АНАТОМИЯ НА ДЪРЖАВАТА от Мъри Ротбард

печат

Кратък предговор от редактора

Мъри Ротбард е изобретател и виден теоретик на бозата, на която капиталистите викат „анархизъм“, анархистите викат „капитализъм“, а пищисаните в тоз стъписващ разнобой чада на либералната образователна фуражомелка етикетират с оксиморона „анархокапитализъм“, за да не им дразни изтощените от мисловен недоимък полукълба.
В няколко поредни броя по подобаващ начин отбелязваме приноса на почившия преди 15 лета о‘бозе бозаджия към философията с филтриран, денатуриран и рафиниран превод от Георги Константинов на неговото избрано съчинение Анатомия на държавата (1974).

Най-голямата заплаха за държавата е независимата интелектуална критика

Какво не е държавата?

Всички политически партии ни убеждават, че държавата е институция, която предоставя общественополезни услуги. Някои теоретици я почитат като апотеоз на обществото; други я разглеждат като необходимо средство за постигане на целите на човечеството, което е антагонистично на „частния сектор“, с който е в конкуренция. С разпространението на демокрацията нейното идентифициране с Обществото се удвоява и се стига до умопомрачителни емоционални лозунги от рода на „Ние сме Държавата (правителството)“.
Удобното множествено число „Ние“ позволява да се прикрива политическата реалност с идеологически камуфлаж. Ако „ние сме държавата“, тогава е без значение как тя действа срещу даден индивид. Нейното действие е честно и не е деспотично, то трябва да бъде прието „доброволно“ от страна на индивида, защото той е частица от това „Ние“. Ако държавата повика човек в армията, хвърли го в затвора или го разстреля за бунт срещу нея, то „той прави това сам на себе си“ и следователно нищо страшно не се е случило. Ако се следва тази логика, може да се каже, че газифицираните от нацисткото правителство евреи или унищожените в сталинския ГУЛАГ „питомци“ не са били убити, а са се „самоубили“, тъй като са били част от държавата („Ние сме Държавата!“) и следователно всичко, което тя им е направила, е направено с тяхното пълно съгласие.
Затова трябва да подчертаем, че „Ние“ не сме правителството и правителството не е „Ние“. Правителството по никакъв начин не „представлява“ мнозинството от хората. Дори и да представляваше 70% от тях, ако те решат да убият останалите 30%, това би било убийство, а не доброволно самоубийство на унищоженото малцинство. На никакви метафори или измамни безсмислици от рода на „всички сме част едни от други“ не трябва да се позволява да засенчат този основополагащ факт.
Ако държавата не е „Ние“, ако тя не е едно „човешко семейство“, което се събира заедно, за да реши общите си проблеми, ако не е синдикално събрание или селски клуб, тогава какво е?
Накратко, държавата е организация на експлоататорската класа в обществото, която се стреми да поддържа своя монопол върху използването на принудата и насилието срещу класата на експлоатираните в определена територия с цел да ги накара да се примирят с експлоатацията, привилегиите, социалното неравенство и потисничеството.

Кои са експлоататорите и кои са експлоатираните?

Първите са собствениците на икономиката, било частни (индивидуални или групови), било държавни (на колектива, образуван от политическата (партийна, военно-полицейска, административна и стопанска бюрокрация), а вторите са лишените от средства за препитание и поради това принудени да се продават на борсата на труда или да се подчиняват на заповедите и разпоредбите на стоящите над тях в обществената йерархия. Тези две основни социални класи в капиталистическото общество се състоят от различни прослойки. Между тях е така наречената средна класа, която има двойнствено положение и отношение спрямо експлоататори и експлоатирани.
Държавата (държавният апарат или съвкупност от институции) е организация, която получава своите доходи, като използва принуда, тоест заплашва своите поданици или т. нар. граждани със затвор и оръжие. Използвайки насилието за получаване на доходи, държавата обикновено не спира до там, а регулира и диктува живота и останалите дейности на своите поданици. Изглежда, че за да се докаже това твърдение, е достатъчно обикновеното наблюдение на действията на всички държави през цялата история и навсякъде по света; мъглата от лъжи и митове обаче толкова дълго крие тази дейност на държавата, че е необходимо специално и детайлно обяснение.

Какво представлява държавата?

Горе казахме нещо по въпроса, тук продължаваме. Човек идва на този свят гол и е принуден да използва ума и мишците си, за да се научи как да добие богатствата, дадени му от природата, и как да ги преобразува във форми, условия и среда, в които те могат да бъдат използвани за задоволяване на неговите и общите нужди и за подобряване на жизнения стандарт. Човек може да постигне това, само като използва своя труд, ум и енергия, за да преработва природните богатства (чрез „производството“) и да ги разпределя заедно с продуктите, създадени от други хора. Човекът е открил, че чрез процеса на доброволен и взаимноизгоден труд, производителността, а оттам и жизненият стандарт на всички участници в трудовите процеси може невероятно да се повиши. Единственият „естествен“ начин човек да оцелее и да постигне просперитет е да използва своя труд, ум и енергия, за да участва в процеса на производство и разпределение. Той прави това, като първо открива ресурсите и след това ги преобразува, за да ги превърне в продукти за потребление, след което ги разпределя според своите и на други хора нужди (съобразени с планираните за целта производствени възможности). Следователно естественият път, продиктуван от изискванията на човешката природа, е пътят на колективен труд и разпределение. Отклонени от този път през новокаменната епоха (неолита), посредством грабежа и придружаващата го политическа контрареволюция, чиято „висша фаза“ е създаването на държавата, хората се връщат към методи на борба за съществувание, чрез заграбване на ресурсите и превръщане на „ближни“ и далечни в роби (в „говорещи средства за производство“), които правят обидна за вълка сентенцията „човек за човека е вълк“. Вместо мирното и хармонично производство и разпределение, „А“ получава „своето“ само за сметка на „B“.
Немският социолог Франц Опенхаймер твърди, че има два и само два взаимно изключващи се начина за придобиване на богатства. Първият, чрез производство и разпределение на продукти – без принуда, – той нарича метод с „икономически средства“. Другият метод е по-опростен и не изисква производителност. Това е заграбване на стоки и услуги, произведени от други хора, чрез принуда и насилие. Него Опенхаймер нарича метод за придобиване на богатства с „политически средства“. „Естественият път“ на човека за неговото оцеляване и просперитет на тази земя е мирното използване на разума и енергията за производство. Трябва да е ясно, че насилственият хищнически път противоречи на естествения закон; той е паразитен, защото, вместо да увеличава производството, го намалява. „Вторият път“ преразпределя продуктите в полза на паразитен и разрушителен индивид или група; такова преразпределение намалява не само произведеното количество, но и стимула на производителя да произвежда други продукти и услуги, освен за собственото си съществувание.
В капиталистическото общество, където производството се извършва с наемен труд, двата метода за придобиване на богатства – „икономически“ и „политически“ – използват икономическата и извъникономическата принуда, упражнявани от капитала и държавата, които не са разделени с китайска стена, а са само две форми на господството. Гладът вследствие отстраняването на индивида от собствеността (чрез превръщането на обществената собственост в частна) принуждава пролетария да се продава или да разчита на милосърдието на властниците.
Сега може да се отговори по-пълно на въпроса: какво е държавата? Според Франц Опенхаймер тя е „организация на политическите средства“. Той твърди: Има два и само два коренно противоположни начина, по които човек, нуждаещ се от храна, може да придобие необходимите средства за задоволяване на нуждите си. Това са работата и грабежът, собственият труд и насилственото изземване на продуктите на труда на други хора… … Държавата, следователно, не може да се роди, докато икономическият метод не е създал определено количество продукти за задоволяване на нуждите, които могат да бъдат конфискувани или заграбени с помощта на въоръжен грабеж и насилие.
Ето защо институциите на държавата са систематизация на хищническите процеси върху дадена територия. Нейната престъпност е постоянна, но принудата и паразитизмът могат да бъдат прекъснати по всяко време поради съпротивата на жертвите. Държавата е законен, правен и систематичен канал за кражба на продуктите на чуждия труд; тя представлява каста-паразит върху общественото тяло. Тъй като производството трябва да предхожда кражбата, разпределението предшества държавата. Тя никога не е създавана чрез „обществен договор“ и винаги се е раждала чрез завладяване и експлоатация. Класически е примерът с племето на завоевателите, което прекратява изпитания метод за ограбване и изтребване на завладяното племе, осъзнавайки, че може да се граби по-дълго, по-надеждно и в по-приятна обстановка, ако на завладяното племе се позволи да живее и да произвежда, а самите завоеватели се заселват сред тях като владетели, изискващи постоянна годишна дан. Един от методите за създаване на държавата може да бъде описан по следния начин: по хълмовете на северен „Бимбилистан“ група бандити успява да установи физически контрол над територията и накрая вождът на бандата се обявява за „хан на суверенната и независима държава на Северен Бимбилистан“; и ако той и неговите хора задържат властта над завладяната територия с населението за неопределено време – о чудо! – новата държава влиза в „семейството на народите“, а бившите вождове на бандитите се превръщат в законна власт и болярство на ханството. Държавата по своя произход е напълно „социална“ институция, тя е наложена насилствено от групата на победителите върху групата на победените с единствената цел да се утвърди господството на победилата група над победените и да се защити от въстание отвътре и от нашествие от чужбина.
Разбира се, тези обяснения и твърдения оставят открит въпроса към кой метод спада грабежът на награбеното? На него и на приватизацията и етатизацията ще се върнем по обстойно в добавения параграф „Държавност и собственост“. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *