Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

печат
» » » продължава от миналия брой

Идеалите на анархистическото общество

Анархистите искат да изградят децентрализирано общество, основано на свободното сдружаване (съюз). Само такава организация на обществото е способна да реализира свободата, равенството и солидарността. Само чрез децентрализация на властта, както структурно, така и териториално, може да се постигне свобода на личността. Делегирането на власт на едно малцинство е очевидно нарушение на личната свобода и уронване на човешкото достойнство. Вместо да оставят собствените си дела в ръцете на другите, анархистите подкрепят организации, които минимизират властта, като я оставят в ръцете на тези, които са пряко засегнати от взетите решения.
Свободното сдружаване е крайъгълният камък на анархистическото общество. Хората трябва да бъдат свободни да се обединяват, както сметнат за целесъобразно. Всяко такова свободно споразумение трябва да се основава на децентрализация на властта, тоест на разпределението ѝ между всички; в противен случай това ще бъде измама (както е при капитализма) – само равенството осигурява необходимите социални условия за свободното развитие на всеки. Затова анархистите подкрепят колективите, основани на принципа „един човек – един глас“ (този принцип на пряката демокрация като политическа концепция за свободно съглашение между хората ще бъде разгледан по-късно в раздела „Пряка демокрация“).
Трябва да отбележим, че анархистическото общество не предполага някакво идилично състояние на хармония, при което всички имат едно мнение. Нищо подобно! Луиджи Галеани посочва, че несъгласията и търканията между хората ще съществуват винаги. Всъщност те са необходимо условие за прогреса. След като кървавата борба за хляба и свободата бъде премахната обаче, проблемите и разногласията ще могат да бъдат разрешавани без най-малка заплаха за обществения ред и личната свобода. (Краят на анархизма?)
Затова анархистическото общество ще се основава на социалните противоречия, тъй като конфликтът не е вреден… разногласията съществуват [и не трябва да бъдат скривани]… Какво прави разногласието разрушително? Не фактът на самия конфликт, а само когато той се допълва от съперничество. (Алфи Кон, Съперничеството: доводи против).
На практика задължителното изискване за постигане на споразумение означава, че хората всъщност ще бъдат възпрепятствани да се развиват, те ще трябва да жертват своите желания в името на по-слабо образованата група (пак там). Поради тази причина повечето анархисти отхвърлят практиката на вземане на решения чрез консенсус в големи групи.
Анархистическите сдружения предполагат управление чрез общото събрание на всички участници, след широко обсъждане на проблемите и дебати, при които трябва да бъде разкрит и елиминиран евентуалният конфликт между равни участници. След това задачите, определени от общото събрание, се изпълняват от изборни комисии, които имат обикновени административни функции. Тези комисии се съставят от избрани за определен срок делегати, на които е предоставен мандат да решат поставените задачи, под контрола на събранието, което ги е избрало (императивен мандат). Ако делегатите действат по начин, противоречащ на волята на избирателите, или се опитват да разширят и продължат мандата или работата си, те могат и трябва да бъдат отзовани незабавно, а техните решения – отменени. По този начин организацията ще остава винаги в ръцете на съюза от хората, които са я създали.
Самоуправлението е принцип на всяка анархистическа организация. Ключовата разлика между държавната или йерархическата система и анархистическото общество е кой има правото и възможността да решава проблемите. В парламентарната система например хората овластяват група представители, които вземат решения за тях и вместо тях в рамките на определен, обикновено четиригодишен период от време. Дали депутатите ще спазят обещанията си, или не, е неизвестно и без значение, тъй като хората не могат да ги отзоват преди следващите избори. Властниците могат да мамят „електората“, а тези, които са им подвластни, трябва да се подчиняват. По аналогичен начин в едно капиталистическо предприятие властта принадлежи на неизбрано малцинство от директори и мениджъри на върха, като от работниците се очаква, че ще им се подчиняват.
В анархистическото общество тези отношения са напълно променени. Никой – отделен човек или група (избрани или неизбрани) – няма власт в анархистката общност. Вместо това решенията се вземат от общите събрания, като се използват прякодемократични принципи, а когато е необходимо, общността може да избере или да назначи делегати, които да изпълняват тези решения. Има очевидна разлика между разработването на тактика (от всички отделни работещи хора) и изпълнението на взетите решения (което в крайна сметка е работа на избраните или посочени делегати).
Комисиите се образуват, когато е необходимо да се координират и управляват решенията на събранията или на техните конгреси, при строг контрол отдолу. Делегатите в такива органи имат ограничен срок на участие и подобно на делегатите на конгресите имат императивен мандат, тоест те имат право да вземат решения само от името на хората, които са ги упълномощили. Освен това, подобно на делегатите на конференциите и конгресите, те могат да бъдат незабавно отзовани от събранията и конгресите, които са ги избрали. Така тези комисии ще могат да координират дейностите, но ще бъдат, както казва Малатеста, винаги под прекия контрол на населението (Живот и идеи).
Общите събрания могат да отменят всяко решение на конференцията и да се оттеглят от всяка конфедерация по всяко време. Всички компромиси, направени от делегата по време на преговорите, трябва да бъдат ратифицирани от Общото събрание. Без ратификация всеки компромис, направен от делегат, не задължава общността, която го е делегирала с конкретна задача. Освен това Общите събрания могат да свикат конференция на делегати на конфедерацията, за да обсъдят всякакви нови събития, да информират комисиите за промяната на решенията си и да ги инструктират какво да правят.
С други думи делегатите в анархистическата организация или общество не са представители (под формата, в която те участват в демократичното управление). Кропоткин дава ясно да се разбере тази разлика: Разликите между истинското делегиране и представителството може да се разбере по-добре, ако си представим сто или двеста души, които се срещат всеки ден на работа и се сблъскват с общ проблем… те са обсъдили всеки аспект на този въпрос помежду си и са дошли до едно общо решение. Тогава те избират някого и го изпращат да постигне споразумение с други подобни делегати на други групи… Делегатът не е упълномощен да направи нещо повече от това да обясни на другите делегати съображенията, които са довели неговите или нейните колеги до тяхното заключение. Делегатът не е упълномощен да взема решения вместо групата, той трябва само да изслуша и да разбере мнението на другите групи и да представи тяхното мнение на вниманието на тези, които са го делегирали. Това мнение те могат да приемат или отхвърлят. Такъв е процесът на истинското делегиране (Речи на бунтовника).
За разлика от представителната система, властта не се делегира в ръцете на избраните. По-скоро всеки делегат е просто „инструмент“ за предаване на възгледите на сдружението, което го е избрало. Всички делегати и комисии получават императивен мандат и могат да бъдат незабавно оттеглени, за да се гарантира, че изразяват мнението на своите избиратели, а не своето собствено. По този начин правителството е заменено от анархистическа мрежа от свободни сдружения и общини, които си сътрудничат при равни условия. Мрежата е основна на система от решения, с които са упълномощени делегатите, при спазване на принципите за незабавно отзоваване на делегата, свободно споразумение и свободна конфедерация.
Мрежата от анархистически общини е разделена на три нива. Независими общини – за териториална организация на населението, федерация на профсъюзите – за организация на хората в съответствие с различните им функции … [и] свободни сдружения и общества… за задоволяване на всички възможни и предвидими нужди – икономически, здравни, образователни; за взаимна защита, за популяризиране на идеи, за изкуство, за забавление и пр (Пьотр Кропоткин, Развитие и околна среда). Всичко в такова общество се основава на самоуправление, на свободно сдружаване, федериране и самоорганизация отдолу.
Такава организация на обществото би премахнала йерархията във всички аспекти на живота, защото хората са в основата на организацията, а не техните делегати. Хората контролират всички процеси в обществото. Само тази форма на организация може да замени правителството (властта на избраните) с анархията (властта на всички). Такава форма на организация би съществувала във всички области, където се изисква групова работа и координация на дейността на много хора. Бакунин е казал, че е необходимо да се обединят хората в структури, които разбират и могат да контролират. Анархистите искат да създадат общество, основано на структури, които гарантират, че никой човек или група не ще бъде в състояние да завземе властта над другите. Свободното споразумение, конфедериране, пряката демокрация са механизмите, чрез които властта се прехвърля от ръцете на правителствата в ръцете на тези, които са пряко засегнати от нейните решения. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *