Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Тероризъм и анархизъм

Анархистите отхвърлят категорично тероризма. Тероризмът означава да планираш или да не предотвратиш убийството на невинни хора. Анархистичното общество трябва да бъде създадено от обикновените хора. Не можем да убеждаваме хората в нещо, като ги взривяваме. На второ място, анархизмът е самоосвобождение. Социалните отношения не могат да бъдат разрушени с бомби. Свободата не може да бъде създадена с действията на един избран елит, който унищожава отношенията на господство от името на мнозинството. Докато хората изпитват нужда от владетели, йерархията е неизбежна. Свободата не може да се даде, тя може само да се вземе. И накрая, анархизмът винаги се e стремял към свобода. Бакунин пише, че когато правим революция за освобождението на човечеството, трябва да уважаваме живота и свободата на човека. За анархистите средствата определят целта и резултата, а тероризмът по своята същност разрушава живота и свободата на невинните хора и не може да се използва за създаване на анархистическо общество.
Анархистите не са срещу хората, а срещу онези институции и социални отношения, които позволяват на някои да имат власт над другите и да злоупотребяват с тази власт. Следователно анархистическата революция е унищожаване на структури, а не убиване на хора. Бакунин каза, че не искаме да убиваме хора, а искаме да премахнем класите и привилегиите. Анархизмът не означава смъртта на лицата, съставляващи буржоазната класа, а смъртта на буржоазията като политическо и социално-правно образувание, което е социално-икономически различно от работническата класа. С други думи не можем да взривим социалните отношения.
Какво свързва анархизма с насилието? Това е отчасти, защото държавата и медиите наричат ​​анархисти терористите, които не са анархисти. Например германската група Майнхоф често е наричана „анархистическа“ въпреки техния самозван марксизъм-ленинизъм. Клеветата, за съжаление, върши своята работа. Ема Голдман казва в своя реч: известен факт е за почти всички запознати с анархистическото движение, че повечето от терористичните актове, приписвани на анархисти, са били провокирани, ако не са били пряко извършени от полицията. Разбира се не може да се твърди, че анархистите не са извършвали насилствени действия. Има примери за това в анархистическото движение (както и в други политически и религиозни движения). Основната причина за свързването на тероризма с анархизма се дължи на периода на пропаганда на дело в анархистическото движение.
В периода от около 1880 до 1910 г. има малки групи анархисти, които убиват членове на управляващата класа (банкери, политици и пр.). Освен това през този период са атакувани театри и магазини, посещавани от членове на преследваната буржоазия. Тези действия са наречени пропаганда на дело. Тази анархистка тактика е галванизирана от убийството на цар Александър II през 1881 г. от руската Народна воля (това покушение предизвиква известната статия на Йохан Мост „Най-после!“ в неговото издание „Свобода“, приветстваща цареубийството и убийствата на тираните). Има обаче и по-дълбоки причини за използването на тази тактика от анархистите: първо, отмъщение за репресиите и второ, средство за подбуждане на хората към бунт, като се покаже, че техните потисници могат да бъдат победени. Пропагандата на дело започва във Франция след жестокото потушаване на Парижката комуна от френската държава, при което са убити над 20 000 анархисти. Характерно е, че докато анархистическото отмъщение за Комуната получава широка публичност, масовото убийство на комунари от държавата е потулено от буржоазните историци и остава на практика неизвестно. По същия начин е известно, че италианският анархист Гаетано Бреши убива италианския крал Умберто през 1900 г. или че Александър Беркман е планирал убийството на Карнеги, управителя на стоманената корпорация на Хенри Клей Фрик, през 1892 г. Обикновено се премълчава обаче фактът, че войските на крал Умберто са убивали бунтовници селяни или че полицейските копои на Фрик са убивали работници.
Подобно укриване и подценяване на държавното и капиталистическото насилие не е изненадващо. Държавата е насилие, пише Макс Щирнер, нейното насилие се нарича „закон“, а насилието на индивида – „престъпление“ [Единственият и неговата собственост]. Не е новост, че анархистическото насилие се осъжда, а репресиите (обикновено по-тежки), които го предизвикват, се пренебрегват и забравят.
Не бива да се учудваме от лицемерието на тези, които осъждат анархизма. Известно е, че повечето буржоазни вестници и списания от 20-те и 30-те години на ХХ век приветстват фашизма, Мусолини и Хитлер. Анархистите, от друга страна, винаги са се борили до смърт срещу фашизма и са подготвяли опити за покушения срещу Мусолини и Хитлер. Според тях такова „насилие“ и „тероризъм“ не са в поддръжка на най-бруталните диктатури, а съпротива срещу тези режими! По същия начин онези, които не са анархисти, подкрепят репресивните и авторитарни държави, войните, потушаването на стачки със сила (това е „възстановяване на обществения ред“) и не считат подобни действия за насилие. На анархистите, от друга страна, се лепва етикет „терористи“, защото някои от тях са използвали държавните и капиталистическите методи на насилие за отмъщение!
Трябва да се отбележи, че повечето анархисти не подкрепят тази тактика. От онези, които провеждат пропаганда на дело (наричани още „атентати“), както посочва М. Букчин, само малцина… са членове на анархистически групи. Повечето… са единаци [Испанските анархисти]. От само себе си се разбира, че държавата и медиите белязват всички анархисти с такова клеймо. Те дори не си правят труда да го направят в съответствие с известните факти от историята, като разчитат на невежеството на хората (например обвинението на Бакунин в тероризъм, макар че той е починал пет години, преди подобна тактика да бъде обсъдена за първи път в анархистическите кръгове!). •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *