Бачкатора, Инволюцията, Лука и Полягането

печат

Недоволството на младите в Китай избива на повърхността

Заглавието на статията може да звучи безсмислено на незапознатите с китайския интернет. Четирите думи са меми (масово разпространявани в интернет миниатюри с определен сюжет, най-често закачливи – б. ред.), свързани с общото усещане за безнадеждност, изпитвано от мнозина китайски младежи.
Репресивният характер на китайската държава кара младежите често да изразяват своето негодувание в интернет на кодиран език, в популярни меми с присъщата на младите оригиналност. Много от тези меми придобиват огромна популярност едва през последната година въпреки гръмко прокламираното от властта сравнително успешно възстановяване след пандемията от COVID-19.
Бачкатора е мема, заредена със самоирония и използвана обикновено от млади работници на ниските нива, които разбират, че им е отредено незавидното място на фураж в стопанството на началниците. За разлика от верующите в „упорития труд“ и „кариерното развитие“, пробутвани от корпорациите и компартията, Бачкатора е наясно, че няма да бъде възнаграден с благоденствие за дългите години трепане за шефа.
На една от най-разпространените меми за Бачкатора пише: докато Бачкатора бачка, шефът със сигурност ще живее добре. Самото понятие тръгва от Хонконг, но днес много млади китайски работници и работещи студенти често описват с него себе си и своето положение.
Инволюцията е друга мема, с която младите изразяват своя песимизъм за днешната система. Думата е слабо известен термин от социологическия жаргон, въведен от американския учен Клифърд Геерц, но днес милиони китайски потребители на интернет описват с нея усещането за застой и упадък в своя живот.
Някои я използват, за да изразят своя песимизъм за напредъка на страната. За други тя показва как работниците в Китай непрекъснато са насъсквани едни срещу други от началствата и системата. Мемата се използва по най-различни начини, но всички те са обединени от общата тема за безнадеждността под властта на режима.
Китайските младежи сравняват себе си и с Лука – нещо, което се отглежда само за да бъде скубано всяка година от капиталистите и бюрократите.
Друг аспект на същата мема е дълбокото негодувание срещу репресивния характер на китайското общество, в което никой няма право открито да изразява своето несъгласие, а хората са превърнати в безгласен зарзават, който управляващата класа може да кълца както си ще.
И не на последно място, през април тази година на сцената изгрява нова мема – Полегни.
Можем да проследим появата на Полегни до една малка публикация във форума Байду Тиеба на потребител с псевдоним Добронамерен пътник, с която той изразява погнуса от днешното общество, постоянно изискващо от хората да преследват материално благополучие и да спазват безсмислени норми. Според потребителя решението е в отказа да участваш в идиотската надпревара, да полегнеш и да живееш като обикновен човек.
Публикацията моментално набира огромна популярност и вдъхновява мнозина да създават вариации на същата тема – отказът да играеш по правилата на днешното общество. Въпреки че първоначалната публикация е просто абстрактна критика на комерсиалния свят, следващите превъплъщения на Полягането придобиват много по-явни антикапиталистически окраски.
Такъв пример е самоделният музикален видеоклип на потребителя wufu6666 в Доуин (Тик Ток в Китай) със следния текст:

Да полегнем, „полегнисти“!
Щели сме да си съсипем бъдещето?
Нека да си вдигат наемите,
щом не ми се нрави, ще Полегна!
Рулетката на живота и смъртта
се върти, но винаги пада на 966.
Затова ставам рицар на мързела.
Те ми казват: добре, лягай и чакай
да умреш!
Аз им казвам: ако не Полегна, ще умра
от бачкане!
Бързо, бързо Полегни,
да не станеш Лук за Капитала…

Тези стихове са израз на гнева на китайската младеж срещу една система, която ги оставя на прищевките на шефовете и рентиерите, принуждава ги да се трепят „на 996“ (от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата).
Въпреки че в песента и първоначалния вариант на мемата явно се прокрадват нотки на обезсърчаване и апатия, на бунта на „безделието“, други използват Полягането като начин за заобикаляне на вездесъщата китайска цензура и активна пропаганда за промяна.

Срещу държавата

Освен с разпространяването на тези „нежни“ форми на протест, в отделни случаи младежта директно критикува държавата в интернет. В Китай, където всички регистрации в социалните медии са свързани с истинската самоличност на потребителя, това е невероятно. Да критикуваш открито държавата, извън разрешените изключително тесни граници, е много опасно, но младите в Китай все повече не се страхуват да го правят.
След като мемата на Полягането е подета от милиони млади в интернет, държавата на компартията в началото решава да я цензурира. Много форуми и чат групи, свързани с мемата, са свалени от мрежата. Свалят дори чат групи с имена, в които има някакъв лек намек за полягане – например Дебнещият дракон.
За голямо нещастие на компартията Полягането е толкова популярно, че е невъзможно да бъде изтрито от интернет. Тогава решават открито да го критикуват като тенденция в обществото, но предизвикват единствено яростния отпор на младежта.
Първият изстрел е даден от официалния акаунт на китайския комсомол в социалните мрежи. Комсомолците публикуват фотомонтаж с млади войници и медици, над които се мъдри лозунгът Днешната младеж никога няма да полегне! Следва надпис, възхваляващ отрудените млади патриоти във войската, техниката и медицината.
Ответният удар е мигновен и смазващ – стотици коментари открито пустосват държавните медии като изгубили всякаква връзка с реалността и получават хиляди „лайкове“ за броени минути.
Режимът атакува мемата дори в излизащия на английски официоз на компартията Глобал Таймс: Китай се намира в един от най-значимите етапи по своя дълъг път към национално обновление. Младежта е надеждата на страната и нито тяхното лично положение, нито положението на страната им позволява „да полегнат колективно“.
Режимът на компартията и буржоазията изтъква необходимостта от мащабни колективни усилия – с младежта на предна линия – за „обновлението“ на нацията. За младите обаче е все по-ясно, че не нацията, а само капиталистическата класа забогатява от потта на работническата.
Друг пример е скорошното решение на държавата да разреши на семействата да имат три деца, за да облекчи проблема със застаряващото население. Предвид жестокото налагане на политиката на едно дете в миналото, държавата на компартията се опитва да представи новата мярка като „огромен подарък“ за китайския народ.
В подготовка за голямото събитие държавната медийна корпорация Синхуа пуска анкета в интернет едновременно с официалното обявяване на политиката, в която пита читателите дали са склонни да имат повече деца.
През първите часове повече от 93% от анкетираните отговарят, че твърдо не смятат да имат деца. Стъписана от неочаквания резултат, Синхуа е принудена да свали анкетата само няколко часа, след като я качва.
Резултатът показва, че отглеждането на деца в Китай става все по-скъпо и не е по силите на повечето млади семейства. Показва също така, че потребителите на интернет са бесни на държавата, че е в пълно неведение за реалното състояние на нещата. По думите на млад техник пред вестник Саут Чайна Морнинг Поуст:
Богатите и властта са монополизирали почти всички средства за живот, а ние от работническата класа все повече трябва да работим от 9 до 9, 6 дни в седмицата, и пак не можем да си позволим вноска за апартамент, даже разходите за отглеждане на дете.
Има редица други скорошни примери за все по-яростен отпор срещу компартията в интернет.
Всичко това показва, че въпреки широко разтръбяваното сравнително успешно възстановяване на китайската икономика от пандемията, младото поколение не усеща никакво облекчение. Избликът на негодувание е първо в интернет.

Борба по улиците?

Поради мощната мрежа за следене младите изразяват своето недоволство предимно в интернет. Тази тенденция се утвърждава през последните две години и няма признаци на отслабване. Надигащият се гняв и неприязън обаче все повече избиват и в реалния свят.
В началото на юни например студенти от различни университети в провинциите Дзянсу и Джъдзян организират яростни протести срещу плановете на правителството да понижи статута на техните учебни заведения на „полувисши“ и практически да обезцени постигнатите с труд дипломи на много техни възпитаници.
Диплома от „полувисше“ учебно заведение, а не от университет, намалява шансовете на един завършил да намери добра работа поради битуващото предубеждение, че „полувисшистите“ са слаби студенти и затова заслужават само нископлатена работа.
Лъсва поредната лъжа на режима – че Китай е социалистическа страна, – защото една наистина социалистическа страна би осигурила качествено образование и работа на всички.
Неочакваният изблик на протестите в началото принуждава училищните власти да „отложат“, вместо да отменят планираните мерки. Студентите обаче настояват плановете да бъдат отменени и са готови да продължат протестите и митингите дотогава. Това кара държавата да прибегне до жестоки погроми с разполагане на специални полицейски части.
В същото време държавата започва да клевети протестите като дирижирани от чужди агенти, въпреки че много от протестиращите студенти се обявяват за твърди поддръжници на режима (някои дори подкрепят репресиите срещу протестите в Хонконг през 2019 г.).
Държавата също така разпространява лъжата, че студенти от Нанкинския университет били взели своя ректор за заложник, която е повтаряна от чуждестранни медии като BBC.
Към момента има само откъслечни сведения за състоянието на тези протести. Не можем да предвидим техния резултат, но можем да бъдем сигурни, че паническото безцеремонно отношение на държавата към студентите, които се опитват да защитят собственото си бъдеще, несъмнено ще разкрие пред цяла нова прослойка от китайската младеж истинския характер на режима, който властва над нея.

Поляризацията на обществото и главоблъсканицата за държавата

Режимът усеща разклатената подкрепа и се опитва да я стегне с репресии и цензура, от една страна, и с раздухване на шовинизъм и национализъм, от друга.
Това до голяма степен обяснява шовинистичната вътрешна политика и заплахите за война във външната през последните години. Типичен пример е явлението, известно като Бойците вълци – политици и медийни знаменитости, които истерично и театрално бълват нападки срещу критиките отвън, за да надъхат масите с национализъм.
Така в интернет се появи дясното движение, известно като Малките розови, които яростно – и доброволно – защитават режима на компартията, нападат и доносничат на властите срещу всички опозиционно настроени в китайското интернет пространство.
За нещастие на компартията опитите ѝ да играе балансьор между различните прослойки на масите излизат извън контрол. Растяща част от Малките розови, надъхани с националистическата отрова, с която държавата ги захранва, вече се обръща срещу своите господари, защото не са достатъчно националисти! Дори някои от така наречените Бойци вълци открито са подлагани на критика отдясно. Ху Сидзин, надутият редактор на държавната медия Глобал Таймс, например призовава компартията да увеличи своя ядрен арсенал, за да се противопостави на САЩ. Ху се счита за един от първите Бойци вълци и е истеричен глашатай на режима на компартията с множество последователи. Въпреки това, на 1 май тази година той смъмря друга държавна медия, че е публикувала „необмислено“ отвратителна мема, която се подиграва с починалите от COVID-19 в Индия. Това му спечелва гневни реакции от много негови стари привърженици, които не виждат нищо лошо в публикацията.
Друг пример е един от сегашните говорители на външното министерство Жао Лидзян, друг виден Боец вълк в редиците на режима, който става интернет знаменитост с войнствената си националистическа защита на Китай срещу чуждите медии. Въпреки това той открито е скастрен от много свои последователи, че е публикувал поздравление до китайските мюсюлмани за Рамадан. За неговите яростни шовинистични привърженици е недопустимо Жао да показва слабост към всякакви чужди религии, защото това е антикитайско.
Тези широко известни случаи, в които бесните кучета се хвърлят срещу своите господари Вълци, отразяват все по-незавидното положение на компартията в китайското общество. От една страна, сме свидетели на нестихващ подем на обществено недоволство и класова борба, насочени към държавата и днешната система. От друга страна, десните внушения, култивирани от държавата, се оказват не само недостатъчни да заглушат негодуванието срещу компартията, но излизат и извън контрола на режима. Властта ще трябва да разчита на груби репресии, за да задържи своето положение, докато земята продължава да се клати под краката ѝ. •

Дао Фейшан
23 юни 2021 г.
socialistrevolution.org


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.