АНАТОМИЯ НА ДЪРЖАВАТА от Мъри Ротбард

печат
АВТОРИЗИРАН ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ И ОБЪРНАТ „НАОПАКИ“ ПРЕВОД НА Г. К.


» » » продължава от миналия брой

За собствеността

По Прудон тя е кражба – било на натрупания вече минал труд под формата на богатство (капитал), било чрез експлоатация на труда на своите и чуждите наемни работници.
Създаването на собствеността е невъзможно без държавността, дори ако тя е в ембрионалния вид на банда по св. Августин Блажени. (Светиня му бе казал: Не е ли държавата една голяма банда и не е ли всяка банда една малка държава?)
Въпросът за „първичността“ на Собствеността или Държавността е безсмислен като въпроса за кокошката и яйцето. На оня, който пръв е казал тази земя е моя (заедно с населяващите я) и я заградил, му е била необходима бандата от главорези, за да я бранят от „вътрешни и външни врагове“.
Държавността и собствеността са две основни форми на властта – политическа и икономическа. Всяка друга власт, включително духовната, „четвъртата“ или медийната, е производна – който държи тоягата и парите, той господства над духовете.
Юридическото разделяне на държавна и частна собственост прикрива фактическото им единство: държавната собственост е частна. В условията на държавния капитализъм тя принадлежи на върхушката на партийната, военнополицейската, административната и стопанската бюрокрация, която е малцинство от народа. Несъстоятелно е да се твърди, че частта представлява цялото.
При частния капитализъм капиталът плаща на държавата да го пази от любовта на ограбваните. При държавния двете функции – грабеж и охрана на грабителите – са концентрирани в ръцете на държавнокапиталистическата класа или на номенклатурата.
Частната собственост е частен случай на бандитизма, насилието и грабежа.
При капитализма превръщането на обществената собственост (която е неделима и е на всички) в частна или държавна принуждава отстранения от нея индивид да се продава на собственика или да разчита на милосърдието на властниците, за да не умре от глад. Каква може да бъде „доброволността“ на лишения от собственост (за паразитно съществувание) гладен пролетарий, усмиряван и държан в подчинение от държавата и нейните закони? Каква е „работата“ на единия процент (1%) собственици на капитала, които притежават 99% от средствата за производство, услуги, пазар и т. н.? При държавната собственост „работата“ на властниците се извършва от робовладелски надзиратели, а те „систематизират“ и обсебват хищническата роля на частните капиталисти.
Двата вида собственост – държавната и частната (през цялата политическа история, преобладаваща е първата) – не променят характера на обществените или на „производствените“ отношения между експлоататори и експлоатирани. Докато частният капиталист/собственик преживява като драма етатизацията на неговата собственост, за наемния работник е без значение кой го експлоатира – частният или държавният капитал.
Собствеността е икономическа власт, която е охранявана от Държавата (страж на експлоатацията на частния или държавен капитал).
Държавата и собствеността не са разделени с китайска стена, те са само две различни форми на господството на човек над човека.
В двете разновидности на капитализма (частен или държавен) със съответни нюанси съществуват всички икономически категории (елементи), които го характеризират: собственост над средствата за производство и пазара, стоки, размяна, пари, наемен труд и капитал, реализацията им на пазара, посредством покупко-продажбата с цел извличане на печалба.
Връзката между тези елементи е неразривна – те образуват основата и същността на капитализма. Стоките са частна собственост поради продукцията им от частните средства за производство и опазването им от институциите на властта. Разликата между стока и продукт: в семейството, както и в икономиката на даровете, няма стоки.
И двете „институции“ – Държавата и Капиталът – са паразитни и враждебни спрямо трудещите се и „излишните“.
Политиката е съвкупност от средства и методи, посредством които се овладява държавната власт.
Посредством държавността и собствеността господстващата класа експлоатира и паразитира върху работната сила на „нисшите“ класи. Границите на паразитизма и експлоатацията или на хищничеството се определят от съпротивата на експлоатираните. Когато тя клони към нула, заплатите се стремят към калорийния минимум, който е необходим на наемните работници, за да могат на следващия ден да се завлекат до работните си места.
След горните дефиниции и разяснения можем да твърдим, че държавата разширява своите предели и мощ по два начина – външен и вътрешен. Първият намира своя израз във войните за господство над чуждите, а вторият – чрез перманентната, явна или тайна, социална война срещу „собствените“ си поданици и територии.
За бъдещата социална революция на „нисшите класи“ е важно да се отбележи противостоенето на двата вида собственици (властници и частници) поради подялбата на „принадената стойност“ или на кражбата, което отслабва силите на контрареволюцията. (Това е пример на Хегелианската „борба и единство на противоположностите“). •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *