Биологичното оръжие

печат
Статии на военна тематика, написани – предполага се – от познавачи, определят биологичното оръжие (БО) като първото оръжие за масово поразяване, което човекът „взел назаем“ от майката-мащеха Природа.
Световната здравна организация изброява видовете „активна съставка“ на БО: вируси, бактерии, рикетсии, приони; отделяни от изброените биологични агенти токсини; гъбични организми; нарочно създадени патогенни ГМО.
Съвременната война (както впрочем практически всяко организирано клане в миналото) е цял комплекс действия, насочени към унищожаване на въоръжените сили, но най-вече икономиката на противника. БО идеално се вписва в този комплекс, защото на зараза подлежат не само – и дори не толкова – вражеските войници, колкото мирното население, работещият за отбраната тил, както и селскостопанските култури и породи.
В историята войните и епидемиите често вървят ръка за ръка, едното бедствие предизвиква и усилва другото. Всъщност едва през миналия век броят непосредствено убити от оръжия в една война надхвърля броя умрели от болести (наред с инфектираните ранени), подпомогнати от обществения хаос в условия на война.
Затова на мнозина военачалници им хрумва да използват ситуацията.
Преди Новата ера хетите изпращат свои заразно болни във вражеските лагери „да преговарят“.
Повече или по-малко сполучливо пробват да използват заразите в сблъсъците в Античния свят вавилонци, гърци, египтяни, римляни.
Келтските прародители на днешните ирландци се прочуват в сраженията с бойните си кучета (и употребата на „приятеля на човека“ в този и подобен смисъл продължава до днес) – пример за „макробиологично“ оръжие, – докато в повечето случаи терминът „БО“ предизвиква преди всичко асоциации с микробиологично такова.
Най-впечатляващ и запомнен заради последиците си е примерът с чумата от XIV век. През 1346 г., след неуспешна обсада на града-крепост Кафа (днешна Феодосия на Кримския полуостров), войската на Златната Орда (Монголската империя) по нареждане на хан Янибек (Джанибек) разчленява трупове на починали от бубонна чума хора и с катапулти прехвърля заразата в крепостта. Избухналата епидемия предизвиква паническа евакуация с кораби – скоро болестта пламва във Венеция и по цялото Средиземноморие. Така започва Черната смърт, отнесла в гроба, според историците, около една трета от населението на Европа.
През 1763 г. английските военни разпространяват едра шарка с помощта на одеяла, палатки и вещи на свои болни войници сред индианците, с които „имали проблеми“.
Германия през 1915 г. опитва да зарази конете на френската армия със смъртоносни за животните болести, но не сполучва. Успешно обаче създава проблеми на американските войски в Италия (както и на местното население на доскорошния съюзник) през 1944 г., като оставя след себе си контейнери с маларийни комари, донесени от Африка – и сварва противника неподготвен, лазаретите бързо се пълнят с болни войници и не смогват да се грижат за ранените в боя.
През 1942 г. във Великобритания се провеждат изпитвания на биологично оръжие на основата на сибирска язва (антракс) на полигон на остров Гринярд. Намерението е да използват заразата срещу Германия въпреки вече съществуващата конвенция за забрана на БО. В крайна сметка британското върховно военно и политическо командване се отказва от този план (операция „Вегетарианец“), а островът остава под 49-годишна карантина, като е обявен за безопасен едва през 1990 г.
В периода 1939–1945 така нареченото „Поделение 731“ (както и по-малко известното „Поделение 100“) на японската армия в Манджурия усилено работи над различни видове БО и средства за разпространение, като за „тестов материал“ използва минимум 3 хиляди души концлагеристи. Бойното приложение на разработките на „731“ е регистрирано в Монголия и Китай (където от заразите загиват поне 440 хиляди души по оценки на съвременни изследователи); руски историци твърдят, че японците са подготвяли биологични атаки срещу СССР в районите на Хабаровск, Благовешченск и Чита. Материалите от изследванията и изпитанията на „731“, заедно с патогенни образци и средства за разпространение (сред които хитроумни артилерийски снаряди от порцелан), след капитулацията на Япония попадат… във Форт Детрик, Мериленд, САЩ, където е центърът за бактериологични изследвания към американската армия. Любопитни в този исторически епизод са три момента:
1) Сътрудниците на „731“ се спазаряват за имунитет, а в замяна дават всички данни за своите деяния. Някои „специалисти“ продължават „научната си работа“ под покровителството и в изгода на „чичо Сам“.
2) Според доклад от 1952 г. на международна комисия за разследване на фактите за бактериологична война в Корея и Китай, бойната употреба на „продуктите“ на „731“ е „повече от скромна“ и от изкуствено предизвиканите епидемии почиват по-малко жертви, отколкото затворници, използвани за опитни мишки.
3) Правителствата на Япония упорито отричат водене на биологична война чак до официалното извинение към пострадалите от „неводената война“ страни през август 2002 г.
Впрочем, САЩ и преди получаването на ценна военна плячка в „лицето“ на Поделение 731 имат лаборатории за изследване на биологични оръжия  – по заповед на президента Рузвелт от 1942 г. (и начален бюджет 400 милиона долара – фантастична тогава сума), – надали случайно по същото време, когато със същото се занимават британските военни.
Особено плодотворен период на центъра във Форт Детрик е 1954–1973, когато там са получени ваксини, противоотрови и други ефективни лични предпазни средства (маски, облекло) и протоколи за масово реагиране срещу множество болести, голяма част от които не се срещат естествено в САЩ. Този факт не просто не се крие, изтъква се официално. За „тъмната страна“ на същите „плодотворни изследвания“ се мълчи. Известно е само, че от Рузвелт насам бюджетът на наследилите Центъра институции расте и расте.
През 1961–1962 в префектура Окинава, където е разположена голяма американска военна база, е забелязана болест по ориза, причинена от патогенни гъбични спори – оказва се тест на БО, чиито резултати са окачествени като „частичен успех в събирането на полезна информация“.
Не изостава на този „фронт“ и СССР. Ако дейци като Ленин и Троцки са по-очаровани от чисто химическите оръжия, то Сталин не пренебрегва и „старомодното“ – традиционните за Русия опустошителни болести, перспективни като средства за атака срещу противника (както външен, така и вътрешен).
От 1920-те години в лаборатории на НКВД под ръководството на „доктор“ Григорий Майрановский, който се отчита лично на „вожда на народите“ до смъртта на диктатора, се произвеждат смъртоносни щамове и хитроумни начини за заразяване. По свидетелство от мемоарите на „главния диверсант на СССР“ генерал-лейтенант Павел Судоплатов, лабораториите на Майрановский тестват продукцията си върху затворници, използват заразите за ликвидиране на политическите врагове на режима.
На Майрановский приписват едно изказване, че доброто бактериологично оръжие не убива излишните гърла, каквито са старците и децата, а прави неработоспособни мъжете на възраст от 17 до 50 години … още по-полезни са патогените, които поразяват селскостопанските култури, предизвикват мор на добитък и домашни птици … останалото върши гладът … стопанските, административните, отбранителните и политическите институции потъват в хаос и неспособност да реагират правилно и навреме, даже след като епидемията затихва, … което е удобен момент за провеждане на военна окупация с надлежно екипирани сили на подготвената с бактериологични мероприятия територия.
В разгара на Сталинградската битка съветското командване планира причиняване на епидемия сред обкръжената германска военна групировка, за да се улесни съветското настъпление. Избират туларемията, пренасяна от гризачи, въпреки че не е силно смъртоносна като цяло. При заболяване обаче човек вдига висока температура, изпитва мускулна слабост, страда от тремори на крайниците, тоест губи способност за въоръжена съпротива. Освен това туларемията е била слабо известна, нетипична за Германия и поради това почти неизследвана от немските медици. В Русия обаче болестта е „стар познайник“, медицинските служби на СССР разполагат с цели два вида ваксина. Официално не се съобщава дали планът е задействан, но преди настъплението множество съветски войници са ваксинирани и са заварили в превзетите германски лазарети доста болни от туларемия. Невъзможно е да се докаже, дали болестта е била нарочно причинена, или прегладнелите мишки и плъхове „самоинициативно“ са атакували продоволствените складове на хитлеристите без намесата на съветските специалисти по бактериология.
От своя страна, нацистите често заразяват с холера и дизентерия водоизточниците в районите с партизанска съпротива, а през март 1944 г. заразяват с тиф затворниците в концлагера Озаричи, надявайки се да предизвикат епидемия в настъпващата Червена армия.
През април 1979 г. в закрита зона Свердловск-19 (селище, обслужващо цял завод за производство на БО) избухва кратка епидемия от антракс – загиват 86% от 79-те заразени. По онова време официалната версия е „злополука вследствие консумация на месо от болна крава“. По-късно полуофициално обвиняват „американски диверсанти“. Чак през 1992 г. „Свердловската злополука“ е призната като причинена от аварийна ситуация във военния завод и приравнена към Чернобилската авария.
В заключение на историческия преглед: последните случаи на едра шарка са регистрирани през октомври 1977 г. и през лятото на следващата година в Сомалия. Във връзка с това канадският вирусолог Дейвид Еванс, който през 2018 г. реконструира вируса на конската шарка, заявява, че всеки с умения на лаборант, разполагащ с минимум оборудване, е в състояние да върне към живота всеки вирус, смятан за измрял или унищожен.

Особеностите на БО

Съвременните стратегически БО използват смеси от вируси и спори на бактерии за усилване на смъртността. Военните източници твърдят, че се предпочитат щамове, които не се предават от човек на човек, така че огнището да се самоограничава и да не удари по „своите“, но очевидно тук става дума за употребата на БО в контекста на открито водена война. Тогава парчета от авиационни бомби, снаряди, увеличаване на популацията на животни и насекоми преносители ще направят впечатление.
Като проблематичен момент специалистите отбелязват, че „извън природното си огнище и без съответстващите екологични фактори механизмът на предаване на възбудителя на заболяването не функционира добре“.
Преимущества на БО:
– Висока ефективност при улучване на благоприятни условия;
– Трудно своевременно регистриране на факта на използването му от противника;
– Първоначална незабележимост поради скрития (инкубационен) период на патогена; в зависимост от поставената цел и очаквания мащаб на поражението инкубационният период може да варира от дни до месеци;
– Огромно разнообразие от биологични агенти, които могат да се използват;
– Епидемично разпространение, тоест поразяването на противника е самоподдържащ се процес;
– Гъвкавост. От една страна избор на степента на поразяване (от недееспособност до смърт в зависимост от избора на патогена); от друга – възможност за избирателно поразяване само на хора, само на животни и само на важни за стопанството растителни култури;
– Микроорганизмите имат висока проникваща способност в помещения, укрепления и бойна техника; пълна защита от заразяване на големи маси хора може да се осигури само с огромни допълнителни разходи и евентуални поражения;
– Силно психологическо въздействие както върху цивилното население, така и върху личния състав на военните части; в съчетание с пропагандни мероприятия – бързо разпространяване на паника, подриване волята за съпротива;
– Относително евтино създаване, достъпно даже за не особено развити технологично страни;
– Разнообразни и извънредно трудни за откриване и доказване начини и средства за доставяне на патогените към „мишените“; оръжия с радиоактивен материал и химически заряд могат да се засекат дистанционно с детектори, докато микроскопичните патогени лесно биват пропускани при проверки (безобиден пакет дъвки в джоба; безсимптомен диверсант-самоубиец преди края на инкубационния период), откриването им изисква лабораторни тестове, които отнемат време, докато заразата продължава да се разпространява.

Недостатъци:
Нарочно селектирани или получени чрез генна манипулация патогени имат свойството да мутират, тоест излизат от „стандарта“, за който са произведени; патогенът може да мутира към по-слаб, което намалява ефекта от атаката, но е възможно и да се усили, като предизвика непланирани поражения. В първия случай подхранването на заразата с партиди от „оригинала“ рискува изобличаване на източника, особено когато атаката е в контекста на „необявена“ война, а при обявена повишава вероятността от доказване на употребата на БО и обвинения в нарушаване на конвенциите, което е политически нежелан развой.
Поради тези и други фактори БО е в крайна сметка неконтролируемо средство и винаги съществува риск да се върне като бумеранг към инициаторите си. Освен това, създадените против „оригиналния“ щам ваксини и противоотрови може да не въздействат върху потомците-мутанти.
Именно това опасение ограничава употребата на БО, не друго. Изтъкваният мотив „хуманни подбуди“ за забраната е чисто и просто празна лицемерна приказка. Първата конвенция, която осъжда направата и употребата на БО, е Женевският протокол от 1925 г.; специална Конвенция за забрана на биологическото оръжие (КБО) влиза в сила през 1975 г. Към 2012 г. зад КБО са застанали 165 държави, но заедно с това броят лаборатории, които разработват бойни щамове, расте. Използва се вратичка в договора, че не подлежат на забрана изследвания и получаване на „биологични агенти, използвани за профилактика, защита и други мирни цели“. Така границата между създаване на БО и създаване на ваксина „за всеки случай“ е неясна.
В допълнение, относно средствата за доставка на БО следва да подчертаем, че човешката изобретателност отдавна е намерила хитри начини, лесно скривани под „естествени причини“. Биологичните атаки се маскират в рамките на „естествени отклонения“, затова употребата на БО може да остане като „подозрение“ и да се окаже недоказуема (или дори да се окаже в прицела на подигравки над поредната „конспиративна теория“). От което следва, че БО е оръжието на необявената война.
Войната, според афоризма, е „продължение на политиката с други средства“. Самата политика е всъщност защита на икономически интереси „с други средства“, а господстващата в света икономика е капиталистическата. Нейният начин на съществуване е съперничество, конкуренция, тоест пак война, в която употребата на „забранени средства“ следва повелята „действай и гледай да не те хванат“. Ако си „световна сила“ с ядрени арсенали обаче, дори да те хванат – нищо не следва, разминава ти се. Разполагаш с достатъчно ресурси да сведеш фактите и доказателствата до „съмнения“. А и какви доказателства могат да останат? Контейнери с патогени на ракети? Снаряди? Подпис в ДНК на зловредния микроорганизъм „произведено в…“?
В този смисъл в качеството на крайно удобни и практически непроследими преносители се оказват животните. Най-вече дребните гризачи и насекомите – доказано неизтребими без големи „косвени“ и придружаващи загуби. Опити за използване на насекоми било като преносители на зараза, било директно като „бойни единици“ (хвърляне в противниковия лагер на гнезда на оси и диви пчели с помощта на катапулти – достъпна и за първобитните племена практика), било като „селскостопански диверсанти“ (вредители по нивите, причинители на болести по добитъка; изпадналото в гладна криза население става по-лесна плячка на завоевателя, който преди войски може хитро да прати първо кервани с „помощи“ и ще бъде посрещан не като агресор, а като спасител) съществуват от столетия, но едва през миналия век са постигнати системни успехи.
Япония предизвиква епидемии в Китай, като разпръсква от самолети бълхи и мухи, заразени с цял букет опасни болести.
Германия крои планове да използва колорадския бръмбар, попаднал в страната (случайно? нарочно?) от Южна Америка в навечерието на Първата световна. В резултат на англо-американски бомбардировки през 1944 г. обаче развъжданите бръмбари се изплъзват на свобода и регионът южно от Франкфурт на Майн загъмжава от вредители – и това при положение, че основната военновременна храна на немците са тъкмо картофите.
Според друга версия Германия става жертва на съюзническа биологична атака с колорадски бръмбари.

Недоказуемо. Съмнения и подозрения.
Няколко думи за т. нар. „генетично оръжие“ – хипотетична разновидност на БО, способна селективно да поразява по определен признак като раса, етнос, пол или друго. В България и досега се намират персонажи, които мечтаят за подобен „инструмент“, който да „избави нацията“ от цигани, турци, педерасти, „генетично вродени престъпници“ и… анархисти.
Въпреки че липсва конкретен ген, който да маркира точно определена раса или етнос (камо ли политически убеждения), съвкупности от гени, обусловени от историческа изолация на отделни общности, все пак съществуват. Така например се наблюдават някои особености например в податливост към алкохолизъм при определени народи. Пример е и липсата на имунитет у индианците към някои донесени от европейците болести.
Така че поне теоретично изработването на „генетично оръжие“ не е изключено. За щастие (и ужас на привържениците на „чистата раса“) смесването на народите вследствие на миграции, туризъм и фактически отдавна започналата глобализация намалява тази теоретична възможност.
При все това в ЮАР при режима на апартейда се провеждат многогодишни опити за създаване на вирус, безопасен за белите, но смъртоносен за чернокожите.
Разкодирането на човешкия геном като че ли напълно изключва създаване на патогени, които избирателно да изтребват (или осакатяват, причиняват безплодие) точно определен етнос – това е мнението на Руската академия на науките от 2017 г.
Като средство за индивидуално поразяване обаче „генетичното оръжие“ далеч не е невъзможно. Създаване на патоген ГМО, който да разболее и умъртви конкретен човек (и неизбежно да засегне близките му кръвни роднини), е постижима задача. Въпросът е дали си струват разходите по създаване на такъв ГМО – зависи от „тежестта“ на мишената. Преди 15 години в медиите звучаха новини за разпръсване на патогени в Афганистан, предназначени на убият Осама бен Ладен, с образци от чиято ДНК разполагали в ЦРУ още от времето, когато Осама бил „техен човек“.
В руските печатни и интернет издания периодично излизат обвинителни публикации, че САЩ имат БО, което се прицелва в „руските гени“. Последното е свидетелство за резултатите от масовото затъпяване под въздействие на целенасочена пропаганда.
По време на Студената война много пъти в разделените от „Желязната завеса“ враждебни лагери се провеждат учения за отразяване на биологична атака – скрити и явни, мащабни и локални, комбинирани с методи за математическо моделиране.
В резултат от тези мероприятия е направен извод, че всяка една страна с нормално развита система на здравеопазване е в състояние да се справи с последиците от атака с всеки от известните видове БО. Притеснителното тук е „известни видове“, предвид факта (или дори подозрението), че създаването на нови видове бойни щамове стъпва върху напредващите биотехнологии и неуморно развиващите се генно-инженерни практики. Тоест лабораториите имат нарастващ потенциал за получаване на вируси, рикетсии, бактерии и гъбни щамове с напълно непознати досега свойства.
Още по-притеснително е, че „страна с нормално развито здравеопазване“ се оказа доста хлабаво понятие в нашите дни на „победното шествие“ на КоВИД-19 по планетата. Така че или преди години анализаторите са надценили „нормалното“, или след края на Студената война здравеопазването в световен мащаб е деградирало и се е комерсиализирало в ущърб на ефективността си. И в двата случая за това има виновници с конкретни имена, при това достатъчно живи, за да понесат отговорност пред човечеството.
Какво е позволило обаче на тези „отговорни лица“ да извършат (или причинят с бездействие) разрушителните си деяния? Самата система на капитализма не просто позволява, но и поощрява. Съвсем според логиката на капитализма е затвърдена медицинската помощ като функция на платежоспособността на нуждаещия се от нея. Съвсем гладко и икономически оправдано се налага скъперничеството за разходи, които не носят незабавни приходи. Значително по-изгодни се оказват поръчките на средства за унищожение, на препарати за предизвикване на зависимост (солидна част от дейността на фармацевтичните компании), за източник на свръхпечалба. Финансирането на достъпността на здравеопазването, неговата ефективност, подготвеност за извънредни ситуации (при едва 400 хоспитализирани пациенти с коронавирусна зараза болниците в България твърдят, че изнемогват – и така е в далеч по-развити страни от нашата нечиста и несвята република), изследване на настоящи и бъдещи проблеми, профилактика и ограмотяване на населението – всичко това, по законите на капитализма, било рисково и икономически нелогично!
Светът на капитализма е свят на съперничество, свят на непрекъсната война. БО е сред идеалните оръжия в тази война, даже когато по-привичните оръжия не гърмят и дори не подрънкват. Бацили и вируси умеят много по-елегантно и чак „естествено“ в сравнение с бомби и ракети да разчистват пазари за едрите мераклии да се настанят в тях. А страхът, който предизвикват, е удобна платформа за дресиране на послушание. Лишенията, които повлича една епидемия, са превъзходен повод за развиване на пищна демагогия. Кризисното състояние пък е, както обичат да казват, „време за нови възможности“.
Хубаво е да разберем, че възможностите се отварят не само пред потисниците, но и пред потиснатите, за които използването на тези възможности е буквално въпрос на живот и смърт, а не избор между охолен живот и лошо настроение поради загуба на някой-друг милион от милиардната банкова сметка. •

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *