Антидържавност и аполитичност

печат
» » » продължава от миналия брой

А всеобщото избирателно право? – Лъжа, илюзия, фикция, измама, фокус-мокус, както и всичко останало. Признавам си откровено, аз съвсем не споделям педантичното преклонение на вашите радикални буржоа и вашите буржоазни републиканци пред всеобщото избирателно право. Ще ви изложа основанията, позволяващи ми да не се възторгвам. Засега ще е достатъчно да изкажа в качеството на принцип истината, която ми изглежда неоспорима и която няма да ми е трудно да докажа по-долу както теоретически, така и с помощта на много факти, взети от политическия живот на всички страни, имащи сега демократически и републикански учреждения. Тази истина се заключава в следното: всеобщото избирателно право, докато съществува в общество, в което народът, работническите маси са в икономическо отношение подвластни на господстващото малцинство земевладелци и капиталисти, колкото и независими или свободни да са – или, по-точно, да изглеждат – тези маси в политическо отношение, такова право ще може да им даде само призрачни антидемократични и съвършено противоположни на нуждите, на наклонностите и на реалното желание на населението избори.
Бакунин се позовава на всички избори и плебисцити от времето на Втората Империя, особено на изборите от 1848 г. за Учредителното събрание, президентските избори и накрая майските избори през 1849 г. за Законодателното събрание, които са проведени без всякакъв административен натиск или официално вмешателство и довеждат до тържеството на реакцията. Бакунин се позовава на Прудон, който пише: Един от първите актове на Временното правителство, с който то се гордееше особено, беше въвеждането на всеобщото избирателно право. В същия ден, в който декретът бе публикуван, ние писахме следните слова, които биха могли да се сторят парадокс: Всеобщото избирателно право е контрареволюция. Може да се съди по събитията дали сгрешихме. Изборите през 1848 г. бяха проведени в голямата си част от поповете, „легитимистите“, привържениците на династията – от всичко реакционно и най-ретроградно във Франция. Друго не би и могло да бъде. Не би могло, добавя Бакунин, и не може да бъде иначе, докато обществото е построено на началата на икономическото неравенство, докато остава разделено на две класи, от които едната, експлоатиращата, привилегирована класа се ползва от всички преимущества на богатството, просвещението и свободното време, а другата, включваща цялата маса на пролетариата, има за своя съдба убийствения и принудителен физически труд, невежеството, нуждата и техният неизменен спътник – робството, не правовото, а фактическото.
Селският и градският пролетариат не може да противостои на интригите на клерикалната, аристократичната и буржоазната политика. В своя защита той има само едно оръжие – своят инстинкт, който почти винаги го привлича на страната на справедливостта и истината. Инстинктът обаче е недостатъчно оръжие за предпазване на пролетариата от реакционните машинации на привилегированите класи.
Ние отричаме, че всеобщото избирателно право е оръдие, от което народът може да се възползва, за да извоюва икономическа и социална справедливост или равенство; понеже всеобщото избирателно право, осъществявано от народа не в условията на равенство и справедливост, а в условия на неравенство и несправедливост, царящи в съвременното общество, в обстановка на народна зависимост и невежество, представляващи неговия естествен и фатален резултат, неминуемо го води да гласува против интересите на народа и само за интересите и господството на буржоата.
Изхождайки от това, ние твърдим, че така наречените социалдемократи, които в тези страни, където още няма всеобщо избирателно право, се стараят да убедят народа, че той е длъжен да го завоюва преди всичко, както това правят сега вождовете на социалдемократическата партия в Германия, казвайки му, че политическата свобода е предварителното условие за неговото икономическо освобождение – те или сами са жертви на плачевно заблуждение, или мамят народа. Нима те не знаят, че тази предварителна политическа свобода, тоест необходимо съществуваща вън от социално-икономическото равенство, ще бъде буржоазна свобода, тоест основана на икономическото робство на народа и следователно неспособна да произведе своята противоположност и да създаде това социално-икономическото равенство, което предполага унищожаване на изключителната свобода на буржоата?
Защо обаче народът не може да изпрати в законодателните събрания и в състава на правителството свои хора, хора от народа? – пита Бакунин и отговаря с два аргумента. Първо, хората от народа, принудени да живеят от труда на своите ръце, нямат време да се отдадат изцяло на политиката; а тъй като в повечето случаи са незапознати с политическите и икономическите въпроси, които се решават на високите етажи, те почти винаги ще бъдат баламосани от буржоазните политикани и адвокати. И второ, което е още по-сериозен довод, достатъчно ще е тези хора от народа да попаднат в редовете на управляващите, за да се пропият незабавно от всички предразсъдъци и недостатъци на господстващите класи, да се превърнат на свой ред в буржоа, понякога даже по-гнусни и отнасящи се с по-голямо презрение към простолюдието, от което са излезли, даже от буржоата по рождение. В своята полемика с марксистите, които казват, че тяхното управляващо малцинство ще се състои от работници, той възразява: Да, от бивши работници, които само като станат управници или представители на народа, ще престанат да бъдат работници и ще започнат да гледат на целия черноработнически свят от държавническа висота; ще представляват вече не народа, а себе си и своите претенции да управляват народа. Който се съмнява в това, изобщо не познава природата на човека.
Тук работата не е в измяната, както предполага разпространеното обяснение. Това е грешка; главната причина за такива метаморфози е промяната в перспективата и положението: оказвайки се в ролята на народни представители и управници, вчерашните работници, дори да останат напълно искрени, започват да гледат иначе на нещата, да оценяват другояче събитията и отношенията. Уверен в тази истина, аз не се боя да заявя, че ако утре се учредят правителство и законодателен съвет, парламент, съставени изключително от работници, то тези работници, които днес са пламенни социалдемократи, вдругиден ще се превърнат в отявлени аристократи, в по-смели или по-хрисими поклонници на принципа на властта, в угнетители и експлоататори. Тъй като държавният, извънчовешки – а затова и противочовешки – морал не е продукт само на покварата на хората, изпълняващи политически функции, може да се каже обратното, че покварата на тези хора представлява естественото, необходимо следствие от самата институция на държавата. Ето защо народът инстинктивно ненавижда всяка власт и всеки големец. Природата на човека е такава, че ако му дадат възможност да върши зло, тоест да храни своето тщеславие, своето честолюбие, своята алчност за чужда сметка, той ще го върши. Ние, разбира се, сме искрени социалисти и революционери: и ето, ако се облечем във власт и я съхраним в течение на някакви месеци, ще престанем да бъдем това, което сме сега. Като социалисти ние сме убедени, че социалната среда, положението, битието са по-могъщи от разума и волята на най-силния и решителен човек и именно затова искаме не естествено, а обществено равенство на личностите като условие за справедливостта и основа на нравствеността; именно затова ние ненавиждаме властта, както я ненавижда и народът.
Няма нищо по-опасно за личния морал на човека от навика да заповядва. Най-добрият, най-умният, най-безкористният, най-благородният, най-чистият човек неминуемо и винаги ще се разврати от тоя занаят. Тази деморализация задължително се съпровожда от две чувства, присъщи на властта: презрение към народните маси и преувеличение на собствените достойнства. Вината за това пада не върху цялата природа, а върху социалната среда.
Така, след задълбочен анализ на същността и ролята на държавата, нейните институции и човешкия им пълнеж в обществения живот и в „съдбата“ на експлоатираните и потискани трудовите маси, Бакунин прави извода за несъвместимостта на държавата с освобождението им и за първата задача в разрушителния период на социалната революция – унищожаването на държавата и на властта във всичките им форми – като задължително условие за успеха на революцията.
Обратно, според марксистките „революционери“ – болшевики, троцкисти, маоисти и др. – основният въпрос на революцията е въпросът за завземането на властта.
В централния спор – пише Стеклов, преди да бъде ликвидиран от „пролетарската“ диктатура на Джугашвили – по основния въпрос на пролетарското движение – завоюването на политическата власт от работническата класа, за установяване на диктатура на пролетариата, за създаване на революционна държава за подготвяне на основите на социалистическия строй, болшевиките бяха за завземането на властта от пролетариата в интерес на социалната революция. Бакунин отхвърляше това в името на анархията, не само в бъдеще, но и в момента на социалната революция.
Историята реши недвусмислено този спор: болшевиките слязоха от историческата сцена със скимтене пред монополистическия капитал и неговата държавност, превърнаха се в негови добре платени слуги. За 75 години върхушката на техния „авангард“ се превърна в номенклатура, а тя – в „червена“ буржоазия. Така завършиха превъплъщенията на руския марксизъм – от Утин до Путин…

Анархизмът

Бакунин отрича самия принцип на държавността, възможността и допустимостта на политическата борба за работническата класа като компромис с държавния принцип. Според него държавата трябва да се разтвори в обществото, свободно организирано върху началата на справедливостта. Единственото, което държавата може да направи, е да се махне и да изчезне. Държавата трябва да се откаже от своята роля на провидение, опекун, възпитател и регулатор на обществото, да се откаже от всяка репресивна власт и да се ограничи до подчинената роля, която ѝ е отредил Прудон – обикновена канцелария, нещо от рода на главна кантора в служба на обществото. Социалната революция трябва да доведе до унищожаването на всеки принцип на власт и тогава правителството ще се превърне в обикновено управление на общите дела. С унищожаването на политическата централизация, с разпускането на политическата държава ще се приложи принципът на доброволната организация от долу нагоре, единственият принцип, който осигурява пълна свобода на личността и групите. Ето защо социализмът е федералистичен и ето защо целият Интернационал приветства с възторг програмата на Парижката Комуна… Тя искаше единство на нацията, на народа, на френското общество, а не държавно единство… Истински народната организация започва отдолу, със сдруженията и комуните. Организирайки по такъв начин от долу нагоре, федерализмът става политическо учреждение на социализма, на свободната и спонтанна организация на народния живот.
Икономическото освобождение на работниците е невъзможно при съвременните политически и социални учреждения. Затова, за да го осъществим напълно, ще бъде необходимо да се разрушат всички съществуващи учреждения: държава, църква, съд, банка, университет, администрация, армия и полиция, които са крепости, издигнати от привилегията, против пролетариата; тях е недостатъчно да съборим в една страна, нужно е те да бъдат съборени във всички страни, защото от времето на образуването на най-новите държави през XVII и XVIII век между всички тези учреждения съществува все по-голяма солидарност и все по-здрав международен съюз, независимо от границите, разделящи отделните страни.
След разрушаването на всички тези учреждения Бакунин прокламира следната програма, която е най-обикновен израз на най-дълбоките и заветни инстинкти на народа: Мир, свобода и щастие на всички угнетени. Война срещу всички потисници и грабители. Пълно връщане на капиталите, фабриките, оръдията на труда и суровините на сдруженията на трудещите се. Земята на тези, които я обработват със своите ръце. Свобода, справедливост, братство по отношение на всички човешки същества. Равенство за всички. За всички – всички средства за развитие, възпитание и образование и еднаква възможност да живеят от труда си. Организация на обществото по пътя на свободната федерация от долу нагоре на промишлените, земеделските, научните, художествените или литературните сдружения – първо в комуната; федерация на комуните в области, на областите в нации, на нациите в братски Интернационал.
В стремежа към социална ликвидация на държавата и всички свързани с нея учреждения, към анархистическа революция Бакунин предполага едновременност на политическата и социалната революция.
Политическата революция, извършваща се едновременно със социалната революция и неотделима от нея, е своего рода неин израз или проява с обратен знак. Тя ще бъде не преобразуване, а грандиозна ликвидация на държавата и радикално унищожаване на всички политически и юридически институции, които имат за своя цел поробването и експлоатацията на народния труд от привилегированите класи. Едновременно със събарянето на икономическото могъщество на земевладелци, капиталисти и господари ще се разруши политическото господство на всички така наречени представители на държавата, короновани или не, като се започне с императорите и кралете и се свърши с последния жандарм и селски стражар, на всички висши или низши държавни учреждения, на всички класи и личности, които – в името на властта, основана за едни на божественото право, а за други – на избраните от народа с всеобщо гласуване, сляпо или раболепно осъществявано от масите, злонамерено експлоатирано и извратено от експлоататорите на тези маси – действат по отношение на тях в качеството си на владетели и господари. Социалната революция ще помете всички тези учреждения и всички тези представители на вечната тирания, открита или замаскирана, не за да ги замени с други, а за това щото веднъж завинаги да унищожи самия принцип на суверенитета, на господството и властта; и всеобщото избирателно право, действайки в обстановката на тази революция и имайки за свой изходен пункт завоюваното от нея социално и икономическо равенство, не ще има за своя цел, както си въобразяват и се надяват много така наречени социалисти, създаването на нова държава и ново политическо правителство, които биха дали нови господари на тази „низка тълпа“, а ще се стреми да се организира, действайки от долу нагоре, посредством свободната федерация, свободата и труда на всички – народи, провинции, комуни, сдружения и личности – на единствената основа на човешкото братство и равенство.
Такава е истинската програма на революционния социализъм.
Щом политическата и социалната революции са неразделни, място за политика на Интернационала няма, освен тази, която си поставя незабавно и пряко за цел пълното и окончателно икономическо освобождение на работниците.
Вън от системата на Мацини – тоест системата на република-държава – има само една политика, политиката на републиката на комуните, републиката-федерация, социалистическата република, тоест анархията. Това е политиката на социалната революция, която се стреми към унищожаването на държавата и към икономическата и напълно свободна организация на народа – организация от долу нагоре, посредством федерацията.
МАТ ще остане вярна на своя принцип и никога не ще съдейства на политическата агитация, която няма пряка и непосредствена цел пълното икономическо освобождение на работниците, тоест унищожаването на буржоазията като класа, никога не ще поддържа революция, която в самото начало не напише на своето знаме Социална ликвидация.
Какво е длъжен да прави Интернационала през този повече или по-малко дълъг период, който ни отделя от тази ужасна Социална революция?
Отричайки, съгласно своите статути, всяка национална и местна политика, МАТ придава на работническата агитация във всички страни чисто икономически характер; неговата цел ще бъде намаляване на броя на работните часове и увеличаване на заплатите, а средство – сдружаването на работническите маси и създаване на каси за съпротива. С две думи МАТ е против всяка политика, защото целта на всяка политика е завземането на властта.
Преди всичко интернационалистите трябва да се обърнат към масите в името на техните материални интереси, на първо място, за да преминат впоследствие към моралните им интереси, тъй като, доколкото те са колективни интереси, винаги представляват само израз и логично следствие от материалните. Те не могат да чакат масите да дойдат при тях, а трябва да се отправят към тях, там, където се намират, в тяхната ежедневна действителност, която е всекидневен труд, специализиран и разделен от занаятчийските корпорации, повече или по-малко организирани, благодарение на потребностите на колективния труд във всяка отделна промишленост, за да ги привлекат към общата цел на великата Асоциация на работниците от всички страни на света, накратко, да ги привлекат към общата организация на Интернационала. •

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.