Безусловен базов доход

печат
Бъдещето – това не са само развити адитивни технологии, роботизиран бит и роботизирани автомобили … бъдещето означава все по-масова безработица … през 2020 г. в развитите страни работата си ще загубят поне 5 милиона души вследствие на развитие на системите на изкуствен интелект и роботехниката – според доклада на Световния икономически форум.
Само допреди месеци преобладаваха мненията, че роботизацията, макар да закрива безвъзвратно едни видове работни места (чети: професии), ще създава нови, каквито не е имало преди. Фактите обаче бодат очите и на най-безочливите щатни оптимисти (чети: специалисти по баламосване на т. нар. обществено мнение).
Кои факти?
Например в Китай, въпреки – а може би благодарение на – коронавирусната епидемия се случват далеч по-съществени неща – продължават съкращения на работници и служители, фабриките сменят до 90% от персонала си с роботи и автоматизирани системи, при което отчитат повишаване на производителността на труда два и половина пъти.
Във влачещата се на опашката на развитите – а дори и някои „развиващи се“ страни – Русия е планирано съкращаване на „офисния планктон“ в банката Сбербанк, аналогична на предишната българска ДСК. Три хиляди души, занимавали се с бумащина, ще бъдат сменени с компютърна програма до средата на тази година – поне така бе обявено.
Оттук само най-глупавите блогъри и дейци на попрището „интернет журналистика“, както и онези, чиито поръчки не са били сменени, не си вадят изводите за неизбежната криза, която влачи със себе си „Четвъртата промишлена революция“ – криза на „пазара на труда“, задълбочаване на неравенството.
Затова все по-често „опорната точка на оптимизма“ е представяната като панацея идея за „Безусловен базов доход“ (ББД). За ББД се говори отдавна, но напоследък по-настойчиво, като сред авторите на публикации по темата се намират някои, които откровено казват: нека преди народните маси да се сетят за опита на лудитите от миналото и тръгнат да трошат роботизираните производства, да решим проблемите с този „вълшебен инструмент“ – ББД.
Залогът върху „новите икономически закони“, които включват ББД, обаче ще изиграе ролята на болкоуспокояващо за пациент с възпален апендикс.
ББД е концепция държавата или контролирана от нея институция да плаща редовно на всеки гражданин определена сума, без значение дали получателят има някакви доходи и без да изисква от него какъвто и да било „общественополезен труд“.
Концепцията е наистина стара – за нея пише още Томас Пейн през 1795 г. Мисълта на Пейн, че всеки човек от дадена общност има право на дял от „националното богатство на страната“, е практически узаконена от британския парламент през 1943 г., но с толкова условности, че от самата безусловност на този дял не останало нищо. Сметнали я за твърде скъпа за администриране и тя присъства като декларация – както всички красиви благини на „либералната демокрация“: има ги нейде записани и признати, но получаването на полза от тях е меко казано проблематично.
Съвременните апологети на ББД от една страна опровергаха минали митове, а от друга породиха нови – и главният е, че „вълшебният инструмент“ ще „реши проблемите“. Предпазливо, за да не се оплетат в лъжи още преди старта, рекламиращите ББД обичат да говорят за „нюанси“. Колко точно пари да изплаща държавата на гражданите? Трябва ли ББД да покрива разходите за образование? По-смелите поставят въпроса „откъде толкова пари, след като работещите намаляват за сметка на пенсионерите“?
Още през 2011 г. благотворителни организации пуснаха пробната версия на ББД в най-бедните африкански страни като Кения, Уганда и Руанда. Оказало се, че хората… не искат пари! Със същото недоверие се сблъскват програмите за овладяване на СПИН, подобряване на санитарните условия, образованието, правата на жените.
Бедняците твърдо знаят, че сиренцето без пари го има само в капаните.
Капанът в случая е прозрачен – вземете парите… и не се бунтувайте против системата, приспособете се към нея, а ББД ви е „рамо“ за това приспособяване. Морковче пред носа на магарето, което обаче можеш да гризкаш… и да мечтаеш за нещо повече от гарнитурата към ястието – някога в бъдеще. Когато ББД „реши проблема“ с неравенството и безработицата.
На редовния читател на „СМ“ би трябвало да е ясно – това значи никога. Но пък животът не ще бъде толкова непоносим. За дълбоко мизерстващите това, уви, се оказва достатъчно…
В споменатата Кения през 2015 г. около 45% от въвлечените в експеримента почти 30 хиляди души отказали да получават ББД.
Останалите обаче показали „повишаване на икономическата активност“ – 17%. Тоест, получавайки ББД, хората си намирали работа. Аналогично преди това в Намибия безработицата спаднала с 11% в районите на експеримента.
Въпросът е – и какво от това? Безработицата идва от технологиите, които не се нуждаят от участие на човешки труд в производството и разпределението на блага. Нима разчетът е, че до Африка скоро няма да стигне роботизацията?
В една Уганда размерът на ББД възлиза на фантастично тлъстата сума 9 долара седмично на семейство. Добрата стара милостиня, която да създава у получателите емоционалното чувство на задължение да се държат прилично.
Добре, в африканската сиромашия нещата са „проработили“ – според оценката на експериментаторите. Ами в „белите страни“? Например в САЩ? Където 9 долара на час се виждат малко? Затова от 2017 до 2022 г. се провежда игра с по-големи залози – по хилядарка месечно за бедняците от град Оукланд, които имат месечен доход под 2000 долара. В програмата са включени 100 семейства.
В Европа същият експеримент тече във Финландия, включени са случайно избрани безработни граждани, които получават малко под 600 евро месечно. Отчетени резултати за изминалите три години: участниците в експеримента започнали допълнителна работа или собствен бизнес, повече потребяват и по-пълно си плащат данъците. Отделен бонус – понижение на чувството за тревожност и депресивни настроения…
Дойдохме си на приказката. Идеята за ББД е чисто и просто подкуп с мотото „примири се“. Източник на „позитивни емоции“ за получателите. Нараснало потребление. Повече данъци за държавата.
Кои от проблемите на роботизиращия се и застаряващ свят обаче са решени, а не заметени под килима на „пониженото чувство за тревожност“?
Изследователският проект ББД продължава от Канада до Индия. Отработват се механизмите за нови начини на ефективно демотивиране на хората да желаят радикална промяна на самата капиталистическа система.
Интересното е, че макар и при държавно участие, експериментите разчитат на средства от частни дарители.
Експериментаторите са принудени да признаят – мащабирането на ББД от отделно взето африканско село или европейски градски квартал, от няколкостотин опитни зайчета до размерите на цяла страна и цялото ѝ население е доста проблематично. Парите, казват те, „не се вземат от въздуха“, при все че банките и държавните органи правят точно това. Затова ББД фактически отменя всякакви други социални плащания като помощи за изгубили работа, пенсии, детски надбавки; апологетите на ББД декларират намерението да съкратят бюрократичния апарат (празно обещание), да отменят всякакви следи от „безплатност“ на образованието и здравните услуги (което вече се случва и без това), да увеличат данъците (че как иначе! а че не се връзва със „съкращаване на бюрокрацията“, кой го е грижа) и други непопулярни мерки…
При все това данните от предишни експерименти (например в Канада в края на 1970-те) говорят, че уловката постига целите си. Гражданите получатели се чувстват задължени към системата, активно се стремят да се впишат в нея. За подобни случаи у нас имаме поговорката „с памук душата вади“. Засега се смята, че ББД влияе добре върху „желанието на човек да се развива“ (отново подчертавам – в рамките на системата, в която едни остават богати и богатеят нататък, недосегаеми във всяко отношение, докато останалите… се трудят „за развитието си“).
Канадският експеримент от 1975–1977 г. показал, че хората искат да работят, даже когато им предлагат да не го правят и да получават пари за безделието си… и пак същата питанка – как това решава проблема с предизвиканата от роботизацията безработица?
Коментаторите на темата ББД казват нещо интересно: базовият доход е реакцията на хората срещу пазарната система, която благодарение на роботизацията стига до състоянието на пълно обезценяване на човешкия труд.
И без тази уговорка анархистите знаят, че осъзнато или не, човекът се съпротивлява на пазарното чудовище. Не компютрите и роботите го правят такова – чудовищно, те само свалят кадифените му ръкавици и измиват благостния грим от хищната му мутра.
Колкото до мераците ББД да „излекува“ недъзи като бедност, скъп държавен апарат, острия конфликт на неравенството, да позволи на хората да вършат онова, което им е присърце, а не каквото обстоятелствата ги принуждават – това са или фантазии на откъснати от реалността наивници, или пресметливи лъжи, призовани да превърнат още няколко идващи поколения в „загубени“.
Абсурдно е – източникът на „доходи“, които биха могли да финансират истински ББД, е самата роботизация. Без да се налага роботизираните заводи да печатат пари. Достатъчно е да създават нужните за човешките потребности блага. Работното време да се свива, както и пенсионната възраст – поне докато не се появи ефективно забавяне или премахване на старостта като физиологичен феномен. И тогава „ББД“ е чисто и просто свобода на достъп към всякакви блага, които даден индивид смята, че се нуждае от тях. Дори минута размисъл над това изречение обаче води до разбирането, че такъв подход е невъзможен при запазване на капиталистическите схеми, при запазване на държавата като форма на обществена организация. Затова те съчиняват начини да съвместят несъвместимото, да останат на върха, а онези под тях да бъдат лишени веднъж завинаги от желанието да постигнат реална, не престорена или заместваща справедливост, да развият у себе си синдрома на благодарни към благодетеля – дали държава, дали „благотворителна“ корпорация, която изплаща ББД.
Виждали сме този синдром, у старите вече хора, които с носталгия говорят за „доброто бай-Тошово време“, когато „държавата всичко ни даваше“.
Даваше им, да. Привидно „безусловно“. А че в замяна на това трябваше да бъдат овчедушни нищожества, те сами се сещаха. За недосетливите пък съществуваха редица институции за подсещане – от „блага дума“ до места като Белене.
Да обобщим.
В роботизиран свят материалните блага никъде не изчезват, нито се появяват от нищото. Роботите произвеждат продукт, който е стока – предназначена да бъде купена от хората потребители за реални (признати и узаконени като платежно средство) пари. Тук е проблемът с разпределянето на „дохода“. Лесно се вижда, че дори в концепцията на ББД парите са излишно звено. Тъкмо контролът над него обаче запазва капиталистите и другите привилегировани като класа. Без тях те изчезват като фактор – превръщат се в „обикновени хора като останалите“.
Напънът да се дават пари за положен „творчески труд“ е излишество на излишеството, а на всичко отгоре опираме до критериите „що е творчество“ и дали общественополезното такова също не може да бъде роботизирано…
Досега „давах думата“ на апологетите на ББД, като ги апострофирах. Нека видим какво казват противниците на „вълшебния инструмент“.
Откриваме при тях непоследователност. Например те сочат Швейцария, където с референдум преди няколко години беше спрян стартът на ББД. Швейцарците обаче постъпиха така, не защото идеята им се стори лоша, а защото им беше предложен калпав модел на ББД – сметката излизаше на минус заради повишените данъци, които щяха да „пълнят казана“, от който се изплаща ББД.
Тоест противниците на ББД, които остават верни на капиталистическата система, реално нямат читави възражения.
Изобщо, за да потръгне практиката на ББД, в една страна е нужно държавата да е осъзнала, че ще бъде по-евтино и по-просто да гарантира един минимален базов доход за всички, отколкото „да се бори“ (пак с нашите пари) с престъпност, бедност, безработица, социално неравенство и радикализация вследствие на изброените проблеми. При това обаче държавата сама си пречи, като пряко или косвено подклажда сред поданиците си страхове пред „готованци“, мигранти, „пропаднали типове“. Пък и в нрава на държавномислещите персонажи е да подозират, че „на човек винаги му е малко“, тоест ако пуснат фъндъка ББД, населението ще настоява за постоянното му увеличение. В същото време нагласата „винаги е малко“ се възпитава и поощрява, именно защото в интерес на държавата и бизнеса е да има растящо потребление – източник на печалби и данъци.
Но как държавата „да реши“ проблема „престъпност“ да речем, след като едрата престъпност е неразличима от „почтения бизнес“? Или ако проблемът бъде изненадващо решен, какво оправдание да се подаде за съхраняване на органи като полиция и съд? Надали служителите на въпросните институции – а тъкмо те са съществена част от държавата, – притежаващи определени легални привилегии и някои „сенчести“ възможности, ще се съгласят да се преквалифицират в градинари и художници.
Откъдето и да погледнем – решение просто няма.
Остава само неговата имитация, каквото по същество е ББД.
Значи ли това, че анархистите са противници на концепцията ББД?
Значи само, че отварям, и то не за първи път, дискусия по темата за отношението на ФАБ към базовия доход, който от една страна навярно би ни дал някои предимства като организационно оформено движение, но от друга би всял нови демотивиращи от борба илюзии сред населението, пък и силно се съмнявам, че администраторите на „безусловния“ доход ще пропуснат да вземат мерки да не хранят нито потенциални, нито кинетични революционери.
Твърде възможно е да се окаже, че времето за такава дискусия… не е настъпило, понеже водещи икономисти и придворни философи повече се скланят към извода, че „на този етап светът още не е готов за ББД“. Тоест чакаме тоталната роботизация, когато ББД ще се наложи като безалтернативна мярка.
Анализите, които „СМ“ е правила за роботронната революция обаче сочат към това, че капитализмът не ще я преживее. Интересното е дали ще се опита повече или по-малко енергично да завлече със себе си в небитието и света като цяло.
Затова уточняването на перспективите за социална революция, които ни дава роботронната, е по-полезно занимание от „проблемите“ на т. нар. безусловен базов доход. •

Шаркан


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    Положително съм сигурен че тоя доход е пореден фишек за да могат днешните прасета да опъват каиша с усещането че вършат нещо полезно и децата им ги очаква светло бъдеще от техния ненужен труд.Капитализма има две възможности за пропаганда „техлнологизирания лесен живот“ и пожизнения доход вследствие от него , и двете са пълни таратанци и след като населението на света продължава да се повишава , тези фантастични сюжети ще избледняват на фона на засилващите се социални вълнения и все по авторитарни правителства.Угоените прасета няма да подкрепят тоя доход тъй като той би намалил нуждата на малките прасета от „работодатели“ и в следствие контрола над прасетата и възможността да бъдат експлоатирани ще спадне драстично.Едрите свине няма да отворят кранчето за по-малките защото няма да имат полза от цялата операция , СССР имаше идеология за следване на познание и технологии които са социално утилитарни и тези технологии и познания които не помагат на идеологията и режима не се преследваха.Днешните „философи“ като Ален дьо Ботън който може да гледате из youtube клипчета също твърдят че капитализма едва сега започвал своето развитие и видиш ли сега щял да се учи как да удовлетворява нуждите на хората , тъй като до сега не успявал. За което всички са съгласни…Но всички си грухат в захлас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *