Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Волунтаризъм

Волунтаризмът характеризира сдруженията с доброволността, чиято цел е да се увеличи максимално свободата на човека. Анархистите вярват, че само в едно свободно сдружение, създадено по свободно споразумение, хората могат да се развиват свободно. Капиталистическият волунтаризъм сам по себе си не е достатъчен за максималното увеличаване на свободата.
Волунтаризмът означава свобода на договора и приема, че хората са способни на независима преценка и рационално мислене. Освен това волунтаризмът предполага, че хората могат да оценяват и променят своите действия и отношения за разлика от договорите, сключени в капиталистическата система, когато по време на изпълнението на такъв договор човек не може да променя условията му, което противоречи на принципа на волунтаризма.
Формално „доброволният“ договор в капиталистическата система води до отрицание на свободата, тъй като социалните отношения между труда и заплатите предполагат обещание за подчинение в замяна на заплащането. Карол Патман счита, че обещанието за подчинение отрича или ограничава в една или друга степен свободата на личността и равенството, както и способността за независима преценка и рационално мислене. Обещалият да се подчинява не е свободен да взема самостоятелни решения относно собствените си действия и вече не е равен, а подчинен. Тогава хората вече не се ръководят от собствените си решения. По този начин принципът на волунтаризма (при който отделните личности определят самостоятелно действията си) се нарушава в йерархичните отношения, тъй като някои хора са лидери, докато други им се подчиняват. Така всеки волунтаризъм, който създава отношения на подчинение, си противоречи.
Тази тенденция е характерна за капиталистическото общество, в което работниците продават свободата си, за да живеят. Всъщност при капитализма човек е свободен само дотолкова, доколкото може да избира на кого да се подчинява! Свободата трябва да означава повече от правото да смениш господаря си. Доброволното робство също е робство. Ако перифразираме Русо: при капитализма работникът може да се счита за свободен, но това е грешка. Той е свободен, само когато подписва договора с шефа си. След като договорът бъде подписан, настъпва робството.
Следователно коментарът на Прудон, че човек може да бъде и роб, и деспот поред, е верен. (Що е собственост?). Малко изненадващо е, че Бакунин отхвърля всеки договор с друго лице на каквато и да е основа, равенство и реципрочност, тъй като това би отнело свободата му и би се превърнало в отношение на доброволно робство с друго лице. Всеки, който сключи такъв договор, дори в свободното (тоест анархистическо) общество, би бил лишен от чувството за собствено достойнство (Избрани писма). Единствено самоуправляващите се сдружения могат да създават отношения на равенство, а не на подчинение между своите членове.
Затова анархистите подчертават необходимостта от пряка демокрация в доброволните асоциации, за да се гарантира, че тази „свобода“ не е измама или оправдание на властта на капитала.
Всякакви социални отношения, основани върху абстрактния индивидуализъм, ще се опират на силата и властта, а не на свободата. Това, разбира се, на някои места съответства на определението за свобода, според което хората определят самостоятелно собствените си действия. Затова само волунтаризмът не е достатъчен, за да се създаде общество, което увеличава максимално свободата. Анархистите смятат, че доброволното сдружение трябва да бъде самоуправляващо се (с пряка демокрация). За анархистите волунтаризмът означава самоуправление или, ако използваме думите на Прудон, индивидуализмът е изконният факт за човечеството, а сдружаването е негово допълнение (Система на икономическите противоречия).
Разбира се, би могло да се възрази, че анархистите смятат някои форми на социални отношения за по-добри от други и че истинският анархист трябва да позволи на хората да избират тези социални отношения, които им харесват най-много. В отговор на второто възражение можем да кажем, че в общество, основано на частната собственост, богатите имат повече власт, която използват, за да я съхраняват. Защо трябва да прощаваме робството и да допускаме ограничаване на свободата на другите? „Свободата“ да заповядваш – да поробваш – всъщност е отрицание на свободата.
По отношение на първото възражение анархистите се признават за виновни. Да, анархистите препятстват превръщането на хората в роботи, не им позволяват да бъдат лишавани от човешкото достойнство и свободата – по този начин те нанасят „вреди“ върху човешката природа и индивидуалността.

Човешката природа и анархизмът

Анархистите не пренебрегват „човешката природа“ и предлагат единствената социална теория, която отразява дълбоко и премислено това понятие. Често „човешката природа“ е последният аргумент в спора срещу анархизма, тъй като считат, че анархизмът не може да го оспори. Това изобщо не е така.
Преди всичко човешкият характер е сложно нещо. Очевидно той е противоречив – любовта и омразата, състраданието и безсърдечността, мирът и насилието и т. н. – всичко това са продукти на човешката природа. Възгледите за „човешкия характер“ се променят с променящите се социални отношения. Например робството се е считало за част от „човешката природа“ и за „нормално“ явление от хилядолетия, както и войната и държавата. Затова, социалната среда играе важна роля при определянето на „човешкия характер“.
Разбира се, хората не са безформена маса, от която можеш да изваеш каквото си щеш. Новороденото не е бял лист хартия, който чака да бъде изписан от „обществото“ (на практика това означава от тези, които управляват обществото). Ние не искаме да спорим кое е вродено в човека и кое не. Ще кажем само, че хората имат вродена способност да чувстват, да мислят и да се учат – очевидно е, че хората са социални същества, които се нуждаят от други хора, за да се чувстват в безопасност и да се развиват.
Според нас тези две характеристики ще осигурят жизнеността на едно анархистическо общество. Способността да мислим самостоятелно автоматично прави всички форми на йерархията натрапени, нуждата ни от социални отношения предполага, че можем да организираме живота си без държава. Дълбокото нещастие и отчуждение, поразило съвременното общество, показва, че централизацията и авторитаризмът на капитализма и държавата отричат ​​някои от вродените потребности на човека.
Всъщност, както беше споменато по-рано, човечеството е живяло значителна част от своето съществуване в прото-анархистически общности, с липса или ниска степен на развитие на йерархични взаимоотношения. Съвременното общество обаче нарича такива хора „примитивни диваци“ – което е чиста арогантност. И така, кой може да каже, че анархизмът е против „човешката природа“? Анархистите са събрали достатъчно доказателства за противното.
Що се отнася до обвинението, че анархистите изискват твърде много от „човешката природа“, не са те тези, които искат такива неща. Нашите противници смятат, че има своего рода сол на земята – властниците, предприемачите, лидерите – тези, които са създадени да ръководят хората – да управляват, експлоатират, поробват… и в това е основната им разлика с анархизма. Ние признаваме недостатъците на човешката природа, но не правим никакво изключение за властниците. Те правят това изключение умишлено (Пьотр Кропоткин, Действайте сами). Ако човешката природа е толкова лоша, тогава надеждата на управляващите, че могат да доведат хората до справедливост и свобода, е безнадеждна утопия.
„Социобиолозите“ твърдят, че капитализмът е продукт на нашето време и се определя от нашите… гени. Това e твърдение на властниците. Въпреки всички очевидни недостатъци, подкрепата им за тази „нова“ доктрина е просто резултат от нейната полезност за властимащите – те се нуждаят от „обективна“ и „научна“ основа за своята власт. Подобно на предшественика на социобиологията – социалният дарвинизъм, който насърчава властта на силния и естествения отбор, – за да получат материална и финансова подкрепа за своите изследвания, социобиолозите започват своето проектиране с господстващите идеи в днешното общество (често подсъзнателно, тъй като учените приемат на голо доверие тези идеи за „нормални“ и „естествени“). Теориите, разработени въз основа на подобни заблуди, се използват за да се „докаже“, че принципите на капитализма (йерархия, власт, съперничество и пр.) са вечни закони, към които се обръщат за да оправдаят статуквото! Изненадващо е, че има толкова много образовани хора, които приемат сериозно тази уловка.
Този вид апологетика е естествен, тъй като всяка управляваща класа винаги е твърдяла, че правото ѝ да управлява се основава на „човешката природа“ и следователно всички доктрини, които подкрепят, ръководят и оправдават властта – било социобиология, наследствено право, църквата, изобретила първородния грях и пр. – са платени от властта и капитала. Очевидно такива доктрини винаги са били измамни и… подли – досега се счита, че съществуващият ред наистина съответства на „човешкия характер“, тъй като това било „научно“ доказано от нашата научна попщина!
Арогантността на това твърдение е наистина удивителна. Историята не стои на едно място. След столетие обществото ще бъде напълно различно от това, което е сега, особено като знаем, че бъдещото общество не зависи от ничии желания. Всички правителства и икономически системи непрекъснато се променят. Единственото нещо, което може да остане непроменено, е това, че хората винаги ще твърдят, че съвременното им общество е „единствената правилна система“, която напълно съответства на човешкия характер, макар всички предишни системи да са твърдели същото за себе си.
Разбира се, това не противоречи ни най-малко на мнението на привържениците на капитализма, че хората с различни култури могат да правят различни изводи от едни и същи факти, нито на капиталистическите апологети ще хрумне, че теориите на „обективните“ учени могат да бъдат създадени в контекста на доминиращите пари и идеи в обществото, в което живеят. Не е удивително, че руските царски учени разработиха теория за развитието, основана на сътрудничеството на видовете, докато техните колеги в капиталистическа Англия прокламираха теория, основана на конкурентната борба между видовете. Това, че последната теория отразява доминиращите политически и икономически интереси на британското общество (особено на конкурентния индивидуализъм), е „случайно съвпадение“. Взаимопомощта на Кропоткин е написана в отговор на очевидните грешки, които британският социален дарвинизъм проектира върху природата и човешкото общество. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *