Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Идеите на американските индивидуалисти анархисти логично стигат до същите заключения. Принципът „владение и ползване“ автоматично изключва наемния труд и съответно експлоатацията и потисничеството. Уилям Гари Клайн правилно посочва, че индивидуалистите анархисти в САЩ очакват общество предимно от работещи за собствена сметка без значителни различия в благосъстоянието (Индивидуалистите анархисти, 1987). Това виждане за общество от работещи за собствена сметка логично произтича от техните принципи и прави идеите им наистина анархистически. Схващането, че тяхната система ще осигури премахването на печалбата, рентата и лихвата, ги поставя твърдо в антикапиталистическия лагер, редом до социалните анархисти.
Социалните анархисти очевидно не са съгласни с тези виждания на индивидуалистическия анархизъм. Те изтъкват, че дори некапиталистическите пазари имат нежелателни характеристики, които уронват свободата и равенството. Нещо повече – развитието на промишлеността създава естествени бариери за излизане на пазара и това не само прави невъзможно премахването на капитализма чрез конкуренция с него, но и създава реална възможност за пресъздаване на лихварството в нови форми. Като добавим и трудностите при определянето на точния принос на всеки работник към даден продукт в съвременното стопанство, виждаме защо за социалните анархисти единственото реално решение на проблема с капитализма е осигуряването на обществено стопанисване. Това разбиране за процесите в капиталистическата икономика кара социалните анархисти да отхвърлят индивидуалистическия анархизъм в полза на обобществяването – и съответно децентрализирането – на производството чрез свободно сдружаване и коопериран труд в големи мащаби, а не само на работното място.

Има ли различни видове социален анархизъм?

Да. В социалния анархизъм има четири основни течения – мютюализъм, колективизъм, комунизъм и синдикализъм. Разликите не са големи и засягат просто различия в стратегията. Има една голяма разлика между мютюализма и другите видове социален анархизъм. Мютюализмът се основава на своего рода пазарен социализъм – работническите кооперативи обменят продукта на своя труд чрез мрежа от взаимоспомагателни каси. Тази мрежа се създава от цялата общност, не в полза на отделен човек или класа, а в полза на всички, без лихва върху заемите, освен необходимата за покриването на рисковете и разходите. Такава система би следвало да сложи край на капиталистическата експлоатация и потисничество, като въведе взаимопомощта в размяната, кредита и навсякъде, а трудът придобива ново измерение и става наистина демократичен (Чарлс Дейна. Прудон и неговата „народна банка“).
Виждането на социалните анархисти за взаимопомощта се различава от индивидуалистическата форма по това, че взаимоспомагателните каси се притежават от местната общност (или комуна), а не са независими кооперативи. Така се гарантира, че те ще предоставят средства за инвестиции на кооперативите, а не на капиталистически предприятия. Друга разлика е в това, че някои социални анархисти мютюалисти поддържат създаването на аграрно-промишлена федерация в смисъла на понятието, въведено от Прудон, която допълва федерацията на безвластническите общности (които Прудон нарича комуни). Това е конфедерация, създадена да предостави взаимна сигурност в търговията, промишлеността и мащабни инициативи като пътища, железници и пр. Целта на конкретните федерални договорености е да бъдат защитени гражданите на федерираните държави [sic!] от капиталистически и финансов феодализъм, както вътре в тях, така и отвън. Това е така, защото политическите права трябва да стъпват на здравата основа на икономическите. Аграрно-промишлената федерация е необходима, за да защити анархистическия характер на обществото от дестабилизиращите въздействия на пазарите (които могат да задълбочат неравенството в богатството, а оттам и във властта). Подобна система би била практически пример за солидарност, защото отраслите са сестри; те са части на едно и също тяло; едната не може да страда, без да страдат и другите. Затова те трябва да се федерират, не за да се поглъщат и смесват, а за да гарантират взаимно общото благоденствие… Такава договореност няма да ги отдалечи от тяхната свобода, а просто ще ѝ придаде по-голяма сигурност и сила (Прудон. Принципът на федерирането, 1863).
Другите форми на социален анархизъм не поддържат идеята на мютюалистите за пазарите, дори да не са капиталистически. Те смятат, че за свободата е най-добре производството да се обобществи и кооперативите да обменят свободно информация и продукти. С други думи, останалите форми на социален анархизъм се основават на обща (или обществена) собственост на федерации от сдружения на производители и комуни, а не на мютюалистката система от отделни кооперативи. По думите на Бакунин бъдещата обществена организация трябва да се изгражда изцяло от долу нагоре, от свободното сдружаване или федериране на работници – първо в техните съюзи, после в комуните, регионите, народите и накрая – в една голяма федерация, международна и всеобща, а земята, оръдията на труда и целият останал капитал може да стане колективна собственост на цялото общество и да се използва само от работниците или, иначе казано, от аграрните и промишлените сдружения. Личната свобода може да се разшири максимално и да се защити само когато принципът на кооперирането се разшири отвъд отделните работни места. Очевидно в това отношение те споделят някои възгледи на Прудон. Промишлените конфедерации ще гарантират взаимното ползване на средствата за производство, които са собственост на всяка от тези групи и по взаимна договореност стават колективна собственост на цялата федерация. По този начин федерацията на групите ще може да регулира нивата на производството, за да посреща променящите се потребности на обществото (Джеймс Гийом. Бакунин за анархизма).
Тези анархисти споделят поддържаното от мютюалистите работническо самоуправление на производството вътре в кооперативите, но виждат средоточието на взаимопомощта в конфедерациите на тези сдружения, а не в пазара. Автономията и самоуправлението на работното място са в основата на всяко федериране, защото работниците в различните фабрики нямат никакво намерение да предадат извоювания контрол върху средствата за производство на някаква висша власт, наричаща се „корпорация“ (Гийом. Пак там). Освен федерирането по отрасли, ще има и конфедерации на различни отрасли и общности, натоварени със задачи, които са извън изключителната компетентност или способност на всяка отделна отраслова федерация или имат социален характер. Тук отново виждаме прилики с мютюалистките възгледи на Прудон.
Социалните анархисти споделят твърдото убеждение, че средствата за производство (освен използваните само от отделните хора) трябва да бъдат обща собственост и отхвърлят виждането на индивидуалистите, че те могат да бъдат „разпродавани“ от хората, които ги използват. Както вече отбелязахме, доводът е, че ако това бъде възможно, капитализмът и държавата могат да си възвърнат позициите в свободното общество. Други социални анархисти не са съгласни с идеята на мютюалистите, че капитализмът може да бъде реформиран в безвластен социализъм чрез въвеждане на взаимоспомагателни каси. За тях капитализмът може да бъде заменен от свободно общество само със социална революция.
Основната разлика между колективистите и комунистите е във въпроса за „парите“ след революцията. Анархокомунистите считат премахването на парите за задължително, докато анархоколективистите смятат, че най-важното е премахването на частната собственост върху средствата за производство. Както отбелязва Кропоткин, анархизмът на колективистите представя строй, в който всички необходими средства за производство са обща собственост на трудовите групи и свободните комуни, но начините за разпределение на труда – комунистически или други – всяка група определя сама за себе си. Тоест, както при комунизма, така и при колективизма производството е организирано общо, чрез сдруженията на производителите, но произведените блага се разпределят по различен начин. При комунизма всички потребяват свободно, докато при колективизма е по-вероятно благата да се разпределят според вложения труд. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.