Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Отношение към йерархията

Анархистите ненавиждат авторитаризма. Техният антиавторитаризъм се изразява в тяхното противопоставяне на всички йерархични институции, тъй като те са въплъщение на принципа на властта. Аргументите им са:
Йерархията е структура, изградена от пирамиди, съставена от ред йерархични нива на принципа на увеличаване на властта, на престижа и обикновено на… възнаграждението, колкото по-нагоре се изкачваш. Учените, които са изследвали йерархичната форма, са открили, че двата основни принципа, които са въплътени в нея, са господството и експлоатацията. Например в статията „Какво правят босовете?“ (Преглед на радикалната политическа икономия), изучавайки живота в модерната фабрика, Стивън Марглин разкрива, че основната функция на корпоративната йерархия не е постигането на по-голяма ефективност на производството (както твърдят капиталистите), а в създаването на система на пълен контрол върху работниците, чиято цел е да се увеличат печалбите на капиталистите чрез по-ефективна експлоатация.
Управлението в една йерархична организация се осъществява чрез принуда, тоест посредством заплахата от санкции: физически, икономически, психологически, социални и пр. Подобен контрол включва репресиите за несъгласие и съпротива срещу режима, изисква пълна централизация на властта: набор от властови отношения, при които най-голям контрол упражняват малцината на върха (особено ръководителят на организацията), докато мениджърите от средното звено имат много по-малко власт, а в дъното на йерархията право на управление на практика няма никой.
Доминирането, принудата и централизацията са основните характеристики на авторитаризма и тъй като те са въплътени в йерархичните структури, всички йерархични учреждения са авторитарни. За анархистите всяка йерархична организация е подобие на държавата и тъй като те се противопоставят както на държавните, така и на авторитарните отношения, човек, който не се стреми да унищожи всички форми на йерархията, не може да бъде наречен анархист. Това се отнася не само за всички капиталистически фирми, но и за така наречените анархокапиталистически възгледи, които също не могат да бъдат наречени анархизъм. Както посочва Ноам Чомски, структурата на капиталистическата фирма е изключително йерархична, фашизоидна по своя характер: фашистката система… [е] абсолютистка – властта върви отгоре надолу… всяка държавна власт, която е отгоре, управлява хората отдолу по заповед на властимащите.
Да разгледаме корпорациите … Властта в тях върви строго отгоре надолу, от борда на директорите към мениджърите, които свеждат инструкциите до работниците. Няма никакъв поток на власт отдолу нагоре. Хората могат само да се бунтуват и да унищожат тази структура или да просят милостта ѝ, но същото важи и за робовладелското общество. Структурата на властта е линейна отгоре надолу. (Вертикалата на властта)
Дейвид Дилън правилно посочва приликите между фирмата и държавата, когато пише: Повечето фабрики са като военни диктатури. Най-отдолу са обикновените хора, надзирателите са сержанти и т. н. нагоре в йерархическата стълба. Организацията може да диктува всичко – от нашите дрехи и прически до това как да прекарваме по-голямата част от живота си, и не само през работно време. Тя може да ни накара да работим извънредно; може да изисква от нас да се преглеждаме само от лекаря на фирмата, ако имаме проблеми със здравето; тя може да ни забрани участието в обществения живот през свободното време; тя може да потисне свободата на словото; да използва личните ни карти и въоръжената тайна полиция чрез видеонаблюдение; може да наказва неподчиняващите се с „дисциплинарни съкращения от производството“ (както ги наричат в Дженерал Мотърс) или може просто да ни уволни, като каже: или приемате тези условия, или се присъединявате към милионите безработни… Почти във всяка работа ние имаме само „правото“ да напуснем. Основните решения се вземат най-отгоре, а от нас се очаква да се подчиним, независимо от това дали работим в кулата от слонова кост или в мината. (За демокрация на местоработата: Обяснение на социалното самоуправление). Затова всеки последователен анархист трябва да се противопоставя на йерархията във всичките ѝ форми, включително в капиталистическите фирми. За анархистите всякакви задължения, договори, споразумения, предполагащи робство и изискващи приемането на зависим статут, са незаконни, защото в действителност ограничават индивидуалната автономия. (Робърт Греъм. Анархисткият договор в Преоткриване на анархията от Хауърд Дж. Ерлих)
Някои твърдят, че ако едно сдружение е доброволно, няма значение дали в него има йерархия. Анархистите не са съгласни с такова твърдение по две причини. Първо, при капитализма работниците са задължени чрез икономическата принуда да продават своя труд (следователно и свободата си) на тези, които имат капитала. Този процес засилва икономическото неравенство и зависимостта на работниците, създава огромната разлика в богатствата,… защото работниците… продават труда си на капиталиста на цена, която е далече под реалната му стойност. (Робърт Греъм) Следователно: За да представяме страните на трудовите отношения като свободни и равни помежду си, трябва да пренебрегнем сериозното неравенство, което съществува между работника и предприемача, вследствие властта на пазара. Да се представят отношенията на подчинение и експлоатация, които съществуват в капиталистическото предприятие, като въплъщение на индивидуалната свобода и социалната справедливост е гавра. (Пак там). Анархистите подкрепят колективните действия и самоорганизацията на работниците, тъй като това подобрява икономическото им положение и им позволява да отстояват своята автономност.
Пренебрегвайки йерархичния характер на асоциацията, ние можем да не участваме в организации, основаващи се на нарушаване на свободата (като капиталистическите фирми, въоръжените сили или държавата), защото били „доброволни“. Боб Блек казва: Демонизирането на държавния авторитаризъм, като се пренебрегва влиянието на големите корпорации, които контролират глобалната икономика, е фетишизъм от най-лоша проба. Анархията е много повече от простата възможност за избор на господар.
Следователно опозицията срещу йерархията е ключова анархистка позиция – в противен случай ние се превръщаме в „доброволстващи анархисти“, които едва ли са анархисти. (Повече информация ще получим в раздела „Волунтаризъм“).
Анархистите твърдят, че организациите не трябва да се изграждат на йерархична основа, те могат да се основават само на принципите на сътрудничество между равни, които управляват пряко собствените си дела. По този начин може да се отхвърлят йерархичните структури (тоест без делегиране на властта в ръцете на неколцина). Само когато едно сдружение се самоуправлява от своите членове, то може да се счита за наистина анархистическо. За съжаление, някои нови буржоазни апологети, очевидно искащи да си присвоят името „анархист“ поради асоциацията му със свободата, сравнително отскоро твърдят, че човек може да бъде едновременно капиталист и анархист (както е в така наречения „анархокапитализъм“). Капитализмът се основава на йерархията (без да говорим за експлоатацията и връзката му с държавата) и затова „анархокапитализмът“ е противоречие в използването на термините. •

(следва)


 

2 коментара

  • Вие сте против йерархията. Обаче вселената е сътворена от Бог-Отец! И има йерархична структура. Така че йерархията е благословена от Бог. И Вие се явявате анти Христи! Всички сме братя и сестри в Него. Всички сме свободни чрез вярата си! Но без неравенство няма развитие, няма еволюция.

    • По-горе става дума за „йерархични институции“, а не за йерархиите в природата. Никой не е против, например, йерархията на граматиките на Чомски…
      Колкото до Бог, повечето от нас не вярват в него. Но аз имам един въпрос към теб – щом „Всички сме братя и сестри в Него“, защо не попиташ Бойко, един несъмнен християнин, да ти даде половината си милион от чекмеджето, който несъмнено му е по-малко нужен от ризата на гърба?
      Колкото до еволюцията, вероятно вместо неравенство искаш да кажеш конкуренция. Но още Кропоткин обяснява, че има и други фактори, които са не по-малко важни за еволюцията, единият е взаимопомощта. И ето още един въпрос към теб – за какво ти е еволюция, щом Бог е създал най-добрия от всички възможни светове?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *