Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Солидарност

Солидарността или взаимопомощта е основна идея на анархизма. Тя е връзката между индивида и обществото, средството, чрез което хората могат да работят заедно, за да реализират своите общи цели и интереси в среда, която подкрепя и подхранва свободата и равенството. За анархистите взаимопомощта е основна характеристика на човешкия живот, източник на сила и щастие, главно условие за пълноценно човешко съществуване.
Ерих Фром, виден психолог и хуманист, изтъква, че човек желае да влезе в съюз с други хора… и това е един от най-силните мотиви на човешкото поведение. (Да бъдеш или да имаш)
Затова анархистите считат, че желанието за формиране на „съюзи“ (по Макс Щирнер) с други хора е естествена нужда на човека. Тези съюзи или асоциации трябва да се основават на равенството и индивидуалността, за да удовлетворяват напълно онези, които се присъединяват към тях, тоест трябва да бъдат организирани по анархистически, доброволни, децентрализирани и нейерархични.
Солидарността – сътрудничеството между хората – е необходимо условие за съществуването на човека и по никакъв начин не е ограничаване на неговата свобода. Колко и какви забележителни резултати е постигнала тази уникална сила на индивидуалността на човека, когато е била усилвана чрез сътрудничеството с други индивидуалности – казва Ема Голдман в своя реч. – Сътрудничеството – за разлика от междуособната борба и враждата – винаги е работило за оцеляването на човека и за развитието на неговите способности. Само взаимопомощта и доброволният съюз… могат да създадат основа за индивидуалната свобода и за живота в обществото.
Солидарността означава взаимодействие между хората на равни начала за задоволяване на общите им интереси и нужди. Формите на асоциации, които не се основават на солидарност (тоест се основават на неравенство), унищожават индивидуалността на хората в тях. Според Б. Травен свободата се нуждае от солидарност и признаване на общи интереси:
Най-благородната, чиста и истинска любов на човечеството е любовта към себе си. Аз искам да бъда свободен! Аз се надявам да бъда щастлив! Аз искам да позная всички красоти на света. Моята свобода обаче е защитена, само когато всички останали хора около мен са свободни. Аз мога да бъда щастлив, само когато всички останали хора около мен са щастливи. Мога да бъда радостен, само когато всички други хора, които виждам и срещам, гледат на света с очи, изпълнени с радост. И мога да се храня с удоволствие, само когато знам със сигурност, че другите хора могат също да се нахранят като мен. Въпроса за моето собствено удовлетворение решавам само аз самият и поради това съм против всяка опасност, която заплашва моята свобода и моето щастие … (Б. Травен: Живот отвъд легендите)
Впрочем, всичко това е казано много по-добре и точно от Михаил Бакунин.
На практика солидарността означава това, което виждаме в лозунга на IWW (Индустриални работници на света): Когато един страда, страдат всички. Солидарността е средство за защита на индивидуалността и свободата на човека, израз на неговия личен интерес.
Алфи Кон пише: Когато мислим за сътрудничеството,… често свързваме това понятие с неясно изразения идеализъм… Това може да следва от мнимата му прилика с алтруизма… Организираното сътрудничество отправя предизвикателство срещу обичайното противопоставяне егоизъм-алтруизъм.
Сътрудничеството, за разлика от алтруизма, установява взаимоотношения, в които, като помагам на вас, помагам и на себе си. Дори ако мотивът ми първоначално е бил егоистичен, сега нашите съдби са свързани. Ние се отправяме в съвместно плаване. Сътрудничеството е печеливша стратегия – прагматичен избор, който постига целите по време на работа или в училище по много по-ефективен начин, отколкото съревнованието… Също така е очевидно, че сътрудничеството е по-благоприятно за психическото здраве и взаимните симпатии. (Конкуренцията: доводи против)
В йерархичното общество солидарността е важна не само за удовлетворяването на нуждите, което тя ни позволява, но и защото е необходимо да се противопоставим на властта. Когато се борим заедно, ставаме по-силни и можем да получим това, което искаме. В крайна сметка, когато организираме групи, можем да започнем да управляваме собствените си колективни дела заедно и веднъж завинаги да скъсаме с началството. Съюзите умножават способността на човека да гарантира правата си, които властта нарушава. (Макс Щирнер. Единственият и неговата собственост). Като действаме съгласувано, можем да заменим съществуващата система на експлоатация с по-справедлива.
Следователно солидарността е средството, с което можем да получим и гарантираме собствената си свобода. Приемаме да работим заедно, за да не се налага да работим за други. Когато приемаме да работим заедно, увеличаваме шансовете си да постигнем по-добър резултат, отколкото поотделно. Взаимопомощта, разбирателството, основано на взаимно уважение и социално равенство, дава безспорни предимства; ако аз властвам над някого, значи съществуват условия, които позволяват господството, и тогава по всяка вероятност други ще властват над мен.
Макс Щирнер пише, че солидарността е средството, с което защитаваме своята свобода от властта на онези, които искат да ни управляват: Значи вие самите изобщо не сте важни?  – поставя въпроса той. – Трябва ли наистина да се оставяте на всеки да прави каквото си иска с вас? Защитете се и никой няма да ви докосне. Ако милиони хора са с вас, ако ви подкрепят, вие сте огромна сила и лесно ще победите. (Л. Галеани. Краят на анархизма?)
Солидарността е важна за анархистите, защото тя е средството, с което свободата може да бъде завоювана и защитена от властта. Солидарността е продукт на човека като социално същество. Солидарността не трябва обаче да се бърка с „лидерството“, което предполага пасивно следване на лидера. За да бъде ефективна, солидарността трябва да бъде между свободни хора, които си сътрудничат заедно като равни. Желанието да имаме „лидер“ е изкривена от йерархичното общество „солидарност“, в което хората са обречени сляпо да се подчиняват на лидера. „Биг Брадър“ не е солидарност.

Свободата

Свободата не може да бъде дадена, тя може само да бъде взета. Индивидът не може да бъде освободен от други, той трябва да разкъса собствените си вериги с помощта на собствената си воля. Разбира се, волята може да бъде част и от колективно действие и в много случаи това е необходимо, за да се постигне краен общ резултат. В своя реч Ема Голдман изтъква: историята ни учи, че всяка потисната класа (група или индивид) ще получи истинско освобождение от потисниците само чрез собствените си усилия.
Анархистите твърдят, че хората могат да се освободят само чрез собствените си действия. Анархистическите методи се основават на включването на хората в независима борба, анархистите ги канят да определят собствените си действия и да премахнат зависимостта си от лидерите. Анархизмът се основава на хора, „действащи независимо“ (те наричат това „пряко действие“).
Прякото действие освобождава човека чрез самия процес на борбата. Независимите действия са средства, с които човек може да развие находчивост, инициативност, въображение и критично мислене; средство, чрез което обществото може да бъде променено. Както казва Малатеста: човекът и обществото постоянно си взаимодействат. Хората правят обществото такова, каквото е, а обществото прави човека такъв, какъвто е – в резултат се получава своего рода порочен кръг… За щастие, съществуващото общество не е създадено само в съответствие с желанието на управляващата класа, която иначе би превърнала всички негови части в пасивни и несъзнателни инструменти… То е резултат от хилядолетни междуособни борби, от взаимодействието на хиляди човешки и природни фактори. (Живот и идеи)
Обществото създава хората и се създава от тях, от техните действия, мисли и идеали. Институциите ограничават свободата и с това ни освобождават психически, доколкото поставяме под съмнение необходимостта от съществуването на авторитарни отношения въобще. Този процес ни помага да разберем механизма на работа на обществото, да променяме своите идеи и да създаваме нови идеали. Ема Голдман пише, че истинската еманципация започва… в душата на жената. На човека изобщо, бихме могли да добавим. Само по този начин можем да започнем своето (вътрешно) оздравяване, да се отърсим от бремето на предразсъдъците, традициите и обичаите.
Испанският анархист Дурути по време на Испанската революция в интервю казва: новият свят е в нашите сърца. Само независимите действия и самостоятелното освобождение ни дават вяра, че можем да го осъществим в реалния свят. Анархистите смятат, че самостоятелното освобождение няма да падне от небето след „великата революция“. Хората са социална сила, която директно определя естеството и характера на обществото, и от това как действаме тук и сега пряко зависи какви ще бъдат нашето общество и животът ни. Затова, дори в преданархистическите общества те се опитват да създават, както се е изразил Бакунин, не само идеи, но и фрагменти от бъдещото общество. Можем да създаваме алтернативни социални отношения и организации, да действаме като свободни хора в несвободно общество. Само с действия тук и сега можем да поставим основите на свободното общество. Този процес на самостоятелно освобождение продължава непрекъснато: подчинените са способни на критична преценка на случващото се – и затова властта постоянно ни пречи, но понякога пада. Ако властта обаче падне, а подчинените не участват активно в по-нататъшната обществена дейност, то никоя критика няма да сложи край на подчинението им и няма да им даде свобода. (Каръл Пейтман)
Анархистите насърчават всеки стремеж към съпротива на властта и стигат до логичния изход – общество от свободни личности, които си сътрудничат като равни в свободни, самоуправляващи се асоциации. Без този процес на критично себеутвърждаване съпротивата, самостоятелното освобождение и свободното общество са невъзможни. Така анархизмът възниква от естествената съпротива на подчинените хора, които се стремят да действат като свободни личности в един несвободен свят. Този процес на съпротива често наричат класова борба (тъй като това е борбата на работническата класа, която е най-подчинената група в обществото) или по-общо казано социална борба. Ежедневната съпротива срещу властта (във всичките ѝ форми) и борбата за свобода са ключът към анархистичната революция. Анархистите подчертават, че класовата борба е единственото средство на работниците (и другите потиснати) за постигане на свободата. (Мария Луиза Бернери. Нито Изток, нито Запад)
Революцията е процес, а не моментно действие и всеки „революционен акт“ обикновено е резултат от търпелива и дългогодишна работа на организацията и на хората с „утопични“ идеи. Процесът на „създаване на новия свят в недрата на стария“, изграждането на алтернативни институции и отношения, е само част от една дълга революционна борба.
Както ясно дава да се разбере Малатеста, насърчаването на обществените организации от всякакъв вид е логично следствие от нашите основни идеи и затова трябва да бъде неразделна част от нашата програма… анархистите не искат да освобождават хората; ние искаме хората да се освободят сами…, ние искаме щото новият начин на живот да се появи от съзнанието и поведението на хората и да бъде съобразен с развитието и напредъка на обществото, в което живеят.
Ако процесът на самостоятелно освобождение не се случи, свободното общество е невъзможно. То е възможно, само когато хората се освободят сами (премахвайки държавата и капитализма). Не трябва да забравяме, че капиталистическата и държавната власт до голяма степен е власт над умовете. Всъщност духовната власт на идеята за необходимостта управляващата класа да доминира над обществото трайно се е вкоренила в съзнанието на потиснатите. Докато трае това, работническата класа се примирява с потисничеството и с експлоатацията като нормални условия на живот, остава покорна на властта, не се надява да завоюва свобода, не е способна да въстане и да се бори. Потиснатите трябва да преодолеят господството на съществуващата система, преди да могат да отхвърлят хомота ѝ.
Капитализмът и държавата трябва да бъдат победени в духа и теорията, преди победата да стане възможна на практика (много анархисти наричат това „класово съзнание“). Самостоятелното освобождение чрез борба с потисничеството е единственият начин това да стане. Така анархистите поддържат употребения от Кропоткин термин „духът на въстанието“.
Самостоятелното освобождение е резултат от борба, самоорганизация, солидарност и пряко действие. Прякото действие е средство за борба на анархистите. Анархистите винаги са съветвали да се взема активно участие в организациите на тези работници, които продължават пряката борба на трудещите се срещу Капитала и неговия закрилник държавата… Прякото действие… е по-добро от всякакви косвени средства, то позволява на работника да постигне временно подобрение на съществуващите условия на труд, отваря очите му за злото, извършено от капитализма и държавата, която подкрепя капитала, събужда мисълта му от съня, позволява му да разбере възможността да се организира в общество без намесата на капитализма и държавата, тоест позволява да се види възможността за свободното общество. Кропоткин, като мнозина други анархисти, сочи синдикализма и профсъюзните движения като средство за развитие на анархистическите идеи в съществуващото общество (макар че той, както повечето анархисти, не ограничава дейността на анархистите само до участие в тях). Всъщност всяко движение, което позволява на хората да разберат значението на солидарността и това, че имат общи интереси,… прокарва пътя към идеите на комунистическия анархизъм, тоест преодолява духовното господство на съществуващото общество в съзнанието на потиснатите. (Развитие и околна среда)
Според един шотландски анархист цялата история на човешкото развитие е история на революциите, на въстанията и на неподчинението на властта във всичките ѝ форми, човек може да съхрани достойнството си, само когато въстане и престане да се подчинява. (Робърт Лин. Страницата на Живота) Затова анархистите особено подчертават ролята на самостоятелното освобождение, самоорганизацията, самоуправлението и самостоятелните действия. Бакунин счита бунта за един от трите основни принципа, основни условия за цялото човешко развитие, колективно или индивидуално. Това е така, защото отделните хора и групите не могат да бъдат освободени от други – те могат да се освободят само сами. (Бог и държавата)
Борбата за свобода е единственото средство, което може да направи съществуващото общество по-свободно и анархистическо. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *