Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Отношението на анархистите към организацията

Без взаимодействие между хората човешкият живот наистина е невъзможен. Свободата не може да съществува без общество и организация. Джордж Барет, във Възраженията на анархиста, казва:
Хората трябва да си сътрудничат и при съгласуването трябва да се взема предвид мнението на другите. Да се твърди обаче, че такова съгласуване ограничава свободата на човека е абсурдно; напротив, то е съществено условие за нашата свобода.
Ако допуснем, че съгласуването ограничава свободата, тогава тя веднага става тиранична, тъй като подобно допускане забранява на хората дори най-обикновените ежедневни удоволствия. Например, аз не бих могъл да отида на разходка с приятеля си, защото това ще противоречи на принципа на свободата, тъй като трябва да се съглася да бъда на определено място в определен момент, за да се срещна с него.
Аз не мога да разширя собствената си свобода вън от себе си еднолично, без да се съобразявам с никого, защото мога да го постигна само с помощта на другите. Ако обаче сътрудничеството подразбира споразумение, то това, ще ни кажат, е против Свободата. Такива аргументи са абсурдни. Аз не ограничавам свободата си, а просто я осъществявам, когато се съгласявам да отидем с приятеля ми на разходка.
Анархистите смятат, че организацията на общество без власт е единственият начин всеки от нас да свикне с активна и осъзната позиция в колективната работа и да спре да бъде пасивен инструмент в ръцете на вождовете. [Ерико Малатеста, Живот и идеи].
Фактът, че анархистите са за организацията, може да звучи странно на пръв поглед, но това е така, само защото живеем в общество, в което фактически всички форми на организация са авторитарни, което ни кара да мислим погрешно, че това е единственият възможен вид организация. Обикновено не се споменава, че този начин на организиране е исторически обусловен, че той е възникнал в рамките на определен тип общества – такива, чиито принципи са господството и експлоатацията. Според археолозите и антрополозите такъв вид общества съществуват едва от около 5000 години. Те са се появили с възникването на първите примитивни държави, основаващи се на завоеванията и робството, в които трудът на робите е създавал излишък, който е служил като източник на средствата за съществуване на господстващата класа.
Дотогава, в течение на стотици хиляди години проточовешките и човешките общества са се основавали на съвместни форми на икономическа дейност, на взаимопомощ, на свободен достъп до производствените ресурси и разпределение на резултатите от съвместния труд според нуждите. Макар че подобни общества са се основавали на статут по възрастов ранг, не е имало никаква йерархия в смисъл на институционализирани отношения на подчинение и господство, с принудителни санкции и завършващи с класова стратификация, която води до икономическата експлоатация на една класа от друга [Мъри Букчин, Екология на свободата].
Трябва да се подчертае, че анархистите не предлагат да се върнем в каменната ера. Ние просто обръщаме внимание върху факта, че тъй като йерархично-авторитарният метод на организация е сравнително скорошно „изобретение“ в хода на човешката социална история, то няма никаква причина да предполагаме, че нему е „съдено“, така или иначе, да бъде вечен. Ние не смятаме, че хората са генетично „програмирани“ (или увредени) за диктатура, за конкуренция или агресивно поведение, тъй като няма никакви достоверни доказателства в подкрепа на такова твърдение. Напротив, подобно поведение е социално обусловено. [Ашли Монтегю, Природата на човешката агресия). Ние не сме нито фаталисти, нито генетични детерминисти, но вярваме в добрата воля, което означава, че хората могат да променят сегашния си начин на живот, включително начина, по който организират своето общество.
Няма съмнение, че обществото трябва да бъде по-добре организирано, защото сега по-голямата част от богатствата му, които се произвеждат от мнозинството, се разпределя от властта на избраното малцинство в горната част на социалната пирамида, причинявайки лишения и страдания на другите, особено на тези от дъното. Този елит контролира средствата за принуда чрез държавата, той е в състояние да потиска мнозинството и да игнорира страданията му – явление, което срещаме във всяка йерархична структура. Учудващо е, че при кризи броят на привържениците на диктатурата и централизираните структури се увеличава, вместо да ги ненавиждат като отрицание на тяхната свобода. Както казва Беркман: капиталистическото общество е толкова зле организирано, че страдат не само отделните му членове, но цялото общество боледува. [Александър Беркман, Азбука на анархизма].
Поради тези причини анархистите отхвърлят всички авторитарни форми на организация и вместо това поддържат асоциациите, основаващи се на принципа на свободния договор. Свободното споразумение между хората е важно, защото според Беркман само когато всеки човек е свободна и независима единица, сътрудничеща с другите по свой избор за постигане на взаимни интереси и цели, само тогава може да се направи нещо значително в глобален мащаб. [Избрани произведения]
В „политическата“ сфера това означава пряка демокрация и конфедерация, които са израз и обкръжаваща среда на свободата. Пряката демокрация е необходима, защото свободата и равенството предполагат необходимостта от форуми, където хората могат да обсъждат и дебатират като равни, и които позволяват свободното осъществяване на това, което Мъри Букчин нарича творческа роля на несъгласието/инакомислието.
Анархистическите идеи за свободна организация, пряка демокрация и принципът за изграждане на конфедерацията ще бъдат разгледани по-нататък.

За „Абсолютната“ свобода

Анархистите смятат, че всеки има право да прави абсолютно всичко, което иска, но определени действия на даден индивид неизменно водят до ограничаване на свободата на другите. Според анархистите това е недопустимо. Например анархистите не поддържат „свободата“ да се насилва, да се експлоатира или да се принуждава. При това ние не допускаме регулирането на подобни отношения чрез властови методи. Напротив, тъй като властта представлява заплаха за свободата, равенството и солидарността, анархистите считат за необходимо да ѝ се противопоставят със сила (за да не унижава човешкото достойнство).
Съществуването на властта не е свобода. Никой няма „правото“ да управлява другите. Както подчертава Малатеста, свободата на всеки… е единственото условие за еднаква свобода за всички; това не означава,… че уважаваме свободата да се експлоатира, да се потиска, да се командва; това, което е потисничество, със сигурност не е свобода.“ [Е. Малатеста, Живот и идеи].
В капиталистическото общество съпротивата срещу всички форми на йерархичната власт е отличителна черта на всеки свободен човек – нека това се изразява в съпротива срещу началството в работата или в съпротива срещу цялата държавна система. Хенри Дейвид Торо посочва в своето есе „Гражданско неподчинение“ (1847 г.), че Неподчинението е истинският източник и основа на свободата. Послушни трябва да бъдат робите.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *