Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Етиката на анархизма

Анархистките възгледи за етиката силно се различават, макар всички да считат, че човек трябва сам да развие своето собствено разбиране за етика. Всички анархисти са съгласни с Макс Щирнер, че човек трябва самостоятелно да се отърси от натрапената етика и да реши етичния въпрос: сам решавам кое за мен е правилно и никой не решава вместо мен (Единственият и неговата собственост).
Анархистите рядко се съгласяват с Щирнер в отхвърлянето на всякаква идея за социална етика (Щирнер оставя някои общовалидни понятия за етика, но при него те са егоистични). Такъв краен морален релативизъм, както и моралният абсолютизъм са неприемливи за повечето анархисти (моралният релативизъм е схващането, че нищо правилно или неправилно не съществува извън представите на отделната личност; моралният абсолютизъм – обратно – е схващането, че това кое е правилно и кое не е правилно не зависи от това как мислят хората).
Казват, че съвременното общество се разлага от краен „егоизъм“ или морален релативизъм. Това не е вярно. Моралният релативизъм – крачка напред от моралния абсолютизъм – се разпространява в обществото благодарение на усилията на различните моралисти и техните привърженици. Моралният релативизъм се основава – макар този довод да е слаб – на идеята за уникалността на човешкия разум. Тъй като този подход обаче отрича съществуването на етиката, той не е нищо повече от противоположност на моралния абсолютизъм и не води до истинско освобождение на личността.
Затова всяко от тези две схващания е изгодно за привържениците на властта. Те смятат, че народните маси не са способни да си съставят собствено мнение за нещата и затова сляпо следват командите на управляващите елити, които по този начин осигуряват потребността от власт. И двата подхода се отхвърлят от повечето анархисти в полза на еволюционния подход към етиката, основан на способността на хората да развиват както понятията за етика, така и отношенията помежду си, за да обобщят в крайна сметка тези понятия в етични отношения на обществото като цяло.
Анархическият подход към етиката съвместява индивидуалното критично изследване, характерно за моралния релативизъм, и схващането на моралния абсолютизъм за това кое е правилно и кое не. Прудон пише: всеки напредък започва с отхвърляне; всяка реформа се основава на обвинения в злоупотреба; всяка нова идея се основава на доказан недостатък на старата.
Повечето анархисти смятат, че етичните норми са в процес на постоянно развитие. Това ги кара да отхвърлят понятия от рода на закон Божи, естествен закон и пр. в полза на теорията за развитието на етиката, която се основава на идеята, че личността е напълно способна да оценява околния свят – на практика това е задължително, за да бъде действително свободна. Човек не може да бъде анархист, ако приема нещо – независимо какво е то – на сляпо доверие. Михаил Бакунин, един от основоположниците на анархизма, изразява този радикален скептицизъм така: никаква теория, никаква готова система, никаква книга – независимо кога е писана – няма да спаси света. Не съм поклонник на нито една система. Аз съм заклет търсач.
Затова анархистите на практика използват научния подход към проблемите. Те правят изводи за етиката, като не търсят просветление свише, а използват само собствените си умствени способности. Това означава логично разсъждаване и разумно осмисляне на проблемите – безспорно много по-добър начин за решаване на морални въпроси от остарелите авторитарни системи на ортодоксалната религия и определено по-добър от „няма нищо неправилно или правилно“ на моралния релативизъм.
Откъде идват тези схващания за етиката? За Кропоткин природата трябва да бъде призната за първи учител по етика на човека. Социалният инстинкт е вроден както при хората, така и при всички социални животни и това е причината за всички схващания за етика и цялото нейно по-нататъшно развитие (Етика).
С други думи животът е в основата на анархистката етика. Това всъщност означава, че етичните възгледи на личността имат три основни източника:
1) Обществото, в което живее личността. Кропоткин смята, че схващанията за етика на хората са изцяло обусловени от формата на техния социален живот в определено време и на определено място … Този социален живот е отразен както в схващанията на хората за морала, така и в моралния облик на съответната епоха (Избрани произведения).
2) Критичната оценка на хората на етичните норми на тяхното общество. Основният аргумент на Ерих Фром е, че човек трябва да поема отговорност за своите действия и да съзнава, че само от него зависи дали ще бъде живял напразно… Животът няма друг смисъл освен това, което има значение за човека (Човекът за себе си). С други думи – способността на човек да мисли и развива своето мислене.
3) Съчувствието и състраданието: истинските корени на чувството за морал са в чувството за съпричастност (Анархистката етика. Революционни брошури на Кропоткин). С други думи – способността на личността да придобива опит и да споделя опит и знания с другите.
Последният фактор е много важен за развитието на човешкото разбиране за етика. Кропоткин доказва, че колкото по-силно е развито вашето въображение, толкова по-добре ще можете да си представите какво изпитва всяко живо същество, когато страда, и толкова по-дълбок и тънък ще стане вашият усет за етиката… Обстоятелствата, околните, степента на развитие на вашето собствено мислене и въображение ви учат да постъпвате така, както ви подсказва вашият собствен разум и чувства, и колкото по-силно се развива у вас тази етика, толкова повече тя ще се превръща в навик (Избрани произведения). •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *