддръжници на съветската идея – анархисти, болшевики и леви социалреволюционери – могат свободно да агитират.
Основните политически и икономически решения се вземат от Конгреса на Съветите. Селяните получават земя, част от земята е обединена в кооперативи. Основният въпрос за Конгресите е отношението към ЧК и системата за изземване на храните. Анархистите, разбира се, са против. Въпреки че Махно е анархокомунист, както неговата практика, така и по-късният експеримент в Испания не изключва напълно пазарните отношения: те просто насърчават работниците да работят за себе си, а не за капиталиста или държавата.
Други предполагат, че схемата със свободните Съвети и техния Конгрес работи само в малки региони…
Махновската територия е колкото Белгия. Белгия малък регион ли е? Те контролират Екатеринослав (Днепропетровск) и Александровск, днешната Запорожска област, част от днешните Днепропетровска, Донецка, Луганска и Херсонска област. Това е територия на една средноголяма европейска държава.

Имало ли е обаче някаква перспектива за прехвърлянето на модела на селските съвети в градовете?
На тази територия има градове – Днепропетровск например, тогавашният Екатеринослав. Освен това в центъра на движението – Гуляй-Поле – има промишлени предприятия, металургия. Самият Махно е бил работник.

Това Донбас ли е?
Не, това е различен регион. Актуалните събития в Източна Украйна са близо до него. Пресечните точки са градовете Волноваха и Мариупол на запад, които Махно превзема. Също Старобелск в Луганска област, където се установява за известно време за североизточната кампания, когато сключва споразумение с болшевиките през 1920 година.
Донбас тогава е болшевишка сфера на влияние. В Махновската територия преобладава леката промишленост и това е много интересно от гледна точка на постиндустриалната перспектива на анархизма, по-специално за връзката между града и провинцията.
Било ли е възможно анархизмът да се превърне в алтернатива на болшевишката власт на цялата територия на бившата Руска империя, ако споразумението с болшевиките от Старобелск се беше разпростряло върху по-големи територии?
След споразумението от Старобелск анархистите и социалреволюционерите, които приемат да се съобразяват с тези правила, могат да се кандидатират за Съветите в Украйна. Болшевиките обаче нарушават споразумението малко след съвместната победа с махновците над Врангел. Тогава анархизмът не може да изиграе ролята на алтернатива на болшевизма, но се превръща в лявото крило на широка коалиция, която надига глава през 1921 г. – годината на Кронщад, въстанието на Антонов в Тамбовска област, въстаническите движения в Украйна и Сибир, партиите на меншевишките и социалреволюционерите. Разцепване на болшевиките също е било възможно – сред тях има привърженици на демократичния социализъм.
На теория е било възможно да се създаде ляв фронт от леви комунисти и социалреволюционери (есери) до анархисти или дори още по-широк. При евентуален политически успех на този ляв фронт в дългосрочен план пак щяхме да извървим пътя на модернизацията, но това нямаше да бъде кървавият сталински път, а революционният път на селяните и есерите с голям компонент на анархистическо самоуправление. Подобна перспектива се разкрива и в Испания през 30-те години.

Основните съперници на анархистите от „левия фланг“ – марксистите – често говорят за научната основа на своите идеи, според която безкласовият комунизъм е неизбежен. Анархистите имат ли нещо подобно?
Искам да отбележа, че основателите на анархизма Пиер Жозеф Прудон, Михаил Бакунин и Пьотър Кропоткин са изключителни учени. Те просто стигат до различни изводи от своите наблюдения върху социалните процеси. Анархизмът и марксизмът водят не само емоционален, но и научен спор, в който печелят едните или другите, а понякога резултатът е следствие от тяхното сближаване. (Кога и къде? – б. прев.)

Все пак изглежда, че марксизмът е в криза, причинена от смъртта на СССР…
Това е така, въпреки че някои марксисти смятат, че Маркс не е отговорен за модела, който се установи в СССР.

Означава ли това, че социализмът и социалният протест на 21 век ще бъдат анархистически, защото дори социалистите днес вземат много от анархистите – интересът към пряката демокрация, самоуправлението и пр.?
Протестът както винаги ще бъде разнообразен: социален, за човешки права и национален. Борбата за напредък през 21 век обаче ще бъде социалистическа, защото част от човечеството вече опита марксизма, но социалистическо общество – без потисничество и господство – все още не е възникнало. Движението към бъдещото общество ще синтезира както анархистки, така и марксистки и постиндустриални идеи.
Както анархизмът, така и марксизмът се стремят към общество без експлоатация, без господство и потисничество, към общество на свобода на многостранно развити личности. Към свобода обаче не може да се премине чрез деспотизъм – това беше доказано категорично от опита на СССР и Китай, където след големите „скокове“ в „светлото бъдеще“ последва типично капиталистически „упадък“.
Свободата и солидарността може да бъдат постигнати само чрез системно освобождаване. Ако хората признават това, няма значение как се наричат. Важно е не да се популяризират догматични постулати, а да се съпоставят теоретичните разработки с днешните реалности на информационната революция.

Днес поне частично не сме ли в постиндустриалното общество?
Засега ми се струва, че виждаме само неговите зачатъци и издънки. Ако сравним настоящия преход към постиндустриално общество с прехода към индустриалното, през който някога преминава Европа, то ние живеем в 16 век на постиндустриално общество. Току-що са формулирани идеите на „реформацията“ и тук-таме започват да се създават „манифактури“. Постиндустриалната реалност тепърва се заражда. Предстои ни дълъг път.

Нямате ли усещането, че анархизмът загърбва глобалните идеи и затъва в „дребнотемие“ – борбите за правата на малцинствата, за околната среда и пр.?
Това днес е избор на част от анархистите, социалдемократите и либералите: стратегическите проблеми да се заменят с тясно тактически, да се решават линейни уравнения с едно неизвестно. Съвременният свят трябва да се разглежда като сложна система от взаимосвързани явления, ако искаме да разберем как да го променим. Тогава стратегията на освобождението ще бъде неразривно свързана както с „дребните“, така и с „големите“ теми. •

Превод СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.