АНАТОМИЯ НА ДЪРЖАВАТА

печат
» » » продължава от миналия брой

Историята като борба между властта на държавата и силата на обществото.

Тъй като двете основни и взаимно изключващи се отношения между хората са мирното сътрудничество и принудителната експлоатация, производството и хищничеството, историята на човечеството – особено икономическата – може да се разглежда като конкуренция между тези два противоположни принципа. От едната страна са творческата производителност, мирният обмен и сътрудничеството; от другата са принудата, диктатурата и хищническият интерес към тези социални отношения. Албърт Джей Нок удачно нарича тези две съперничещи си сили: „обществена власт“ и „власт на държавата“.
Обществената или социалната власт е властта на хората над природата, тяхното сътрудничество при оползотворяването на природните ресурси и разбирането на законите на природата в интерес и в полза на всички участващи. Социалната власт е също така власт отвъд природата – качеството на живота, постигнато от хората със съвместна работа и взаимноизгоден обмен. Властта на държавата, от друга страна, както видяхме, е принудително и паразитно заграбване на резултатите от това производство в полза на непродуктивните (всъщност дори антипродуктивни) властници. Докато социалната власт е власт над природата, властта на държавата е власт над човека. В протежение на цялата история производителните и творчески сили на човека постоянно създават нови начини за преобразяване на природата в полза на човека. Това става във времена, когато на обществената власт се удава да преодолее властта на държавата или да намали значително степента на нейната намеса в обществото. Рано или късно обаче държавата прониква в тези нови пространства, за да осакати и премахне обществената власт. Ако в много западни страни от XVII до XIX век социалната власт се засилва и съответно растат свободата, мирът и материалното благополучие, то двадесети век в основата си е векът, когато властта на държавата отново взема връх – със съответно връщане към робството, войната и разрушенията.
През XXI век човечеството отново е изправено пред избора между злокобното управление на държавата – вече въоръжена с плодовете на творческите и интелектуални сили на човека, иззети и извратени за собствените ѝ планове – и заместването ѝ със самоуправлението, пряката демокрация или анархията като свободен съюз на общините.
Последните няколко века са времена, когато хората се опитват да наложат конституционни и други ограничения на държавата, но успяват единствено да разберат, че подобни ограничения – като всички други опити за обуздаване на държавата – са обречени на провал. От всички многобройни форми на държавите през вековете, от всички концепции, понятия и институции, никоя не е успяла да сдържи държавата под обществен контрол.
Проблемът с Левиатан очевидно е далеч от всякакви конституционни решения, както е било винаги, откак съществува. Успешното и окончателно решение на неговия проблем е посочено от Михаил Бакунин. То се нарича социална ликвидация, под което се разбира премахването на държавността и на собствеността и заместването им от анархокомунизма. •

Мъри Ротбард
авторизиран до неузнаваемост и обърнат наопаки превод на Г. К.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *