Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

» » » продължава от миналия брой

Когато правото на ползване замени собствеността в едно свободно общество, тя ще изгуби едно свое качество, което днес я освещава. Абсолютното право върху нея – право на „употреба и злоупотреба“ – ще бъде премахнато и ползването ще бъде единственото право. Ясно става, че би било невъзможно някой да „притежава“ милион хектара земя без нотариален акт, който държавата е готова да брани със зъби и нокти (Луси Парсънс. Свобода, равенство и солидарност).
В тази рамка обаче двете школи в анархизма предлагат различни системи. Социалният анархист по принцип е застъпник на общинската (или обществена) собственост и ползване. Това означава обществена собственост върху средствата за производство и разпределение, а правото на владение остава за нещата, които ползваме, а не с които са направени. Твоят часовник си е твой, но фабриката за часовници е на народа. Действителното ползване – продължава Беркман – е единственото право, но не на собственост, а на владение. Организацията на миньорите например ще държи мините, но не като собственик, а като производител… Колективното владение – съвместното стопанисване в интерес на населението – ще замени частната собственост, използвана за лична изгода (Що е анархизъм).
Тази система ще се основава на работниците, които самостоятелно ще управляват своя труд и (за повечето социални анархисти) ще споделят свободно неговите плодове (тоест икономическа система без пари). Това е така, защото в днешното състояние на промишлеността, когато всичко е сплетено, всеки отрасъл е обвързан с всички останали, всеки опит да се претендира за индивидуален произход на продукта на производството е несъстоятелен. … Невъзможно е да се измери какъв дял има всеки в богатствата, за чието натрупване всички допринасяме… и – което е по-важно – общото владение на оръдията на труда неизменно означава, че всички се радват на плодовете на общия труд (Кропоткин. Хляб и свобода).
С това социалните анархисти просто искат да кажат, че общественият продукт, произвеждан от всички, ще бъде достъпен за всички и всеки човек, дал своя принос за общото, ще може да вземе каквото му е необходимо (колко бързо можем да стигнем до този идеал е безсмислено теоретично упражнение, защото скоростта на процесите зависи от куп обективни обстоятелства в конкретния революционен момент, но със сигурност няма да стигнем никога, ако не започнем със задължителната част – успешното премахване на държавата и началото на коренно преобразуване на обществото отдолу). Някои социални анархисти – така наречените мютюалисти например – са против такава система на безвластен (или свободен) комунизъм, но като цяло огромното мнозинство от социалните анархисти са за премахването на парите и съответно на купуването и продаването. Всички обаче са съгласни, че анархията ще сложи край на капиталистическата и собственическа експлоатация навсякъде и ще премахне системата на заплатите, било с равноправен и справедлив обмен (Прудон. Общата идея на революцията), или със свободно споделяне (Кропоткин).
За разлика от тях анархистът индивидуалист (и мютюалист) отрича, че тази система на правото на ползване трябва да включва плодовете на труда на работниците. Вместо обществена собственост анархистите индивидуалисти предлагат по-пазарно ориентирана система, в която работниците притежават своите средства за производство и обменят плодовете на своя труд свободно с други работници. Те твърдят, че капитализмът всъщност не е истински свободен пазар, а със средствата на държавата капиталистите поставят окови на пазара, за да създават и опазват своята икономическа и социална власт (с други думи пазарна дисциплина за работническата класа, държавна помощ за управляващата). Тези държавно създадени монополи (на парите, земята, митата и патентите) и държавната охрана на правото на капиталистическа собственост са източникът на икономическото неравенство и експлоатацията. Премахването на държавата щяло да доведе до истински свободна конкуренция и да осигури края на капитализма и капиталистическата експлоатация (тези аргументи са отлично обобщени от Бенджамин Тъкър в очерка „Държавният социализъм и анархизмът“).
Анархистите индивидуалисти твърдят, че средствата за производство (освен земята) са плод на индивидуален труд и затова приемат, че хората би следвало, ако желаят, да могат да продават средствата, които използват. Те обаче отричат правото на капиталистическа собственост и се застъпват за система на „усвояване и ползване“. Ако някакво средство за производство – да речем земя – не се ползва, то преминава отново в обща собственост и може да се ползва от други. Те смятат, че тази система – наречена мютюализъм – ще доведе до работнически контрол на производството и до края на капиталистическата експлоатация и лихварство. Това е така, защото от логическа и практическа гледна точка една система на „усвояване и ползване“ е несъвместима с наемния труд. Ако на едно работно място трябва да работи група от хора, то трябва да бъде собственост на групата, която го използва. Ако отделен човек претендира за собственост върху него, но то се използва от повече хора, значи има нарушение на „усвояването и ползването“. Също така, ако собственик наема хора да ползват работното място, началникът присвоява плодовете на труда на работниците и съответно нарушава правилото, че трудът трябва да получава целия свой продукт. Съответно принципите на индивидуалистическия анархизъм също водят до антикапиталистически заключения, но второто различие е най-съществено. •

(следва)


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *