Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Какви видове анархизъм има?

За всеки заинтересувал се от анархизма скоро става ясно едно – една-единствена форма анархизъм няма. Има различни школи на анархистката мисъл, различни видове анархизъм с множество разногласия по ред въпроси. Различията в тези видове обикновено са по тактиката и/или целта, като последната (представата за едно свободно общество) е основното разделение.
Това означава, че анархистите, макар да споделят няколко основни идеи, може да се групират в широки категории в зависимост от икономическото устройство, което считат за най-подходящо за човешката свобода. Независимо от това обаче всички анархисти следват един основен подход. Както пише Рудолф Рокер:

Подобно на основателите на социализма, анархистите настояват за премахването на всички икономически монополи и обща собственост върху земята и всички други средства за производство, от които могат да се ползват всички без разграничение, защото личната и обществената свобода е възможна само при равни икономически преимущества за всички. В рамките на самото социалистическо движение анархистите са носители на възгледа, че войната срещу капитализма трябва да бъде същевременно война срещу всички институции на политическата власт, защото в историята икономическата експлоатация винаги е вървяла ръка за ръка с политическото и социалното потисничество. Експлоатацията на човек от човека и властта на човек над човека са неделими и едното винаги обуславя другото (Анархосиндикализъм).

В този общ контекст възникват разногласията между анархистите. Основните различия са между „индивидуалистите“ и „социалните“ анархисти, макар видовете икономическо устройство, което двете течения желаят, да не се изключват взаимно. От тях социалните анархисти (анархокомунисти, анархосиндикалисти и пр.) винаги са били огромното мнозинство, а индивидуалистическият анархизъм се развива предимно в Съединените щати. В тази част ще набележим разликите между тези основни тенденции в анархисткото движение. Скоро ще стане ясно, че както социалните, така и анархистите-индивидуалисти са против държавата и капитализма, но имат разногласия за характера на едно свободно общество (и как да се стигне до него). Накратко, социалните анархисти предпочитат общностни решения на обществените проблеми и общностна представа за доброто общество (тоест общество, което защитава и насърчава личната свобода). Анархистите-индивидуалисти, както подсказва името, предпочитат индивидуални решения и имат по-индивидуалистична представа за доброто общество. Тези разлики обаче не бива да скриват общото за двете школи, а именно – стремежът към максимална лична свобода и премахване на държавната и капиталистическата власт и експлоатация.
Освен по няколко основни въпроса, анархизмът (като самия живот) е в постоянно движение на мисълта, промяна и обсъждане, както може да се очаква от хора, които така високо ценят свободата.
Най-очевидно за различните видове анархизъм е, че нито един от тях не е кръстен на някакъв Велик Мислител; те неизменно носят името на някакъв вид практика или – най-често – организационен принцип… Анархистите обичат да се определят по това, което правят, и как се организират, за да го правят (Дейвид Гребер. Фрагменти от анархистка антропология). Това не значи, че в анархизма няма личности със значителен принос за анархистката теория. Напротив, както ще видим по-нататък, има много такива хора. Анархистите просто считат наименуването на своята теория на някаква личност за вид идолопоклонство. Анархистите съзнават, че и най-великият мислител е просто човек и съответно може да допусне грешки, да не бъде винаги на висотата на своите идеали или да не разбира напълно определени въпроси. Освен това светът се променя и очевидно една практика или програма, подходяща да речем за индустриализиращата се Франция през 1840-те години, може да има своите ограничения във Франция през 21-ви век!
Затова може да се очаква в една социална теория като анархизма да има множество школи на мисълта и практики, свързани с нея. Корените на анархизма, както вече отбелязахме, са в борбите на хората от работническата класа срещу потисничеството. Анархистките идеи се развиват при най-различни обществени обстоятелства и това неминуемо се отразява в тях. Типичен пример е индивидуалистическият анархизъм, развил се първоначално в прединдустриална Америка и съответно разглеждащ много въпроси различно от социалния анархизъм. Когато Америка се променя от едно предимно предкапиталистическо селско в индустриално капиталистическо общество, американският анархизъм също се променя:

В началото американското движение – типично местно явление, възникнало с Джозая Уорън през 1829 г. – е чисто индивидуалистично. Един изследовател на икономиката лесно ще види материалните и историческите предпоставки за такова развитие. През последните двадесет години обаче комунистическата идея отбеляза огромен напредък, първо, защото концентрацията на капиталистическото производство накара американските работнички и работници да осъзнаят значението на солидарността и второ, защото активни пропагандатори на комунизма пристигнаха, прокудени от Европа (Волтерин де Клер).

Затова многообразието на анархизма не е израз на някаква негова „разпокъсаност“, а просто характеристика на движение с корени в живия живот, а не в писанията на отдавна умрели умове. То също така е характерно за здравомислещи хора, съзнаващи, че всеки е различен и мечтата на един може да е кошмарът на друг и че различни социални периоди и борби може да изискват различна тактика и организация. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *