Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Анархистите имат свои виждания за това как най-общо ще изглежда и ще бъде създадено едно свободно общество, но съзнават, че други форми на анархизъм и безвластнически тактики може да бъдат по-подходящи за други хора в друга социална действителност. Въпреки това, само защото някой е обявил себе си за анархист или своята теория за анархизъм, не означава непременно, че е така. Всеки истински анархизъм трябва да споделя основните принципи на движението, а именно да бъде антидържавен и антикапиталистически.
Твърденията за „разнобой“ във възгледите на анархистите обикновено са несъстоятелни. В крайна сметка това, че са последователи на Маркс и/или Ленин изобщо не възпира марксистите да се цепят на безчет партии, групи и секти. Не възпира и сектантските им боричкания за това кой „вярно“ тълкува светите писания и използва „верните“ цитати, за да нагоди своите идеи и практики към един свят, много по-различен от Европа през 1850-те или Русия през 1900-те години. Анархистите поне са честни за своите различия!
И накрая, за да свалим картите на масата, авторите на тези Въпроси и отговори, са твърди застъпници на „социалното“ крило на анархизма. Това не означава, че не ни интересуват множеството значими идеи, свързани с индивидуалистическия анархизъм, а просто че смятаме социалния анархизъм за по-подходящ за съвременното общество, че създава по-здрава основа за личната свобода и по-точно отразява обществото, в което бихме искали да живеем.

Какви са различията между анархистите индивидуалисти и социалните анархисти?
Въпреки склонността на отделни хора от двата лагера да твърдят, че предложенията на другия лагер биха довели до създаването на някакъв вид държава, различията между индивидуалистите и социалните анархисти не са много големи. И едните, и другите са срещу държавата, срещу властта и срещу капитализма. Основните различия са две.
Първото засяга начина на действие тук и сега (а оттам и как ще дойде анархията). Индивидуалистите по принцип предпочитат образованието и създаването на алтернативни институции – взаимоспомагателни каси, сдружения, комуни и пр. Те обикновено подкрепят стачки и други ненасилствени форми на социален протест (например отказ от плащане на наеми, данъци и пр.) Твърдят, че подобни действия ще осигурят плавния преход на днешното общество от държавно към анархистическо. В по-голямата си част са привърженици на еволюцията, а не на революцията и преките действия на социалните анархисти за създаване на революционна ситуация не им се нравят. Виждат в революцията противоречие с анархистките принципи, защото щяла да доведе до изземване на капиталистическата собственост, тоест властнически средства. Вместо това те искат обществото да си върне богатството, отнето чрез собствеността, с нова алтернативна система на стопанисване (на основата на взаимоспомагателни каси и кооперативи). По този начин би следвало една обща „социална ликвидация“ да се извърши лесно, а анархизмът да дойде с реформи, а не с изземване.
Повечето социални анархисти признават необходимостта от образоване и създаване на алтернативи (например безвластнически сдружения), но повечето не са съгласни, че това е достатъчно само по себе си. Те не смятат, че капитализмът може да се реформира на парче до анархия, но не пренебрегват значението на реформите чрез социални борби, които засилват безвластническите тенденции вътре в капитализма. Също така не смятат, че революцията е в противоречие с принципите на анархизма, защото няма нищо властническо в това да унищожиш властта (била тя на държавата, или на капитала). Изземването на награбеното от капиталистическата класа и унищожаването на държавата със социална революция съответно е изначално безвластнически, а не властнически акт, защото е насочен срещу онези, които управляват и експлоатират огромното мнозинство. Накратко, социалните анархисти обикновено са привърженици както на еволюцията, така и на революцията – те целят засилване на безвластническите тенденции вътре в капитализма и същевременно премахване на тази система със социална революция. Това обаче не е най-същественото различие между социалните анархисти и анархистите индивидуалисти – някои социални анархисти също са привърженици на чисто еволюционния подход.
Второто основно различие засяга предлаганата форма на анархистка икономика. Индивидуалистите предпочитат пазарна система на разпределение, докато социалните – разпределение според потребностите. И едните, и другите са съгласни, че днешната система на капиталистическа собственост трябва да бъде премахната и правото на ползване трябва да замени правото на собственост върху средствата за съществуване (тоест премахване на рентата, лихвата и печалбата – лихварството, по предпочитания от анархистите индивидуалисти термин за тази несвета троица). И двете школи се основават на класическия труд на Прудон Що е собственост? и заявяват, че ползването трябва да замени собствеността в едно свободно общество.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *