Вагонни етюди

печат
Който често пътува с влак и няма скъпа играчка от „гамата комуникационни продукти“, в която да е втренчен от началната гара до своята спирка, може да наблюдава и чува прелюбопитни случки и персонажи.
Вчера пътувам и чувам мнение. Казва го на висок глас някакъв чичка, надали много по-възрастен от мен, но ви уверявам, че с циганската си муцуна и изхабеното от бачкане тяло пак съм като манекен пред него!
Та бъбри си човекът към публика от други изкуфели пенсии: „Аз много добре си спомням какво ни разправяха за комунизъма в училище! Всички съзнателни, работят на съвест без заплата и премии, всеки щастлив на своето си място… Егати скуката! Идеше ми да се гръмна като ги слушах!“
Честно, нещо в лицето на чичката, в маниерите му ме кара да мисля, че не му е идвало чак толкова да се гръмне. Във всеки случай очевидно не го е сторил. Даже го преценявам като онези в класа, които са кимали усърдно, за да ги забележи даскалът, а в междучасието навярно са го апострофирали и са се подигравали, но сигурни в този момент, че няма да ги наклепат.
Зачудих се също защо не се е гръмнал, след като по време на реалния „социализъм“ съзнателността бе лицемерна, особено при другарите с отговорни длъжности и постове, а съвестно работеха само будалите и идеалистично възпитаните младоци. Заплатите се възприемаха като добри, защото не ги сравнявахме с едни френски например – седем пъти повече по покупателна способност от „социалистическите“. Премиите се полагаха предимно на доказалите лоялност. За щастието „на своето си място“ говори нарастващото през годините пиянство. Човек не се налива до оскотяване, когато е щастлив.
Навярно този живот не му се е струвал „скучен“…
Или по-късно, когато се разрази „демокрацията“ и шумно пъдехме „комунизъма“. За съзнателност не е прилично да се говори, приказваме за „мотивация“ и „заинтересованост“. Съвестта по-добре да си трае, защото по служебни задължения хората вършат такива дивотии, за които обикновено викат на другите „Абе ти съвест имаш ли!?“ Относно заплатите и премиите – хайде да си помълчим. Щастието… наистина да помълчим, както са съветвали римляните да говорим за мъртвите – или добро, или нищо.
Та оттук си правя извода: сигурно човекът е влюбен в интересен живот без скука.
Докато ми минаваха тези неща през ума, той продължаваше да споделя възгледите си за всичко, за което се сети.
И така чух:
– колко гнусна била негърка в клипа „Дойчланд“ на Рамщайн;
Само че преди това, още на качване на Централна гара го видях как зяпа ученичките, сред които и няколко толкова мургави, че аз мога за албинос да мина. Така че ако шоколадовото девойче от немския клип мине покрай него, лигите ще му потекат. От погнуса ли?
– за Консилиума на Висшите разуми от Сириус и другите годни за живот съзвездия;
Аз съм прост заварчик и боклукчия, ерудицията ми има големи бели полета, например за астрономията, ама знам, че Сириус не е съзвездие, а звезда, около която условия за живот като нашия напълно липсват. За „Висшите разуми“ ми позволете да не коментирам, че да не попадне вестникът у мили жени и малки деца.
– за националните предатели, които се изнесоха на гурбет по разни испании-германии-гърции, където жулят гадни неща като агуардиенте, шнапс и узо, а не православна ракия – всеизвестно било, че ако поп освети казана, ракията от него не вреди, а е много здравословна.
Е това ме поутрепа. Трябва да попитам Гугъла дали осветена от свещеник ракия лекува цироза – мнозина люде от моята махала ще бъдат излекувани, когато узнаят истината.
Та много неща ми хрумнаха, с които да го репликирам тоз персонаж. Само че, мой грях, домързя ме да му ги тикна в носа. Каква е ползата? Изчаках си спирката и слязох от влака, чудейки се с какво мият в БДЖ-ПП вагоните, че после, заради остатъчните изпарения от препаратите, пътниците ги избива да говорят такива глупости. •

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *