Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Анархизмът е основан на принципа постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб в сходни обстоятелства. Анархистите не са нито егоисти, нито алтруисти – по въпросите на морала те са просто хора. Кропоткин счита, че причината за „егоизма“ и „алтруизма“ е една: независимо от голямата разлика между тези две понятия, по своето въздействие върху човека те имат един корен – търсенето на удоволствие (Избрани произведения).
За анархистите човек трябва постоянно да развива и усъвършенства сам своето съзнание за етиката, което изисква пълноценно използване на умствените способности на личността като част от социална група, от определена общност. Капитализмът и другите форми на власт отслабват въображението на лич­ността и ограничават възможностите то да се прояви, за да погребат нейния разум под смазващия товар на йерархията. Затова не е никак странно, че животът при капитализма се характеризира с пълно пренебрегване на другите и недостиг на етично поведение.
Към тези фактори се прибавя и ролята на неравенството в обществото. Без равенство няма етика. Справедливостта без равенство е невъзможна… Само човек, считащ другите за равни на себе си, може да се подчинява на принципа „не прави на другите това, което не искаш да правят на теб“. Робовладелецът и роботърговецът очевидно не могат да разберат, че „категоричният императив“ (да се отнасяш към хората като цел сами по себе си, а не като към средство) се отнася и за робите, защото те не гледат на тях като на равни. Следователно основната пречка за поддържането на определено ниво на морал в обществото е отсъствието на социално равенство. Без истинско равенство справедливост не може да има, защото справедливостта предполага признаване на равенството (Пьотр Кропоткин, Еволюция и околна среда).
Капитализмът, като всяко друго общество, си изработва етиката, която заслужава. В едно общество, което се лута между моралния релативизъм и абсолютизъм, не е чудно, че егоизмът започва да се бърка с егоцентричност. Като лишава хората от възможността да развиват сами своите представи за етиката и вместо това насърчава сляпото подчинение на външния авторитет (и съответно на моралния релативизъм, когато хората решат, че този авторитет вече няма власт върху тях), капиталистическото общество изтощава индивидуалността и Аза. Ерих Фром пише:

Крахът на съвременната култура не е в нейния принцип на индивидуализма, не е в представата, че моралната добродетел е равносилна на личния интерес, а в уронването на значението на личния интерес; не е във факта, че хората са твърде загрижени за своя личен интерес, а в това, че не са загрижени достатъчно за своя истински личен интерес; не е във факта, че те са твърди себични, а в това, че не обичат себе си
(Човекът за себе си).

Затова, строго погледнато, анархизмът изхожда от егоистични позиции – представите за етиката трябва да бъдат израз на това, което ни доставя удоволствие като пълноценни личности (рационално и емоционално, разум и съпричастност). Това кара анархистите да отхвърлят лъжливото разделение между егоизма и алтруизма и да изтъкват, че онова, което мнозина (капиталистите например) наричат „егоизъм“, води до себеотрицание и ограничаване на личния интерес. Кропоткин твърди:

Към какво тогава се стреми еволюиралата в обществата на животните и хората нравственост, ако не към отхвърлянето на щенията на тесногръдия егоизъм и възпитанието на човечеството в духа на развиване на алтруизма? Самите изрази „егоизъм“ и „алтруизъм“ са неправилни, защото не може да има чист алтруизъм без примес на лично удоволствие и съответно без егоизъм. Затова е по-правилно да се каже, че етиката цели развиването на обществени навици и отслабването на тесногръдите лични навици. Последните карат личността, вторачена в себе си, да пренебрегва обществото и дори да не съумее да постигне своята цел – благополучието на личността, – докато развиването на навици за съвместна работа и взаимопомощ като цяло има редица ползотворни последици както в семейството, така и в обществото
(Етика).

Следователно анархизмът се основава на отхвърлянето на моралния абсолютизъм („закон Божи“, „естествения закон“, „човешката природа“ и пр.) и на тесногръдия егоцентризъм, на който моралният релативизъм тъй лесно се поддава. Вместо тях анархистите признават, че съществуват понятия за добро и лошо и че те съществуват извън преценката на личността за нейните собствени действия.
Това се дължи на обществената природа на човечеството. Взаимоотношенията между хората наистина се развиват до социална максима, която според Кропоткин може да се обобщи по следния начин: полезно ли е за обществото? Значи е добро. Вредно ли е? Значи е лошо. Това кои действия хората считат за добри и лоши обаче не е неизменно и преценката за това кое е полезно и вредно … се променя, но основата остава една и съща (Анархистката нравственост).
Това чувство на съпричастност, основано на критичното мислене, е основата на обществената етика – как трябва да бъде може да се счита за етичен критерий за истинността или валидността на едно обективно как е. Затова, макар да признават природните корени на етиката, анархистите разглеждат етиката като изконно човешка представа – плод на живота, мисълта и еволюцията, създаван от отделните хора и обобщаван от съвместния живот и общността. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *