Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Тероризъм и анархизъм (продължение)

Като цяло пропагандата на дело е неуспешна, защото повечето анархисти скоро разбират, че това не е правилният метод. Кропоткин първоначално подкрепя актовете на насилие срещу членове на управляващата класа, но към 1890 г. осъзнава, че насилствените действия не трябва да бъдат одобрявани, ако не са извършени в самозащита на революцията. Това се дължи отчасти обикновено на отвращение към убийството (бомбата в театъра в Барселона в отговор на разстрела на анархисти, участвали във въстанието в Херес от 1892 г., или бомбата на Емил Анри в кафенето в отговор на репресиите) и отчасти на разбирането, че това пречи на развитието на анархизма. Все повече анархисти осъзнават, че „пропагандата на дело“ предоставя на държавата отлично оправдание за репресии срещу анархистическото и работническото движение и освен това дава шанс на медиите (и на противниците ни) да свържат анархизма с безсмислено насилие, като по този начин отчуждават от движението по-голямата част от населението. Тази фалшива връзка между анархизма и тероризма се споменава при всяка възможност, независимо от фактите (например, въпреки че анархоиндивидуалистите отхвърлят напълно практиката на „пропагандата на дело“, в пресата те също са наричани „терористи“).
Освен това основната теоретична постановка за „пропагандата на дело“ – че всеки човек чака шанса да се присъедини към бунта, – се оказва невярна. Всъщност хората са продукт на системата, в която живеят; следователно те вярват на повечето митове, създадени от нея. С изоставянето на „пропагандата на дело“ анархистите се връщат към своето истинско дело – насърчаването на класовата борба и процеса на самоосвобождение. Това връщане към корените на анархизма става видимо от възхода на анархосиндикализма след 1890 г.
Въпреки несъгласието на повечето анархисти с тактиката на пропагандата на дело, малцина от тях виждат в нея тероризъм или изключват използването на сила при всякакви обстоятелства. Обстрелването на село по време на война, защото в него може да има враг, е тероризъм, докато убийството на диктатора или ръководителя на една репресивна държава е защита в най-добрия случай или отмъщение в най-лошия. Анархистите смятат, че ако тероризмът е „убийството на невинни хора“, то държавата е най-големият терорист (притежаващ най-модерните и най-разрушителните оръжия). Ако анархистите наистина прибягват до „терористични действия“, те правят всичко възможно да не пострадат невинни хора и никога не са считали, че „косвените поражения“ са неизбежно зло, за разлика от държавата. Затова повечето актове на „пропаганда на дело“ са били насочени срещу конкретни представители на управляващата класа и винаги са били в отговор на насилието на държавата и капиталистите.
Анархистите наистина са извършвали „терористични“ актове, но това, което често се забравя, е, че членовете на други политически и религиозни групи също са правили това. Групата за освобождение на Лондон заявява: Има една истина, която изглежда винаги се забравя, когато някой бъде наречен анархист за извършването на някакъв насилствен акт. Безспорен факт е, че насилието от незапомнени времена е отговор на потиснатите и отчаяните, когато опитите им да променят по мирен път условията, които са станали непоносими, са се оказвали неизпълними. Такива действия са резултат от насилие, агресия или репресия,… не са плод на някакво убеждение, а идват от дълбините… на човешката природа. Цялата политическа и социална история е пълна с доказателства за това (Ема Голдман).
Тероризмът е широко използван от много други политически, социални и религиозни групи и партии. Например християни, мюсюлмани, марксисти, фашисти, републиканци, патриоти, националисти, индуси, сикхи, евреи и са извършили много терористични актове. Малко от тези движения се заклеймяват като „терористични по своята същност“ или неразривно свързани с насилието. Няма по-добър начин за дискредитиране и изпращане на нашето движение на заден план, освен чрез злонамерената фалшификация и премълчаване на факти, за да се представят неговите поддръжници за „луди бомбаджии“ без убеждения и идеали, водени само от безумното желание да рушат. Така анархистите се представят като заплаха за статуквото в обществото.
Разбира се голяма част от толстоистите и представителите на подобни движения се противопоставят на тероризма като морално неприемлив и непродуктивен. Такова е мнението и на повечето анархисти, във всички държави и времена. Времето на анархистическия тероризъм отмина, настъпи ново време. В обобщение може да се каже, че само едно малцинство от терористите са били анархисти и че малцинството от анархистите са терористи. Анархистическото движение като цяло винаги е признавало, че социалните отношения не могат да бъдат разрушени с бомби. В сравнение с насилието на държавата и капитализма анархистическото насилие е капка в морето. За съжаление повечето хора си спомнят за действията на малкото анархисти, извършили насилие, а забравят за насилията и репресиите на държавата и капитала, които са предизвикали тези действия. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *